Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Работодателят винаги е прав. Ако не си съгласен с мнението или политиките му, време е да смениш работното място, а не да влизаш в спорoве и професионални конфликти. Не създавай излишни врагове.“, споделя Христина Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Христина Георгиева. По професия съм адвокат, член на САК от 2015г., а по образование - доктор по „Право“, специалност “Изобретателско, авторско и патентно право”. Член съм на Съвета към Европейския правен институт (European Law Institute) и съм лектор в лятна академия по Европейско и сравнително частно право, която от 2000г. се организира ежегодно от Академията по европейско частно право, Юридическия факултет на Университета в Залцбург, Австрия и над 30 водещи университета от цял свят. Хоноруван асистент съм в Катедра „Национална и регионална сигурност“ на Университет за национално и световно стопанство. Автор съм на е първото в България цялостно монографично изследване, посветено на авторскоправната закрила на видео игрите като нетрадиционен обект на правото на интелектуална собственост. През 2021 г. учредих Адвокатско дружество "д-р Христина Георгиева"
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа за първи път в началото на втората година от обучението ми по право в Адвокатско дружество „Поптодорова и партньори“. Помня, че когато на интервюто за работа адв. Марина Поптодорова ме попита какво възнаграждение очаквам, отговорих, че бих работила и без пари, защото важен за мен беше шансът да имам досег с адвокатска практика, докато съм студент. Единственото ми условие беше работният ми график да е съобразен с ангажиментите ми в университета, защото не исках да пропускам лекции и упражнения. Адвокат Поптодорова беше първият ми работодател и остана такъв в продължение на 5 години. От нея получих първата си заплата, първия си бонус за добре свършена работа, помня всеки подарък и жест за личен празник, който ми е правила. С нея и адвокат Олег Янев направих първите си стъпки в света на правото и до днес пази най-скъп спомен и благодарност към хората, които повярваха в мен, когато бях още студент, към адвокатите, с които професионално „проходих“.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че човек се движи по-бързо напред в кариерното си развитие, ако има стратегия и цел, формирани отрано. Същевременно, познавам хора, които по-късно се ориентират кариерно и променят професионалния си път, но също успешно се реализират. Аз лично от дете съм знаела какво искам да постигна и в коя сфера. За мен правото и адвокатската професия са мисия и призвание. Със смирение и благодарност към хората, с които съм споделила пътя си дотук, мога да заявя, че в момента кариерно съм там, където мечтаех да бъда – и в професионален, и в академичен план.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е определящо за оформянето на кариерни навици и трудова дисциплина. В моя случай, първото работно място ме научи как се оформят документи до съда и институциите, помогна ми отрано да овладея юридическата терминология, включително на английски език, разви изказа ми, научи ме как да общувам с клиенти, научи ме на адвокатска етика в работата с други колеги. Да съм лоялна към Работодател, отговорна в изпълнението на поставените задачи, да спазвам работното време, да оставам извънредно, ако се налага, за да се довършат задачите за деня, вече ме беше възпитало семейството ми, но в повечето случаи първото работно място е определящо и в тези отношения.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всеки човек може да те научи на нещо и в личен, и в професионален план, стига да имаш сетива да улавяш „уроците“, които общуването с хората носи. Имах възможността в годините да работя с едни от най –взискателните работодатели, както и с едни от най-стриктните и перфектни в работата си колеги. Около тях развих перфекционизъм като подход към всеки казус. Впоследствие, един ден нотариусът, с когото работя вече повече от 10 години, ми разказа за „правилото 20:80“. Помня думите: „Христинка, ако с 20% усилия постигаш 80% резултат, мислиш ли, че трябва да влагаш още 80% усилия, за да се опитваш да станеш съвършена като Бога?“ Продължавам да съм максималист, явно ми е в природата, но понякога прилагам и правилото 20:80 в работата си, защото помага да постигам повече „80% успешни“ резултати и по по-щадящ самата мен начин. Всеки човек, с когото общувам, ме променя, доразвива кариерните ми и човешки навици, разбиранията ми за добре свършена работа и светогледа ми. Затова мога да кажа, че за разлика от Пипи Дългото Чорапче, не съм Нещотърсач“, а „Човекотърсач“ – обичам да се срещам и общувам с (не)обикновени Хора.
