Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Страхът от провал е съвсем естествен, но трябва да го приемаме като стъпка към личностното и кариерното ни израстване.“, споделя Мадлен Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мадлен Василева и вече близо 8 години се занимавам с подбор на персонал. От началото на тази година съм част от екипа на „Чирак Консултинг“ – агенция, която води голяма „борба“ с предизвикателствата на пазара на труда. Винаги съм имала дълбок интерес към вътрешната мотивация на хората и се стремя да разбера техните подбуди зад определени действия (или бездействия). През годините опитът ме е научил да не съдя никого прибързано, както и винаги да съм подготвена за неочаквани ситуации.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
За първи път потърсих работа 22-годишна, докато следвах магистратурата си. Спомням си как изчислявах колко ценни часове за учене ще изгубя и се питах дали си заслужава. Любовта към книгите ме отведе в една книжарница, където работих с голям мерак. Попаднах на прекрасни колеги, които компенсираха ниското възнаграждение и смекчиха притесненията ми за изгубеното време.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Важно е да знаем посоката, в която искаме да се движим и да се вслушваме във вътрешния си глас. Не всичко е на всяка цена. Много са примерите за хора, които след 20 години в една сфера правят рязък завой и чак тогава откриват истинското си призвание. Други остават в нежелана работа от страх от промяната. Животът е непредвидим, затова смятам, че е по-важно да сме адаптивни към промените и обстоятелствата.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Смятам, че средата, в която попаднеш, може да повлияе върху поведението ти точно в конкретния отрязък от време. Но кариерните навици, стремежът да изградиш рутина, трудовата етика и моралните устои като цяло са качества, които човек изгражда и оформя в по-ранна възраст. Те са част от възпитанието и мирогледа. Ако човек е последователен, отговорен и дисциплиниран в личния си живот, той ще бъде такъв и на работа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голяма следа оставят най-добрите и най-лошите ни примери. Първите ментори - хората, които са ни помогнали, повярвали са в уменията ни, още преди ние самите да повярваме, че можем. И онези, които с поведението си са ни отблъснали дотолкова, че да разберем какви не искаме да бъдем и какво не искаме да правим.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Важно е да можем да признаваме грешките си не само пред другите, но и пред себе си, преглъщайки егото си. В крайна сметка, грешките са естествена част от човешката природа.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Въпросът предразполага към дълъг анализ, но най-общо бих казала, че бързото кариерно развитие освен умения в конкретната дейност, изисква хъс, амбиция и мотивация.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството играе ключова роля не само за кариерното ни развитие, а и като цяло за нашата увереност, самочувствие и възгледи. Подкрепата и одобрението, което получаваме от близките си, често ни вдъхва куража да преследваме целите си и да се справяме с предизвикателствата. Въпреки това, всеки от нас е индивид със собствени желания, нужди и усещания за света, затова трябва да следва най-вече вътрешния си глас.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Докато семейството оказва по-голямо влияние, когато човек е по-млад и неопитен и още търси своя път, то моите наблюдения са, че приятелите от друга страна започват да играят все по-важна роля в по-зряла възраст. Те са нашите партньори в споделянето на опит и предизвикателства. В този период, когато личните и професионалните амбиции се оформят по-ясно, е нормално е да се сравняваме с тях, да търсим подкрепа и да се допитваме до мнението им. Приятелите често са тези, които ни подтикват към промяна, вдъхновяват ни и ни помагат да видим нови перспективи, когато се колебаем. Техните съвети имат голяма тежест, тъй като те ни познават добре и са на сходен житейски етап.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не вярвам в универсалните рецепти за каквото и да е. Всеки от нас носи строга индивидуалност и се налага сам да достигне до някои изводи. Балансът между личен и професионален живот е постижим, но пък ясна граница е трудно да се начертае. Особено когато човек се занимава с нещо, което истински го влече и мислите му непрестанно са в работата. Поне при мен е така.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е период, в който е нормално да се „лутаме“ между различни сфери и занимания, докато открием нещото, което ни приляга най-добре. В крайна сметка, няма "по-добро" или "по-лошо" стечение, стига да има реално развитие и да не спираме да се учим.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
През годините съм получавала много съвети, но един от най-ценните за мен, особено в началото на кариерата ми, беше да подхождам с по-голяма увереност към новите предизвикателства. А пък младите хора, които тепърва прохождат на пазара на труда, бих посъветвала да слушат внимателно, да черпят опита на хората около себе си, защото от всекиго има какво да се „вземе“. Накрая, бих искала да подчертая значението на гъвкавостта. Умението да се адаптираме към новите условия е ключово за успеха. Страхът от провал е съвсем естествен, но трябва да го приемаме като стъпка към личностното и кариерното ни израстване.
