Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Венелин Павлов, Vogue Vision
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Обичам работата си, върша я с ентусиазъм, широк размах, визия и отговорност спрямо клиентите и екипа ни“, споделя адв. Златина Русева-Савова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Златина Русева-Савова е Управляващ съдружник на Адвокатско дружество DINKOV, MAXIMOVA, RUSEVA-SAVOVA, корпоративна адвокатска кантора, предоставяща правни услуги на английски, френски и български език, ориентирани към работещи решения и с качество на световно ниво. Златина има над 20-годишен опит в консултирането на мултинационални компании и международни организации относно стратегическите им проекти и цялостната им дейност в България, както и представителство на водещи български компании пред международни институции като Световната банка. По-конкретно, в областта на търговското право, сливания и придобивания, корпоративно управление и преструктуриране, инвестиции, търговски сделки, обществени поръчки, фармацевтично право, защита на данни и киберсигурност, ИКТ, телекомуникации, финансово право, стратегическо планиране и позициониране на пазара. Социално отговорната й pro bono работа като вдъхновяващ лидер и член на Управителните съвети на бизнес асоциации и сдружения включва принос към законодателни инициативи, насочени към върховенството на закона, прозрачност и премахване на пречки пред трансграничната търговия. Като Председател и член на Управителния съвет на e-Sofia tomorrow Златина ръководи проекти във връзка с повишаване нивото на запознатост с киберсигурността и мерките за предотвратяване на нарушения на сигурността на данните. Участвала е активно в инициативи на Международната Адвокатска Асоциация - Лондон, The Honourable Society of the Inner Temple, Лондон, Business of Law Seminars, Allen & Overy и т.н. Преподавала е Американско бизнес право, Водене на преговори и други курсове в EMBA програмата и бакалавърската програма по BA на Американския университет в България. Има MBA по финанси и мениджмънт от Central European University. Магистър по право е, завършила е Софийския университет, с втора специалност стопанско управление. Има международна диплома (IPD) по международни сливания и придобивания на компании от College of Law of England & Wales, Великобритания, както и Сертификат по американско бизнес право. Завършила е Английската гимназия "Гео Милев" в гр. Русе.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 14 г. продавах вестници на площада в гр. Русе през лятото. На 17 г. работих в сферата на търговията през лятната ваканция. На 22 г. участвах в работна програма "Студенти на стаж в Парламента", организирана от Народното събрание със съдействието на USAID. На 23 г. работих доброволчески като стажант в Управление "Емисионно" на Българска народна банка. Винаги съм кандидатствала по собствена инициатива, не е в стила ми да търся съдействие, оправям се сама във всяка ситуация. Безценно е да се работи от ранна възраст. Като родител възпитавам трите си деца в дух на висок морал, емпатия към околните, предприемчивост и трюдолюбие, поощрявайки ги да започнат да работят още преди да станат пълнолетни, разбира се съобразно закона.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Обезателно. Независимо дали човек избере пътя на правене на собствен бизнес или корпоративна кариера. Планирането и начертаването на дългосрочна стратегия за развитие, по възможност в писмен вид, с ясно разписани конкретни (бих добавила смели и високи) цели, стъпки, действия и ориентировъчни срокове, периодичното им актуализиране и надстрояване - струва ми се, че дори ако скептиците по темата сторят всичко това и го изпълняват с чувство за отговорност пред самите себе си, то няма как да не се постигнат резултати. А ентусиастите, вярващи в себе си и в амбициите си, ги чакат значими резултати. Научих го като студентка, далеч преди да започна да чета метафизика и квантова физика, от известното проучване на Harvard Business School, съгласно