481

Както в живота, така и в кариерата, е ключово да сме осъзнати за това, което ни носи удоволствие

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: George Pruteanu

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

През последните години започнахме да говорим и за метаучене (meta learning) или способността ни да прехвърляме знанията и уменията си в различни контексти.“, споделя Мария Прашкова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Мария Прашкова, работя в сферата на Човешки ресурси повече от 10 години. В момента управлявам HR екипите за Румъния, Централна и Южна Европа в Avon Cosmetics, както и имплементиране на HR стратегия за тези държави. Освен това съм сертифициран Гещалт терапевт и ми се иска да вървам, че съм любопитен човек, който непрекъснато учи от всяка нова житейска и работна ситуация.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първата ми работа беше за няколко месеца в училище, в което учих Английски език – Aristocrat в град Гоце Делчев, когато бях на 18 😊 Беше много вълнуващ опит да работя, на място, в което преди това се обучавах. На 22 години започнах стаж в HR агенция, където останах около 3 години.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Не бих го нарекла стратегия за кариера, а по-скоро осъзнатост за личните предпочитания. Основният аспект на кариерното развитие е да открием това, което обичаме да правим – процес, който често е подценяван. В България много от нас избират висшето си образование на доста ранен етап от живота си и често впоследствие се оказват в различна професионална сфера. Вярвам, че както в живота, така и в кариерата, е ключово да сме осъзнати за това, което ни носи удоволствие, за нещата, с които не бихме направили компромис, и за тези които не са от първостепенно значение за нас. Освен осъзнатостта е важно да сме отворени и любопитни към промени и възможности, които биха могли да се открият пред нас. Тази гъвкавост и готовност за адаптация са също толкова важни за успешното кариерно развитие.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Първото работно място поставя стандарти и граници за това, кои поведения се награждават, как средата реагира на грешки. В моя опит първото ми работно място формира едно от качествата, които и до днес ми помагат много и то е екипността.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

В моя личен опит най-голямо влияние разбира се в различна степен са имали мениджъри, екипи, от които съм била част, бизнес партньори и ментори. 

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Начинът, по който реагираме на собствените и чуждите грешки зависи от няколко аспекста. Първо, от нашия личен модел на справяне с това, че не сме „идеални“ и правим грешки и второ от това, каква външна реакция получаваме или сме получавали в миналото си. Често когато правим грешки се борим със собсвтения си личен критик, който може да бъде много строг и вероятно със страх (от осъждане, наказание) как другите (мениджър, колеги, бизнес партньори) биха реагирали на това.  Не знам дали има правилен начин, но бих казала здравословно е да приемем грешката, която сме направили, както и последствията от нея без да се опитваме да прехвърлим отговорността или вина към обстоятелства или други хора.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Вероятно е комбинация от различни умения, но аз бих описала като умерен баланс между увереност, способност за поемане на отговорност, креативност, адаптивност и любопитство дори към трудните ситуации.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейната среда е основна в изграждане на хората, които ставаме в последствие, а това е и пряко свързано с това каква професия избираме и как проявяваме своя потенциал професионално.

Ако сме получавали достатъчно подкрепа е вероятно да имаме повече доверие в себе си, да сме по-склонни към поемане на премерени рискове, да се изправяме смело пред трудни ситуации. В същото време ако сме отраснали в критична или неглижираща семейна среда е вероятно да сме с по-ниско самочувствие,  предпазливи в изборите си, търсещи външна валидация, което неиминуема влияе на начина, по който се „показваме“ на работното място.

Аз по-скоро приемам ролята на родителя като човек, който осигурява подкрепяща среда, в която да можем да експериемнтираме докато търсим „ своето“. Разбира се, че е важно да говорим и взаимнстваме от различните си опитностни, но твърдо вярвам, че всеки от нас има своя път и е най-вярно да следваме него 😊

Аз лично се чувствам щастлива, че имам точна такава среда и това ми помага всеки ден, особено когато съм изправена пред трудни избори.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Аз не вярвам в баланс, който изглежда 50% работа – 50% лично време. За мен балансът е в това, когато работя да бъда максимално присъствена, в това, което правя.Когато прекаравам лично време с важни за мен хора или сама, тогава избирам фокуса ми да бъде изцяло там.

Аз бих определила баланса като избор къде да фокусирам вниманието си спрямо приоритета ми в дадения ден.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

За предпочитане е постоянното развитие без значение дали е вертикално или хоризонтално. Отново тук зависи от желанието на човек дали иска да бъде тесен специалист в дадена област или по-скоро експертност в няколко.

Аз лично вярвам в непрекъснатия процес на учене, независимо от официалните позиции, които заемаме. Винаги, когато водя кариерна дискусия насочвам хората към трупане, различния умения през участие в проекти, допълнителни обучения, менторски отношения.  През последните години започнахме да говорим и за метаучене (meta learning) или способността ни да прехвърляме знанията и уменията си в различни контексти. Това сякаш е доста по-важно, тъй като ни подготвя за всяка нова ситуация, в която бихме могли да попаднем, отколкото името на позицията, която заемаме.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Получавала съм много ценни съвети, осъзнавания през годините, но бих дала 2, които са доста ключови за мен:

-          Насочете вниманието си към търсене на нови знания, умения и опитности, а не на имена на позиции;

-          Инвестирайте в личностното си развитие и в това да живеете по-осъзнат и пълноценен живот, съшо толкова колкото и в техническите си умения.

Вижте атрактивни обяви за работа и стаж в WorkTalent