Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не трябва нито да се подценяваме, нито да се надценяваме.“, споделя Ясен Немирников, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Ясен Немирников – основно занимание, HR във всичките му аспекти – подбор, въвеждане и адаптация, управление на представянето, оценка, обучения, разрешаване на конфликти в работната среда. Завършил съм „Право“. Занимавал съм се /преди HR/ с медии, продажби, управление на директни екипи. Всъщност тези неща и сега са част от мен и се връщам към тях с усмивка и удовлетворение от предизвикателна и добре свършена работа. В момента не съм най-активния спортист на света, но все пак стигам до фитнес залата. Една добра тренировка „изчиства главата“ от излишните неща. Активно съм тренирал таекуондо, плуване, крав мага. Харесвам откровените хора и комуникация, колкото и да са трудни за откриване. Когато липсват, и шума на морето е достатъчен…:)
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Веднага след военната служба, бил съм на 19г. Имаше конкурс за радиоводещи, явих се, те пък взеха че ме одобриха.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия е сложна дума, но изисква просто и ясно изпълнение. Трябва да знаеш какво наистина искаш, и да, добре е да имаш план и стъпки, но те са индикативни. Не можеш да кажеш - сега ще работя точно 1 година това, после 2 онова и после ставам директор. Не се прави така. Не трябва да се подценяваме, но обратното е също толкова вредно. Бих казал така – трябва да сме прагматични откъм ясна оценка на обстоятелства и възможности, и интуитивни когато предстоят решения.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Със сигурност е важно. Изискванията към нас от работодателя и от нас самите формират характер и дисциплина. След това трябва да надграждаме на всяко следващо работно място.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Винаги има неуспехи, от тях учиш повече, просто така е устроено съзнанието ни – негатива остава дълбоко и за това си има причина и тя е да се поучим от това. Успехите ни мотивират, важно е да не ни главозамайват, защото тогава следващият неуспех е зад близкия ъгъл…Всеки има своите ментори и в професионален и в личен аспект. Например, когато работех в животозастраховането – прекият ми ръководител беше невероятен търговец и мотиватор, това много ми помогна защото се учех и вдъхновявах едновременно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да не изпадаме в дълго и напоително мислене, нито да съжаляваме дни наред. Поемаме въздух, премисляме, анализираме какво и защо се е случило. След изводите можем да продължим – към следваща грешка или успех, зависи само от нас.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Амбиция, упоритост, компетентност и уважение към другите – ако си на правилното място. Ако не е правилното, тогава е достатъчно да бъдеш нахален и да нямаш особени скрупули.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е много важно. Под негово въздействие формираме ценности, характер. Какъв професионален път ще поемем обаче е лично решение. Семейството следва да е подкрепа за това решение, а не да го определя. В този смисъл съветите, които получаваме следва да са част от тази подкрепа.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите според мен имат една „тиха“, но много важна роля. Ако са ни истински приятели те ни подсказват какво да направим в трудна ситуация и ни подкрепят и насърчават за да вземем своето решение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта няма. Баланса настъпва, когато разберем и осмислим следното – работата е много важно нещо, но не е целият ни живот. Тя е средство за да стане той по-осмислен и по-хубав. Тя е сегмент, който трябва да бъде поставен на правилното място. И редом с този сегмент има личен живот, отношения с близките хора и всичко останало. Хората които определяме като кариеристи, просто нямат другите сегменти и си мислят че работата и успехите в нея ще компенсират тази липса. Това няма как да се случи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Предимно хоризонтално, до 30 и малко години – тогава повече учим и даваме. След това следва постепенно да инвестираме наученото във вертикално израстване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете усърдни и компетентни, и винаги следвайте своята индивидуалност. Не копирайте, защото това обезличава, следователно обезценява.