което "3% от завършилите MBA, които са записали целите си като студенти, печелят десет пъти повече от останалите 97%, взети заедно, едва десет години след дипломирането". Вероятно посочените проценти и статистика биха имали по-различни измерения в нашите географски ширини. Но считам, че есенцията на тази мъдрост е общовалидна, погледнато дългосрочно. В тази връзка, намирам за най-себесъхраняващ и далновиден подхода, при който човек се абстрахира от негативни влияния, чужди убеждения или опити да му бъдат "отрязани крилете" за постигане на мечтите. Подбираме внимателно колегите, които се присъединяват като адвокати или сътрудници към екипа ни. Ценим лоялните, целеустремени и проактивни хора.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
По-скоро виждам първата работа като фактор за развитие на основополагащи трудови навици - дисциплина, адаптиране и съобразяване с екипа, ефективна и добронамерена комуникация, ориентиране в йерархичните роли в организацията и връзките между тях и т.н. Докато истински желаната работа, особено когато е съчетана с усещането за житейска кауза и нестихващ ентусиазъм, оставя траен отпечатък върху професионалното и личностното ни развитие. Истинско щастие и удовлетворение в живота е да вършиш работата си с мотивация и висок адреналин. Така работата е по-желана и от хоби. Вярвам, че за всеки човек има такава работа, въпрос на осъзнаване е всеки сам да си я идентифицира по вътрешно убеждение. Адвокатската и управленската ми работа са именно това за мен. Избрах си я сама на 15 години докато гледах филм на големия екран и излизайки от киното вече знаех, че един ден ще имам моя корпоративна адвокатска кантора, въпреки че в училище бях най-изявеният математик. Щастлива съм, че от началото на адвокатската ми кариера до днес в съзнанието ми нито за миг не са изчезнали магията и стремежът ми към покоряване на нови и нови върхове, а напротив - непрестанно растат и се обогатяват.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които се стремят да дават повече отколкото получават в уравнението. Събитията, които ни карат да се чувстваме късметлии, богоизбрани. Както и най-трудно поносимите и нежелани събития, но от тях учим най-ценните си уроци.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Широко известно е, че само който не върши нищо не допуска грешки. Така че, при грешка:
(i) На първо място, да се предотвратят или минимизират всякакви потенциални неблагоприятни последици, да се уведомят засегнатите;
(ii) Да се реагира спокойно, запазвайки самообладание, търсейки позитиви в случилото се. Не е шега, че индивидуалният слой на света на всеки човек (т. нар. реалност) отразява като огледало вътрешното му душевно състояние, мисли и очаквания. Затова да не се изпада в паника и страх;
(iii) Да не реагираме или да отвърнем с добро на 'критиците', каквито неизменно и доказано се намират. А и благодарение на тях човек може да види и свои 'сенки' и да ги лекува.
Отношението, което имаме към другите, се връща към нас, умножено трикратно. Има много смисъл в това да изпращаме към света и околните уважение, подкрепа, съпричастност, вместо осъждане. И просто да отминем случилото се. Времето ни е ценно и е за големи каузи.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Безотказна вяра в успеха и проактивно поведение докато се получат нещата. Изходната позиция, водеща до тази траектория, е изживяване на успеха първо в съзнанието ни. Избор на мироглед, съзиращ растеж и благополучие (а не недостиг и препятствия). Чувство, че си магнит за успеха и че намеренията ти се реализират с лекота.
Формиране на ярка визия какво искаш да постигнеш, ясни и конкретни цели.
Смелост. Блага дързост. Усещане за участие в шампионат.
Непреодолимо желание за постигане на целта, съчетано с ежедневни действия.
Каляване на характера, способността да се надигнеш, да преодолееш психически временните загуби и да продължиш маратона напред, да го докараш до победа.
Добронамереното отношение във всяка ситуация.
Да приемаш и манифестираш само "да" като отговор.
