Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не се страхувай да питаш и да задаваш въпроси. Най-глупавият въпрос е незададеният!”, споделя Мартин Захариев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Мартин Захариев и съм съдружник в една от водещите кантори в България, адв. дружество ‚‚Димитров, Петров и Ко.‘‘ (DPC). Специализирам в областта на интелектуалната собственост, фармацевтичното право и правото на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Освен адвокат съм и доцент по защита на личните данни в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), а също така преподавам правните аспекти на ИКТ в редица университети в България и чужбина като Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Стокхолмския университет в Швеция, Американския университет в България, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и др.). Имам няколко издадени книги по въпросите за режима на информацията и защитата на личните данни.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Израснал съм в семейство, в което всички са работили много, затова не е изненада, че и аз съм бил ангажиран от ранна възраст. Участвал съм като преводач на изложения в сферата на услугите и съм извършвал разнообразни спомагателни дейности, свързани с организацията на тези форуми. Мисля, че подобен тип преживявания помагат и възпитават дисциплина и осъзнатост.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги е добре да имаш цел и стратегия, с която да я постигнеш. Много често обаче, особено в началото на кариерата си, младите хора искат да пробват различни възможности или са объркани и не знаят към каква област на развитие да се насочат. В такъв случай е добре да си изяснят своите силни и слаби страни и най-вече своите интереси, с какво искат да се занимават.
Аз избрах правото, защото за мен беше преди всичко интелектуално предизвикателство. Винаги съм обичал да чета много и да търся отговорите на различни въпроси. Бях в математическа паралелка, а по-късно и в специализиран профил биология и химия. Това може би помага с правото на технологиите и фармацевтичната регулация, с които се сблъсквам ежедневно в работата си. На даден етап от ученето си в гимназията осъзнах, че ако професията ми изисква да нося отговорност за съдбите на хората, то предпочитам да е в резултат от техния свободен избор и поведение. Затова и преосмислих плановете си да следвам медицина и така правото се очерта като естествен избор.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи колко дълго човек се е задържал на първото си работно място 😊. Напоследък младите хора са по-склонни често да сменят работата си и да напускат дори при леко сътресение.
Аз лично започнах работа в кантората като стажант в трети срещу четвърти курс на Университета. Днес, 12 години по-късно продължавам да се развивам на първото си работно място. За мен ключово значение за това имат хората. Имам щастието да работя в екип, в който общите ценности като емпатия, доверие, подкрепа, грижа за клиента и колегите, отдаденост не са само думи, а истински ценности, които ежедневно споделяме и защитаваме заедно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които срещаме по пътя си, неизменно влияят върху нашето развитие и светоглед. Имал съм различни ментори, които са ме вдъхновявали и мотивирали. Не мога да не спомена проф. дн Георги Димитров, един от основателите на DPC, който и до днес ми дава ценни съвети и насоки в професионален, академичен и житейски план. Неговата страст към иновациите и новите технологии е заразителна, той е истински визионер и определено ми е повлиял много в професионален план. Учил съм от много от по-опитните колеги в кантората, а напоследък се вслушвам с внимание и интерес и в най-младите членове на екипа.
