Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“На кръстопътя на решението да следваме главата и сърцето си. Съотношението между двете зависи от нас.“, споделя Ивайло Георгиев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Ивайло. Завърших гимназия в родния Шумен и после Софийския университет, физика. Занимавах се с класически PR насред смяна на парадигмите, когато редакциите минаваха от факсове към имейли и стратегическите инвеститори влизаха в страната. Бях покрай политиката - откъм изкусителната й страна на съветничеството. Днес се занимавам с връзки със заинтересованите страни и измеримост на устойчивостта. Всъщност винаги съм се занимавал с това.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 19. Изключвам ученическите бригади и чиракуването в общностни занимания. Беше първата ми работа по договор. Станах пазач на обсерваторията в Борисовата градина, през деня следвах. Скоро започнах и в Radio City на “Аксаков”, някога обгърнат в самоподдържаща се митология клуб. Там направих първата си кариера на едно място - от мияч на чинии, до барман. Двете работи бяха добро съчетание за начало. Едната отваряше съзерцателен прозорец. Другата даваше силна тяга и контакт с хората. Много хора.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Поставяй си измерими цели. Занимавай се с това, което те прави полезен и ти позволява да се издържаш според представите ти за достатъчно. Работи здраво. Работи в екип. Чети и наблюдавай. Мисли. Споделяй идеи. Приемай идеи. Поддържай ниво. Попадай в ситуации, които изискват решения.
Бъди лоялен. Лоялността е двустранно отношение. Умният работодател знае това.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Като на първата любов. Донякъде.
Човек има известна представа за себе си, за отношенията си с другите, за интересите, възможностите и предполагаемия си потенциал. Първата работа е полезното калибровъчно поле.
Следването и началните работи ми позволиха да изясня някои граници. Разбрах навреме, че съм посредствен за смислена кариера във фундаменталните науки. Това е област, в която талантът е задължителна предпоставка за искрите на прозрението. Нямах го. Не е вярно, че можеш да постигнеш всичко, стига да го искаш, както гласи клишето. И това е добре. Иначе влизаме във фаустовски сценарий.
Но ученето на точно това ми даде друг взор. Съотношението на Хайзенберг, например, побрало в елегантната си простота всичките главоблъсканици за предела на възможното и ролята на баланса. Докато му се дивях, се научих да държа табла със съдове, без да я обърна върху главата на клиента и правех коктейли, за да се издържам. За овладяването на експертиза в тези жанрове също е добре да уважаваш простотата и баланса. Иначе няма да се получи.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които не ни слагат ключа за вратата в ръка, но ни насърчават да го намерим. И хората, които пресметливо ни спъват. Вторите също са вид ментори. Добре е да знаем в какво не искаме да се превърнем.
Ранните влияния са устойчиви. Научих много от учителката ми по история в основното училище, Гайдарджиева. Тя поразяваше с присъствието на привидната си миниатюрност. Говореше тихо. Така полагахме усилия да се вслушваме. Изграждахме внимателност. Гръмогласието невинаги приковава. Освен ако не сте Борис Христов или Чингиз Хан.
Също проф. Никола Георгиев, литераторът. По времето в НДК имах идея за преименуване на зали с имената на художниците, чиито произведения са вътре. Не беше приета възторжено. И с основание. Търсех консултация за залата с Дечко Узунов - с ерудит с прям поглед, родом също от Казанлък. Никола Георгиев вече се бе оттеглил от лекции. Беше господар на дома си и на равносметката. Говорихме дълго. Срещите с истински личности ти помагат да поосмислиш егото си.
Събитията? Земетресението във Вранча откъм ефекта му в Шумен - първият ми спомен по секунди. Кампанията за един от кандидатите при ранен опит за приватизация на държавен монопол. Скандалът “Хохегер“. Реформите в НДК. Има една песен, Shake Your Foundations.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Прикриването на грешка е предпоставка за криза, а прехвърлянето й върху друг е синдром. От друга страна, всяка завършеност е резултат от навреме разбрани и поправени грешки. Така не остават кръпки. Всеобщата история на грешките е благодатна тема за морализаторство, но в крайна сметка всеки решава как да постъпи.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Различни. Зависи. Тази година на матурите се падна „Приказка за стълбата“.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е средата, в която етичните категории добиват съдържание. Важно е като какви хора растем. Родителите ми си остават истинските ролеви модели заради начина, по който изживяха живота си.
Понякога родителите проектират собствени носталгични желания върху децата си, целево или несъзнато, което се явява непотърсена кариерна консултация. Това не е задължително неправилно. Неправилни може да са дозата и подхода. Разбрах го, когато сам станах родител. Вслушвам се в децата си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Може да е определяща. Приятелството изисква и търпи откровеност. Истинските приятели са отличен коректив.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако сте физик-теоретик или поет, например, добре е да направите големите си постижения до 35. След това рутината бавно спуска перде пред ококорените очи :) Ако сте проектант на мостове или промишлени инсталации е обратното. Вертикалният полет е предпоставка за щети. Но тук също няма рецепта.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
На кръстопътя на решението да следваме главата и сърцето си. Съотношението между двете зависи от нас.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
