Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Един приятел чужденец с доста разностранен опит ми каза „Наблюдавай шефа си - ако някой път те почерпи и не плати със служебната си кредитна карта, значи искрено те харесва.“, споделя Димитър Тричков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Димитър и притежавам много неща: PhD по маркетинг, две магистърски дипломи, диплома от London Business School, треньорска регистрация в Министерство на младежта и спорта и куп други знайни и незнайни местни и вносни дипломи и сертификати. Но най-вече имам приятели: работници и мениджъри, таксиметрови шофьори и милионери; войници и даже генерали; парламентарно представени партийни лидери, министри и министър-председатели; автомонтьори и милиардер (сори, ама само един), студенти, ученици и професори, и причината да ги изброя е, че никога не съм се съобразявал със социалния статус на събеседника си, за да му кажа какво мисля по какъвто и да е въпрос. И мога смело да кажа, че честността е добродетел само във филмите, хората я оценяват и търсят само когато имат полза от нея. Но пък от опит знам, че носи огромно облекчение - спя винаги като къпан и имам истински приятели. За ваше добро е да си служите с честността разумно, защото от нея зависи до голяма степен кариерното ви развитие.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Изключвайки особено доходоносния бизнес със сурвакането в ранните детски години и то най-вече поради факта, че се случваше изключително рядко (веднъж в годината), първият ми смислено положен и заплатен (не особено) труд беше селскостопанска бригада в гимназията. Навремето се ходеше под строй и с униформи на село за прибиране на реколтата от сливи, чушки, домати, грозде и прочее, които оттам отиваха в плод-зеленчука. Използването на ученически/студентски труд през летните месеци е една инициатива, използвана и в момента в някои развити държави. Освен, че възпитава дисциплина, тя създава и полезни навици, като това да се научиш да си оправяш сутрин леглото и да определяш кои дрехи са за пране без помощ от публиката.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хората винаги преследваме някакви цели с помощта на определени способи – от реването в пелените, указващо глад и целящо да ни нахранят до това сами да ядем отвратителни на вкус, но полезни неща, за да живеем по-дълго и да издевателстваме над тялото си, пак по същата причина (тук изключвам аутлайнера от наблюдението, а именно Чърчил, на когото благородно завиждам за дълголетието, постигнато с изключително вредни и нездравословни навици). В корпоративния живот стратегията ни винаги е свързана с матрица, комбинираща кариерното и финансово развитие. В крайна сметка или се стремим да растем вертикално като позиция и/или заплащане или хоризонтално като позиция, но с по-високо заплащане. В зависимост от желаната от нас конфигурация определяме и стратегията, чрез която ще я постигнем. В тази връзка различни работодатели изповядват различни корпоративни философии: едни, на принципа на семейството, промотират вътрешно кариерно развитие, а други търсят „свежа кръв“ отвън, дори за ръководни позиции. Ако преследваме чисто финансови цели - няма значение какъв е работодателят - ние винаги ще търсим максималното заплащане (естествено при минимално натоварване). Но, ако имаме меринджейски амбиции, е необходимо да се въоръжим с търпение в типа „семейна“ фирма (условно „семейна“, като това е типа на фирмената култура - такава може да има и в многомилионна корпорация и не е запазена марка на ЕТ) или да сменяме работодателя при изгодна оферта за по-висока позиция.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място, на което човек прекарва по-продължителен период от време, изгражда до голяма степен неговите трудови навици и формира отношението му към работата и колегите. Аз имах късмета да попадна в голяма корпорация и да работя в различни нейни звена в сферите на продажби, маркетинг и връзки с клиенти в прохождащите ѝ години, като се надявам, че и аз съм допринесъл с малко за огромния ръст, който тя постигна през годините. Браншът беше нов, модерен, иновативен и забавен. Мениджмънтът беше достатъчно либерален в началото да даде на едни млади хора свободата да експериментират с всякакви подходи, промоции, ценови концепции, комуникация и т.н. Бизнесът беше бялата дъска, върху която рисувахме и се учихме в движение. Успявахме да обменяме опит с всеки в света, който беше измислил или приложил нещо различно и ние можехме да го пробваме веднага. Тази огромна професионална и човешка школа даде на мен и колегите ми от онова време увереността и смелостта да се изправяме пред всякакви предизвикателства и да ги преодоляваме с лекота.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тук неволно поглеждам и следващия въпрос. Действията на хората във всяка напрегната работна ситуация с критичен краен срок, всяка корпоративна реорганизация, редовна или извънредна загуба или печалба, сложен казус или интересен обрат, са винаги били и остават открит урок за мен как трябва, не трябва, искам или не искам да реагирам във всеки един момент. За повече от 25г. трудов стаж мога да дам повече примери, отколкото сървърите на LinkedIn могат да съхранят. Общото във всички събития/ситуации е възхищението ми от действията и реакциите на интелигентните хора и стремежа ми да им подражавам, както и желанието ми да разбера начинa на мислене и мотивацията на хората, чиито действия са ми непонятни, за да мога да работя с тях по-ефективно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не бих казал, че съм суеверен, въпреки че като мине черна котка пресичам на другия тротоар, но съм убеден че това, което ни се случва обикновено си има своята причина. Включително и нашите грешки. Изпадaл съм в ситуации, в които хора, включително и на високи позиции, първото, което правят при грешка, е да търсят виновника и да стоварят цялата си мощ върху него. В подобни случаи си проличава истинският характер на лидера (формален или не). Нека си послужа с пример: армията е структура, която се характеризира с отсъствие на самоинициатива, мисъл и индивидуалност, но тя е показател за най-рационално ползване на ресурси (искаме или не в човешката история технологичният прогрес винаги е обслужвал първо нуждите на войската). И поради простата причина, че основен ресурс там е войника и за неговата замяна с нов са необходими майка, баща и някакви поне 18 години, той е много ценен. И въпросът за 100 000 лв е: като започнем да губим войници, кое трябва да е първо - да търсим виновника или да минимизираме загубите на ресурса? Има доста корпоративни лъвове, които, за съжаление, няма да спечелят и стотинка от Ники Кънчев в подобна екранизация на техния бизнес. Затова никога не искаме грешки, но винаги трябва да сме подготвени максимално добре за тях. И никога не знаем дали един лидер е добър такъв или не, преди да изпадне в „ситуация“. Но пък никога не искаме да изпада в такава. Странно нещо е животът.