Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мария Шишкова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Преди доста години един мой бивш работодател ме приземи здраво на земята с думите – Няма незаменими хора!“, споделя Сузана Смади – Делчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Сузана Смади – Делчева, пловдивчанин по сърце и душа. Определям себе си като номад в начина си на мислене и възприемане на света. Обичам да пътешествам и не спирам да го правя, защото това дава абсолютно различна гледна точка за живота и преоткрива мирогледа ми.
Професионално се развивам там, където се усещам полезна, работя със страст, когато развивам креативния си начин на мислене. Вярвам, че призванието ми е да подкрепям хората в изграждането и развитието на професионалния им път.
Завършила съм Връзки с обществеността, работила съм както по специалността си, активно и в сферата на Маркетинга, преживях период на преосмисляне на кариерата, когато реших че искам да се превърна в по-широкоспектърен професионалист, преминах обучение за кариерен консултант, няколко специфични обучения в сферата на човешките ресурси, а в момента специализирам Психология.
Активно участвам в процесите с най-ценния ресурс - хората в Направление „Развитие“ в „Адрес недвижими имоти“, офис Пловдив от ноември 2022 г., където смело мога да твърдя, че имам свободата да развивам идеите си.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях около 12-годишна, когато ми бе поверен първият фризер със сладолед, за който отговарях с ентусиазъм и дисциплина. Сериозно и осъзнато работя от първото ми студентско лято и първият стаж по специалността, който се превърна в предложение за работа.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва да имаме представа докъде искаме да стигнем и колко сме способни да дадем от себе си. Кариерното развитие днес в динамиката, в която живеем не е нещо, което можем да предвидим в дългосрочен план.
Дали ще започнем и завършим кариерата си в определена сфера вече не е фактор за успех, както е било преди десетилетия, защото разбиранията, принципите, ценностите ни се променят, както и ние като хора.
Важна е целта, начините за действие се променят в движение.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място може да ни даде много в оформянето на кариерните ни навици само ако сме готови да вземем. Това, което аз си взех от моето първо работно място беше да се науча на дисциплина. Пълноценно усвоявах всяка дума на работодателя ми, чувствах се горда от себе си, че бях на това работно място и някой даваше от собственото си време, за да инвестира знания и умения в мен като професионалист.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Обикновено ситуации и хора, които ни провокират оставят впечатление у нас и отпечатък върху кариерното ни развитие. Там, където е имало динамика, емоция и вълнение в работния процес, там отпечатъкът върху развитието ни е най- сериозен – не само кариерно, но и личностно. Щом си горял в това, което си правил ежедневно, значи си бил на правилното място в този момент и съзнателно или не си взел най-доброто за себе си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ставаш, изправяш се и продължаваш!
Грешката не е признак за недостойно поведение, грешката показва, че си опитал.
Честно казано преди години като всеки млад професионалист изобщо не опитвах някои кариерни възможности именно от страх от провал, за мен това беше трудното за превъзмогване.
Към днешна дата от позицията на опита – искам да имам възможности, защото възможностите ти дават ситуации, в които може да сгрешиш, а не всеки опит води до грешка...
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които търпят бързо кариерно развитие са фокусирани. Кариерното развитие рядко е резултат на късмет, то е резултат от системност, упоритост и концентрация, но най-вече - цел. Адекватното и реалистично целеполагане за мен е най-правилният инструмент за израстване и оформяне като професионалист.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е базата, откъдето тръгваме, но със сигурност не предначертава пътя ни. Вероятно е възможно в семейството да имаме фигури, на които искаме да подражаваме, но за мен е важно в професионален план да следваме сърцето си, защото винаги си личи, когато нещо се прави със сърце.
Искрено се надявам да има все повече семейства, в които талантите, възможностите и желанията на децата са приоритет, а амбициите на родителите са след тях, само така можем да сме сигурни, че отглеждаме осъзнати, щастливи и амбицирани млади хора.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са подкрепа, която в определени моменти е от сериозна важност в кариерното ни развитие. Средата е от съществено значение за подрастващите, защото дава подкрепата и разбирането, които е възможно да не намираме в семейната среда.
Приятелите могат да амбицират, да ни променят, силата на топлата приятелска връзка би могла да бъде изключително подкрепяща и ценна.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепти за откриване на баланса вероятно има много. До голяма степен поставянето на граници зависи от емоционалната интелигентност и етапа на професионално развитие, до който е достигнал човек.
При мен ключовият момент беше появата на децата. Тогава започнах да ценя времето си и осъзнах, че промяната е безвъзвратна, личният живот става споделен и това пренарежда приоритетите.
Ако трябва да обобщя – поставянето на граници между личен и професионален живот изисква добър мениджмънт на времето, търпение и опознаване на себе си и своите възможности.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Възрастта е цифра. Амбициозността и готовността за успех се определят от характера и темперамента на човека. Когато си млад и тръпнеш за успех, неговото изражение е във вертикално развитие и по-рядко цениш възможностите за хоризонтално израстване. Идва време, обаче, когато имаш друг тип изява.
Преди всичко на 20 си един човек, на 35 си коренно различен и няма нищо лошо в това да се променяш. Промяната не е плашеща, тя носи възможности, стига да отворим съзнанието си, за да ги хванем.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Преди доста години един мой бивш работодател ме приземи здраво на земята с думите – Няма незаменими хора!
Тогава приех тези думи с негативната им конотация, много години след тази случка осъзнах, че днес си тук, утре е някой друг и в това няма нищо лошо. Ако си дал достатъчно на едно работно място и си поставил добри основи на позицията, която си заемал ще бъдеш лесно заменен, но ще бъдеш и запомнен, а аз смятам, че това е ценното.
Съветът, който бих дала е никога да не спирате да се учите, предизвиквате и надграждате себе си както професионално, така и личностно. Концепцията за Life Long Learning /Учене през целия живот/ е моят осъзнат начин да не спирам да обогатявам и развивам себе си, вярвам, че така израствам както емоционално, така и професионално.