Кризисните моменти, пропуските и грешките на работното място също оставят своя отпечатък.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са най-добрият учител. Трябва да ги признаваме, да ги приемаме с мъдрост и да поемаме с достойнство последиците от тях, да ги анализираме, да търсим и намираме урока, който носят. Грешките са лакмус за силни хора и характери. Вярвам, че успешно кариерно развитие имат хората, които могат да признават грешките си и да носят отговорност за тях, запазвайки урока. Другите естествено отпадат или изостават, защото да бягаш от грешката (и екипа си) или да обвиняваш друг за тях, е поведение на слабохарактерните и недостойни хора, което определено няма как да те движи кариерно напред.
Помня един клиент, който преди години ми каза: „Моите конкуренти от известно време не се развиват, защото не опитват нови подходи от страх, че ще са неуспешни. Мен не ме е страх да греша, аз се развивам и уча от грешките си – от тях разбирам къде какво да променя и подобря в бизнеса си“. В този момент почувствах облекчение. Никога не съм обичала да греша, но ако ми се случи сега, вече не се измъчвам и самообвинявам. Търся урока, благодаря и продължавам.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Самоанализ, Амбиция, Работохолизъм, Отдаденост, Лоялност, Инициатива.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството ме научи на ценности и принципи, които всеки мой работодател е оценявал високо. До днес се допитвам до мнението на родителите си, но не слушам винаги съветите им, защото професията ми е различна от техните и носи специфика, която не знаят, за да ме съветват, а и адвокатската тайна също ме ограничава в търсенето на тяхното мнение. Следвам вътрешния си глас, осъзнавайки, че това е глас, който отново те създадоха в годините. Интуицията ми също е силна и рядко ме подвежда.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В моето професионално развитие приятелите са играли винаги съществена роля. Първите ми клиенти бяха мои приятели, които вече бяха развили самостоятелни и успешни бизнеси. Първият самостоятелен офис, който наех, беше собственост на родители на моя многогодишна приятелка. Отново те ми предоставиха счетоводно обслужване, което ползвам до днес. Като адвокат работя по дела с различен предмет и практикувам в няколко области на правото. Във всяка от тях имам приятели, които не са юристи, но познават в детайли отделните бизнеси и процесите в тях. Те ме консултират, за да съм сигурна, че съм спазила всички нормативни изисквания и процедури, че съм предвидила всички вероятни препятствия и последици. Приятелите ми адвокати, които са тесни специалисти в определени области, също често ми дават насоки. Аз съм това, което съм, благодарение на всички тези хора. Оценявам и благодаря често за привилегията да имам подкрепата им.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Може би има, но аз не знам формулата за постигането на подобен баланс. Поне засега.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Искрено вярвам, че за да започне кариерното издигане по вертикала, човек първо следва да познава тънкостите на хоризонталната професионална реалност и да е изградил устойчив характер, за да може да расте по вертикала и да изпълнява ефективно някой ден по-високата позиция. Основата на всеки градеж, включително кариерния, е хоризонтална. Не може да бъдеш добър ръководител, ако не познаваш нуждите на служителите си, ако не си бил достатъчно дълго в тяхната хоризонтална реалност, ако не помниш какво те е дразнело в Работодателя и т.н. Хоризонтално кариерно развитие изгражда характер, трудови навици, професионални и лични контакти, умения и начин на мислене, които предопределят типа ръководител, в който ще се превърнеш при израстването по вертикала. Вярвам, че възрастта 20-35 години е момент за хоризонтално развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Работодателят винаги е прав. Ако не си съгласен с мнението или политиките му, време е да смениш работното място, а не да влизаш в спорoве и професионални конфликти. Не създавай излишни врагове, особено в началото на кариерното си развитие.