Благодарност. Както е общоизвестно, изпитвайки благодарност човек привлича позитивни събития и изобилие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
На първо място, считам, че следва безусловно да обичаме и да уважаваме родителите си. Дали да следваме съветите им за кариерното ни развитие е строго индивидуален въпрос. Тъй като въпросът предполага отговор от първо лице, с радост мога да споделя, че животът ни е благословил със сестра ми да имаме изключителни родители и леля, отгледали ни в условията на висок морал, обич, създаване на силна ценностна система и любов към ученето. Важно е да се подхожда с емпатия към всички хора по този въпрос. Близки приятели, някои от които са водещи успешни бизнесмени към днешна дата, са ми споделяли истории, по-различни от моята. Гордея се с тях, освен за всичко останало, че са намерили вътре в себе си силата и копнежа да успеят, че са си повярвали. И го доказват, в изобилни мащаби.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Както децата, така и приятелите ни са божествен дар в живота. Благодарна съм на всеки от приятелите ми за безценните съвети и за подкрепата, включително през времето и по отношение на професионалното ми развитие. От своя страна аз също се отзовавам незабавно и алтруистично на молбите на приятелите ми за съвет относно кариерното им развитие и въобще при необходимост от каквото и да било. Приятелите ни съчетават в красив букет обективния поглед отстрани с това, че ни мислят доброто още по-силно отколкото ние сами на себе си. Затова в общия случай гледам да се вслушвам в приятелските съвети. Същевременно, по съвет от Айнщайн и въобще съобразно вселенските закони, никога не пренебрегвам интуицията си, тя е рядко срещано богаство.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Както споделих по-горе, за мен развитието на адвокатската ни кантора и въобще професионалната ми дейност е неизменна важна съставка от живота ми, нещо като четвърто мое дете (бел. макар и първо появило се исторически във времето). Така че лично за мен не е позната дилемата за търсене и намиране на баланс между работа и личен живот. Дори съм излизала от болница "Шейново", в адвокатски костюм и с токчета, ден след раждането на втората ми дъщеря, с розовата гривна на ръката, за да отида на работна среща по повод на международна делегация и подготовката на мащабно събитие, след което се върнах обратно в болницата и бебето ми не пропусна никой процес. И то изцяло на доброволчески начала, в качестовото ми на член на дадена двустранна търговска камара. Този подход към живота ме вдъхновява, правя го с ентусиазъм, не ми е попречило по никакъв начин да бъда всеотдайна, образцова и грижовна майка, прочела толкова много книги на всяко едно от децата ми, същевременно пишейки работни имейли и от плажа и т. н.
Всичко е въпрос на мироглед, на светоусещане.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Доста широк възрастов диапазон. Отговорът е строго индивидуален. По мои наблюдения, зависи най-вече от личния избор и от това какви качества човек развива и проявява. Като работодател бих споделила с идните поколения да ценят всеки миг и да се възползват максимално от разкриващите се пред тях възможности за професионално развитие и израстване в посочените възрастови граници. Конкретно за дамите бих цитирала Шерил Сандбърг, бивш Оперативен директор на Meta (преди Facebook): "Жените следва да преминат от мисленето "не съм готова да направя това" към мисленето "искам да направя това и ще се науча в крачка, докато го правя". Лично аз не съм възнамерявала и съответно не съм правила хоризонтални кариерни ходове. Просто не намирах за удовлетворителни отговорностите, които имах, работейки в офиса на престижна чуждестранна адвокатска кантора у нас и след две години и половина директно излязох на пазара и основах собствената си кантора, сливайки по-нататък практиките си с настоящите ми съдружници. Така че дори в нашата консервативна професия е възможно високо вертикално професионално развитие на 27 години и по-малко. Ако учите в университет (19 - 23 години): Не чакайте да завършате и едва тогава да работите по специалността си, вече придобилите опит и стаж ще имат съществено конкурентно предимство. Работете съчетано с обучението или поне през ваканциите. За всяка възраст (18 - 100 години): Бъдете смели, не се поддавайте на страх и несигурност, експериментирайте, сами си създавайте нови възможности. Ако в дадена кантора или компания няма открита обява за работа, Вие излезте с предложение за иновативен проект, който да разработите като доброволец, при което не е изключено след време да израстнете до Изпълнителен директор на компанията. Инициативността, позитивният и индивидуален подход правят голямо впечатление и винаги водят до градивни решения и резултати.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Съвет от Дейвид Бътс, Управляващ съдружник на Hayhurst Robinson и CMS Cameron McKenna за България към него момент, където започнах адвокатската си кариера преди 20 години: "не бива да се горят мостове, а да се надграждат".
Съветът ми към бъдещите лидери, които се сформират днес:
- Наред с трупането на опит и създаването на трудови навици, усъвършенствайте емоционалната и социалната си интелигентсност, ключови фактори по пътя към успеха.
- Наблегнете на устойчивото си личностно развитие, трудете се упорито и култивирайте обществено съзнание, основано на бизнес етика и добри световни практики.
- При вземането на всяко свое решение помнете, че един ден Вие ще давате съвети на идващите след Вас.
"Когато някой Ви каже, че не можете да го направите, направете го два пъти и го снимайте."
Джулия Робъртс
