Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Костадин Кръстев – Коко
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Изследвайте неизследвани територии. Не се страхувайте да експериментирате. Пътувайте. Приемайте различията. Слушайте и разказвайте истории. Празнувайте своте успехи и тези на другите.“, споделя Поля Александрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Разказвам истории вече повече от 30 години – в началото като радио водещ и репортер, след това като автор и главен редактор в списания, журналист-кореспондент за новинарски сайт, ПР мениджър в национална телевизия, а в последните години и в необятния свят на корпоративните комуникации, където ползвам микс от всички току-що изброени платформи, като актуалната ми роля е тази на ръководител корпоративни комуникации във Филип Морис България. Разнообразието от медийни канали, за които днес създаваме съдържание, е огромно, и едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскваме, е битката с дезинформацията. В наши дни имаме свободата и богатството да избираме къде и как да създаваме и консумираме своето съдържание, и едно от най-важните и необходими умения е да знаем как да разпознаваме достоверните новини, за да можем да правим информиран избор относно всяко едно от решенията в живота си – от закупуването на определен продукт до това за кого да дадем гласа си по време на избори.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 19 години, промените в страната се бяха случили току-що и възможностите пред тогавашното младо поколение бяха много – под формата на бизнеси и професии, които нямаха аналог до този момент. Което не означаваше, че бяхме подготвени за тях. Учехме се в крачка и това ни направи гъвкави и устойчиви. Започнах работа, докато следвах успоредно в университета, и реално съчетавах тези две неща в продължение на 5 години. Накрая трябваше да направя избор – дали да се развивам в сферата на правото, с което беше свързано образованието ми, или да продължа пътя си в медиите, където реално бях натрупала сериозен опит. Всъщност именно споменът за първото ми възнаграждение, получено благодарение на реализираните ми първи проекти в професията, ми помогна да направя избора си. Както и мисълта за изпълнената ми детска мечта да се занимавам с журналистика.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
От гледна точка на натрупания опит, бих казала, че наличието на стратегия е най-логичната предпоставка за един успешен кариерен път. В моя случай обаче беше по-скоро въпрос на вътрешно убеждение, че искам да се занимавам конкретно и именно с това. От дете обичах думите и създавах истории, в гимназията стартирах училищен вестник – казваше се „Лабиринт“, обичах да се срещам и разговорям с хора, които се занимаваха професионално с журналистика - години преди да получа първото си възнаграждение като репортер, а когато в града ни се появи първото частно радио, бях една от първите, които се явиха на конкурс за позиция в него. Звучи като стратегия, нали? Нищо от това обаче не беше планирано – събитията просто следваха естествения си път – а аз изследвах възможностите, които се отваряха пред мен. Ако съм имала някаква стратегия е било свързано не с това каква да е следващата ми стъпка, а как да бъда възможно най-добра на настоящата. Едва по-късно в живота си разбрах, че когато се стремиш към своята по-добра версия и не спираш да се развиваш, само по себе си е достатъчно добра стратегия. Самоусъвършенстването е процес, който никога не спира, но той без съмнение те води на следващо ниво.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Като човек с множество работни места зад гърба си, мога да кажа, че навиците не са константа – те търпят метаморфози и до голяма степен зависят от културата на компанията, в която работиш в момента. През годините съм разбрала, че гъвкавостта е от изключително значение – овладяването й на ранен етап ни помага във взаимоотношенията с колегите и в начина, по който взимаме решенията си и ръководим проектите си. Не по-малко важни са толерантността към различните гледни точки, куража да поемаме работни предизвикателства, както и умението да работим в екип и да се радваме на успехите на другите. Всички тези неща са определящи за успеха на нашето развитие, затова е важно да опитаме да ги поставим в основата на кариерните си навици още на първото ни работно място.