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тук отварям една скоба – мога да споделя мнение за големите корпорации. В ЕТ или стартъп с 5 човека персонал – всеки е С-левъл и не мисля че въпроса включва подобен тип организации. Във фирми със стотици или хиляди служители персонал, човек трябва да бъде забелязан по някакъв начин, за да расте кариерно. Добре изглеждащ служител, с приятен и спретнат външен вид, с умение да се продава, да говори уверено, да действа решително и т.н. са отлични начини той/тя да бъде забелязан. Оттам нататък, за да расте кариерно, му е необходимо само едно – да може да прави компромиси. Никой шеф не иска да повишава по-умни от себе си - така че, ето ти компромис, никой не иска да повишава несъгласни - ето ти пак компромис. Общо взето, за да катери кариерната стълбица, човек трябва да си настрои пианото спрямо диригента, а не да свири музиката, която харесва. И не трябва се оглежда в огледалото (само, ако има съвест, иначе не е проблем).
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ако бях на сцената за получаване на Оскар, щях да благодаря на семейството си за всичко. Но, уви съм пред клавиатурата и трябва да сътворя нещо оригинално в писмена форма. Родителите ми никога не са настоявали за каквото и да е мое кариерно поприще. Не зная дали са имали някакви конкретни планове за мен, различни от моите – дори да е било така, те са си страдали тихичко, че поемам по път, който не е техния. От друга страна, вече имайки собствено семейство, съм имал възможността да живея в различни държави и да пътувам всяка седмица на дълги разстояния, за да бъда заедно с любимите си хора. Имал съм възможност да избирам в коя страна да живея и работя и винаги решението за или против релокация се е вземало с общо съгласие. И е било с оглед на перспективата, която е най-добра за семейството. Никога не сме имали упреци помежду си по отношение на избора, който сме направили. С една дума – идилия, с две думи - семейна идилия.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
За мен лично ролята им е огромна. Приятелите са винаги на линия за съвет или помощ. Навремето му казвахме „връзки“, а сега е може би „контакти“. Почти за всяка фирма, в която съм постъпвал на работа, съм бил препоръчван от приятели. И наобратно- аз също съм препоръчвал приятели, за които съм преценял че биха били полезни. Назначавал съм на работа служители, които са били препоръчани - така съм имал възможност и да им въздействам двустранно - веднъж директно, и втори път – през хората, които са ги препоръчали J. Може би наистина приятелите имат най-важната роля в кариерното развитие на много от нас, когато са почуквали на врати, които не биха ни отворили, ако бяхме сами. За да не бъда разбран погрешно - препоръката е позитивен елемент на помощ при установяване на контакт, но оттам нататък представянето е изцяло индивидуален акт на успех или неуспех.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Границата е по-изразена при западноевропейците. В големите корпорации работата по време на отпуск или извън работните часове, е строго табу. Повечето служители имат служебен и личен телефон, само за да могат да изключат служебния през уикенда. Въпреки че Ковид успя да пречупи този модел донякъде, чужденците отстояват правата си. Ние, българите, се гордеем с това, че успяваме да свършим доста работа бързо и качествено (за сметка на неглижиране на личния живот), но според мен трябва тези от нас, които имат опит в западни компании, да привнесат корпоративната култура тук, за да има истински баланс между личния и професионален живот. Отново Ковид доказа на работодателите, че т.нар. хоумофис не означава по-ниски резултати и типичния за нас „контрол“ може да бъде заменен с малко по-голямо доверие, което впоследствие се отплаща.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Срещал съм амбициозни хора с конкретни планове в живота си – къде искат да бъдат в кариерното си развитие във всеки негов етап: на Х години - специалист, на У – мениджър, след още Z – на следващо ниво, среден мениджмънт и т.н. Дали тези хора са щастливи - не знам, дали се смятат за успешни - също не знам. На млади години човек може да получи кариерно повишение и по случайност с малко късмет. Няма универсална препоръка - всичко зависи от целите, които човек си поставя. Ако иска да е мениджър на всяка цена и това не се получава, тогава е разочарован. Но пък, ако иска да усъвършенства уменията си на оперативно ниво, но бива повишен предсрочно, това отново може да бъде повод за разочарование. За мен е важно човек да не спира да се учи, независимо от позицията, на която е. Никога не знаем дали и кога дадено знание ще ни бъде полезно и дали няма да се наложи някъде да използваме косинусовата теорема в работна ситуация, пък било то и 20-30г. след като сме завършили гимназия.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Малко е спорно дали е съвет, намек, подсказка или друго, но ще пробвам: един приятел чужденец с доста разностранен опит ми каза „Наблюдавай шефа си - ако някой път те почерпи и не плати със служебната си кредитна карта, значи искрено те харесва“. Така че моето пожелание към всички е, когато ви черпят шефовете, да не бъркат в джоба за кредитната карта.
