Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не бързай, спри се, подишай малко, помисли, обмисли ситуацията и възможните последствия и тогава действай.“, споделя Михаил Михайлов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Михаил Михайлов и от почти 6 години съм част от екипа на Изи Консулт, водеща HR агенция с 20 години опит и многобройни успехи в сферата на човешките ресурси. С подбор се занимавам от 2011-та година. Започнах като кариерен консултант към холандска фирма – изпращахме от хора цял свят от хотелиерската и ресторантьорска индустрия на стажове в САЩ. Същевременно, организирах стажовете на студените на тогава единствената кулинарна академия в България. През 2013-та се преместих в София и работих в екипите по подбор на два от големите кол центрове, както и в IT Outsourcing компания. През 2018-та, получих предложение от един от предишните ми мениджъри да се присъединя към екипа на Изи Консулт и да поема управлението на новосформиран екип, работещ с ключовите клиенти на компанията.
В момента ръководя два екипа за подбор и оценка на персонал - единият се занимава с подбор на експертни и мениджърски кадри на територията на България, а другият набира персонал за круизни и карго кораби в цял свят.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше уникално и дълго чакано изживяване. Бях на 15 или 16 години и по време на лятната ваканция работих като сервитьор в село Кранево. Цяло лято работих всеки ден от сутрин до вечер, а заплатата ми беше 150 лева на месец.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво е човек да знае какво иска и да се постарае да си направи план как да постигне целите си. Важно е да има предвид, че нещата може да не се развият така както е планирал, да е готов да приеме потенциално разочарование и най-вече да е готов във всеки един момент да проявява гъвкавост, да променя плана или стъпките спрямо ситуациите, в които изпада. С времето може да реши, че това кариерно развитие не е за него и да се преориентира. В това няма нищо лошо – даже напротив. Хората се променяме, променят се нагласите ни, променят се вкусовете ни, променя се и това, което ни кара да се чувстваме щастливи и удовлетворени. Важното е да не спираме да се борим и да се усъвършенстваме.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място със сигурност има влияние, но не е задължително то бъде определящо за последващия професионален път на човек. Според мен на първото работно място изграждаме основни навици, свикваме с факта, че вече нямаме толкова много свободно време и имаме отговорности не само към себе си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Обичам да казвам, че ако искам да похваля някого винаги ще намеря за какво, ако искам да кажа нещо лошо винаги ще намеря какво. Въпросът е аз какво искам да направя.
Ние трябва да търсим положителното и най-доброто във всеки човек или ситуация. Трябва да анализираме ситуациите и да мислим как по-добре бихме могли да реагираме, за да не попадаме повече в неприятни ситуации или ако попаднем как по-добре да излезем от тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Никой не обича да греши и никой не обича да чуе, че е сгрешил. Първата реакция не трябва да бъде първосигнална. Редовно си казвам – не бързай, спри се, подишай малко, помисли, обмисли ситуацията и възможните последствия и тогава действай.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз не мисля, че има такова нещо като качествено бързо кариерно развитие. Хората, които търпят на пръв поглед бързо кариерно развитие, в повечето случаи са направили много повече, от това, което се вижда. Вероятно още от ученическите си години са били активни по различни теми и дейности, отделяли са повече време за четене и личностно развитие. Има и такива, които просто имат талант в дадени области, но и там нещата не се получават без никакви усилия и предварителна подготовка.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството и най-вече на родителите ни е да ни възпита правилно, да ни помогне, доколкото им е възможно, в получаването правилното образование и след това да ни подкрепя. Разбира се, че трябва да търсим мнението и съветите на родителите си, но крайните решения трябва да бъдат взети от нас.
В моментът, в който вече сме семейни – то тогава е задължително да обсъждаме кариерното си развитие с човека до нас, тъй като вече нямаме ангажименти и отговорности само към себе си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите е близка до тази на семейството – да ни подкрепя и да ни съветва, но, както казах и преди малко – решенията трябва да се взимат от нас.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта няма – хората сме различни и всеки трябва на намери своя начин как да разпределя вниманието и времето си. Нужно е да бъде намерен баланс– не може човек само да работи, или пък само да има личен живот. Ако такъв не бъде намерен, то тогава едното пречи на другото.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. Всичко зависи от човека, от кариерния път, по който е поел, както и от конкретната ситуацията, в която се намира. Важно е да е натрупан необходимия професионален опит, а в част от случаите и житейски такъв, преди да се направи съответната крачка нагоре или настрани.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Работи здраво и давай всичко от себе си, бъди честен с всички, но най-вече със себе си.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