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всеки един човек, с когото споделяме работното си пространство е важен за кариерното ни развитие – от прекия ни ръководител, през хората, на които ние сме преки ръководители, до колеги, приятели и партньори, с които работим по различни проекти. Отношение имат потребителите, чиято обратна връзка влияе на начина, по който взимаме бизнес решенията си. Влияние има и свободното ни време, което посвещаваме на семейството си, както и на лични хобита и проекти. Но истински отпечатък оставят хората и събитията, които ни вадят от зоната ни комфорт. Предизвикателства, превръщащи се в истории, които си заслужават да бъдат разказани.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всички правим и повтаряме грешки. Клишето наистина твърди, че грешките се превръщат в научени уроци. Най-правилната реакция обаче е не да се оправдаваме за допуснатата грешка, а да опитаме да трансформираме моментната слабост в устойчива сила.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Липса на разбиране за процеса. Защото кариерата не е някаква крайна цел, а процес, който продължава през целия ни работен живот. Ако не си изживял логичните стадии в него, свързани с образование, професионално развитие, реален опит със съответните спадове и върхове, личностни взамоотношения с колеги и ръководители, и други когнитивни натрупвания от работното място, няма начин разбирането ти за това каква точно е ролята ти в момента да е органично. Което често води до бързи и необмислени решения, съответно до грешки. Затова и често казваме, че опитът има преимущество пред младостта.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Много често изборът на кариера, свързан с препоръката на родителите ни или с мисълта как това би се отразило на семейното благополучие, не е най-правилният. Но пък няма работно преживяване, което да не повлияее благотворно на кариерата ни – независимо от това дали е позитивно или негативно. Дори и най-несполучливото назначение, дори и най-неблагоприятните работни взаимоотношения, са научени уроци, които ще ни помогнат да бъдем по-добри професионалисти в някакъв етап от кариерата ни. Разбира се, най-правилният избор би бил този, който е в перфектен баланс с това какво искаме ние, как това се отразява на семейството ни и на личните ни взаимоотношение, и какво искаме да постигнем в професията, която сме си избрали.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите ни е да ни подкрепят на всяка крачка. И в добрите и в лошите избори. Да ни подадат ръка, когато сме в низината на кариерата ни, и да празнуват с нас, когато сме на върха. А най-добрият вариант е да развиваме кариера заедно с приятелите си – рядкост е, но когато се случи, е история за разказване.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не мисля, че има рецепта – въпрос на лично разбиране е за това какво е баланс. Въпрос на подкрепа е от страна на семейството и от страна на работодателя, както и на умението да разпределяш правилно времето си. Мисля, че в наши дни големите компании, като тази за която работя в момента, имат разбиране за важността на този баланс и полагат грижа за това служителите да успеят да го постигнат. Сигурна съм, че поколението което идва след нас, ще има много по-високи изисквания от нас по отношение на поставянето на ясни граници между личен и порфесионален живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Тук също говорим за личен избор, който младите хора биха искали да имат. Кариерното и личното развитие са важни – но по-важно е служителите да могат да определят посоката си сами. Ако искат в конкретен период да се развиват хоризонтално, за да открият какво е нещото, което им се отдава най-добре, компанията би трябвало да им осигури тази свобода и възможности на действие. Важно е в процеса да има диалог – това е добре, както за младите служители, така и за техните преки ръководители. Представете си никога да не разберете, че имате умения в конкретна област, и причината за това да е, че никой не ви е дал възможност да изследвате потенциала си в нея. По тази линия губещи са всички. Отминаха времената, в които години наред се занимавахме само с една и съща дейност – и новото поколение разбира това много добре. В ръцете на компаниите е да откиват скритите таланти на своите млади служители, и това би трябвало да се случва още на ниво стажантски програми.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не спирайте да усъвършенствате себе си – през различни образователни, културни и професионални програми. Изследвайте неизследвани територии. Не се страхувайте да експериментирате. Пътувайте. Приемайте различията. Слушайте и разказвайте истории. Празнувайте своте успехи и тези на другите.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