Мисля, че трудните моменти оставят най-трайна следа в нас и в перспектива са ни дали ценни уроци. Няма да забравя как се е налагало да съм част от различни екипи на DPC – съобразно нуждите на кантората. Доста тежък в работен порядък беше и периодът непосредствено преди GDPR да започне да се прилага, когато на ден получавахме по десетки запитвания за съдействие в тази сфера, имаше масова истерия в бизнеса, а трябваше и интензивно да свършим работата, която в тази връзка ни бяха възложили нашите клиенти. От дистанцията на времето обаче този период ме научи на много неща и сега определено съм много по-уверен в кризисни ситуации.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да намериш сили да се изправиш, да се поизтупаш от негативните емоции и да продължиш! Всяка грешка е важен урок и трябва да извлечем максимално ползите от него, а не да съжаляваме и да живеем с болка или гняв. Знам, че е трудно, но трябва бързо да се отърсим от негативните чувства и да продължим по пътя с позитивна нагласа. Няма нищо градивно в това да се упрекваме прекомерно за някой пропуск. Не бива да приемаме и прекалено лично дадена ситуация. Гледната точка тук е ключова – ако погледнем на грешките като на възможност, от която можем да се поучим, то няма за какво да съжаляваме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Универсални качества като упоритост, креативност, отдаденост и интегритет са ценени навсякъде. Няма как един трудолюбив и позитивен човек да не успее. На първо място, всеки човек трябва да инвестира в собствените си знания и умения непрестанно. Безспорно професионалната подготовка е много важна, но колкото и да е клиширано - ученето не спира с университета. В света, в който живеем, е необходимо да трупаме нови умения като работа с AI и други нови технологии и бързо да се адаптираме към променящата се среда. Гъвкавост и адаптивност се очертават като ключови качества на съвременния работник. Иначе всички сме различни като характери, но това което помага за кариерното развитие и носи добавена стойност в един екип са личните качества и лидерският потенциал.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството играе ключова роля, най-вече с подкрепата, която ни дават най-близките хора. Самият аз бях силно повлиян от баба си, която се грижеше за моето образование от най-ранна възраст. Много от нещата, които ми е казвала като послания и съвети, разбирам и осъзнавам колко са верни едва сега. Не знам доколко винаги сме склонни да следваме съветите на родителите и близките си. Важно е всеки сам да намери пътя си, който не винаги е този, който родителите си представят, че е подходящ за детето им. По-скоро личният пример е важен и ценностите, с които се възпитава и израства един човек.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
МЗ: Приятелите са наши съмишленици и хората, с които често прекарваме най-много време извън офиса. Те влияят по естествен начин върху нас, защото споделяме и съпреживяваме живота си с тях. В този смисъл е страхотно човек да е заобиколен от хора, които се радват на успехите и го подкрепят, а не се състезават или сравняват с него. Истинските приятели са и хората, които ни подкрепят в трудни моменти. Много често колегите стават наши приятели, защото преживяваме толкова много заедно. Мога да кажа, че в кантората буквално са се родили няколко семейства и вече доста бебета. 😊
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не мисля, че има универсална рецепта за това. Всеки сам трябва да намери своите приоритети и нещата и хората, които го зареждат. Кариерното развитие е важно, но да не забравяме, че животът е пътуване, емоция, преживяване. Винаги е добре да намираме време за приятели и любими хора, спорт, хоби или друг начин, по който да презареждаме енергията си. Балансът е и въпрос на опит. Нормално е в началото на кариерата си да инвестираме повече време в работата си. С времето човек се научава да приоритизира и балансира истински важните неща.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Неминуемо вертикалното развитие заема важна роля в кариерата. Всеки иска да расте и да получи признание за това. Това обаче трябва да става по естествен начин, а не единствената мотивация за работа да бъде повишението. Преди всичко трябва да се стремим към това да даваме повече добавена стойност на един екип. Не всички искат или могат да се изкачат до най-високото ниво в една организация, защото това е свързано с много работа и лични саможертви. Наблюдавам и интересни хоризонтални развития при хора, които сменят своята професия или сферата, в която първоначално са избрали да работят. Това е естествен процес, защото е трудно когато си на 18 години да избереш с какво искаш да се занимаваш. С опита идва и осъзнатостта за кариерното развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Преди време един мой преподавател ми каза: ‘‘Не се страхувай да питаш и да задаваш въпроси. Най-глупавият въпрос е незададеният!‘‘. Ако мога да дам непоискан съвет – не се притеснявайте да питате и да търсите отговори. Общувайте с хората и бъдете отворени към света. Бих добавил – мечтайте смело и работете здраво, не се пестете. И за финал един мой любим цитат от може би най-великия учен на нашето време проф. Стивън Хокинг – „Гледайте към звездите, а не в краката си“.
