Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Никой в този живот не е длъжен на никого и всичко, което искаме да постигнем, трябва да направим със свои сили.“, споделя Вайде Бърганова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Вайде Бърганова. Заемам позицията заместник-управител на Bulmint Recruitment – водеща компания за подбор на персонал. Образованието ми, свързано със заеманата позиция, включва бакалавърска степен по управление на човешките ресурси и бизнес програма по MBA модел HR Strategic Business Partner Academy с международно признание. Кариерата ми в човешките ресурси започна през 2015 г. и оттогава до момента мога смело да кажа, че съм управлявала голям брой вътрешнофирмени и международни проекти.
Сякаш много целенасочено от ранните си детски години, съм се стремяла към настоящата си професия. Още тогава знаех, че искам работата ми да е свързана с комуникация с хора, непрекъснато придобиване на нови знания, досег с различни професионални сфери и срещи с хора от тези сфери. След значителен опит в областта на продажбите – бях мениджър продажби на ключови клиенти, и свързаните с тази работа непрекъснати пътувания, установих, че именно управлението на човешките ресурси отговоря най-точно на потенциала и желанията ми.
Ежедневната комуникация с цяла палитра от хора на различен етап от кариерното си развитие ми носи удовлетворение. Неповторимо е усещането да осъзнаеш, че си променил живота на някого, повлиявайки му да постигне професионално израстване като преди това си го подкрепял на всеки етап да извърви пътя до този успех.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Официално започнах работа на 18 години. Но всъщност работя от 14-годишна възраст. Това се случваше през летните ваканции, когато с мои съученички търсехме сезонна работа. Уроците, които научих тогава, са прости, но приложими по всяко време и навсякъде: „Ако имаш интелектуален потенциал, използвай го. Не го оставяй да линее.“ и „Работата няма да се свърши сама“.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Задължително човек трябва да има идея с какво иска да се занимава. Ако не може сам да прецени кои са силните му страни, трябва да се обърне към кариерен консултант, който да му покаже подходящите роли за него.
Ако не знаеш, какво искаш да правиш, и не предприемеш действия в тази посока, може тотално да се изгубиш. Има немалко примери на хора, които се лутат и губят години – ценни години, в които са можели да учат това, което би им харесало и би било най-подходящата професия за тях. Предвид икономическата ситуация в България, много е трудно да намериш работа, примерно, ако си на 50+ години без знания, умения и цел.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
В повечето случаи ролята е ключова, защото именно на първото работно място се поставя основата на трудовите навици, дисциплината и носенето на отговорност за изпълнените задължения. Разбира се, личностните качества също играят важна роля.
Урок от първото ми работно място е, че най-добри резултати дава подходът да се работи така, сякаш правиш всичко за себе си. Това е и принципът, който винаги съм следвала. Прилагаме го и заедно с колегите ми в Bulmint Recruitment. Смятам, че това е начинът да се свърши всяка задача и да се оправдае отговорността, поета пред работодателя и клиентите.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
На всеки етап от живота си човек има различни идоли и ментори. Ще спомена само една от най-рано повлиялите върху развитието ми личности – учителката ми по математика в гимназията. Преподаваният от нея предмет ми беше любим и винаги успявах да открия най-краткия вариант за решение на задачите, но не изяснявах как съм стигнала до съответните заключения. В такива моменти тя ми казваше: „Познавам начина ти на мислене, затова знам как си стигнала до това решение. Но утре ще отидеш на друго място и хората там няма да те познават. На тях ще са им необходими всички детайли, за да разберат логиката на решението ти.“ Запомних тези думи и винаги се старая да съм конкретна и изчерпателна в комуникацията си с хората.
Събитията, които са ми повлияли, са свързани с личности, които уважавам и ценя. Безценни за мен са били моментите, в които съм можела не само да им се възхищавам за амбицията, енергията и успеха, а и да ги наблюдавам как се справят с различни проблеми и в критични ситуации.
Не спирам да се уча и, ако дадено поведение на роднина, познат, колега или известна личност ме впечатли, го приемам като еталон, към който да се придържам, за да бъда с всеки изминал ден по-добра версия на себе си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Човек се учи цял живот и най-често от грешките си. Но това не трябва да се приема непременно като нещо негативно, а като възможност да се усъвършенстваш. Една от знаменитите мисли на Айнщайн е, че човек, който никога не е правил грешка, всъщност и никога не е опитвал да прави нищо ново.
И най-важното според мен, когато се допусне грешка, е да се анализира ситуацията, да се извадят поуки и да се търси решение.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Постоянство, упоритост и ясна визия. Това е характерно за хората, които постигат кариерните си цели. Те винаги знаят какво искат и работят целенасочено в посока на постигането му .
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Голямо влияние оказват членовете семейството, защото те са първият пример в живота на всяко дете. Много важни са тяхната подкрепа, насоки и разбиране.
В моя случай от семейната среда научих, че не трябва да се отказвам да следвам мечтите си и да бъда трудолюбива, защото това е цената, която се заплаща, за да имаш успех. Никой в този живот не е длъжен на никого и всичко, което искаме да постигнем, трябва да направим със свои сили.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Когато имаш около себе си хора със сходни интереси, идеи и амбиции, е лесно да следваш поставените цели. Благодарна съм за подкрепата на приятелите си – както на тези от ранното ми детство, така и на всички, с които животът ме срещна след това и продължава да ме среща! Когато работата ти е свързана с непрекъсната комуникация с познати и непознати хора, контактът с приятелите – тези, които всъщност те познават във всички твои социални роли, едновременно те приземява и вдъхновява.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Темата за постигане на баланс между личния и професионалния живот е много актуална през последните години. Истината е, че когато човек е отдаден на професията си и за него тя всъщност не е просто работа, а призвание, балансът е трудно постижим. Здравословно е да го има, но няма универсална рецепта за постигането му.
В моя случай работата е част от моя живот, но когато съм вкъщи със семейството си, работата остава на заден план. По същия начин, когато отида в офиса, семейството остава на заден план и съм съсредоточена в професионалните ангажименти.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Времевият диапазон е сравнително голям и включва периода, в който се трупа най-солидният опит, затова смятам, че това е времето за хоризонтално развитие. В този интервал – между 20 и 35 години, е важно човек да може са се докосне до всички тънкости в професията, да попие основните знания, умения и компетентности, носещи добавена стойност.
Едва след този период може да се каже, че е натрупан както житейски, така и професионален опит, а следователно – стабилност, експертност и авторитет, необходими за вертикалния растеж.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-важно е да си последователен и отдаден: да знаеш какво искаш, да преследваш устойчиво желанията и мечтите си и да не спираш да се учиш.
