Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Човек трябва да бъде като водата. Водата се движи около препятствията, намира най-лесния път и в крайна сметка преодолява всяка пречка.“, споделя Мария Иванова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мария. Занимавам се с маркетинг от времето преди ерата на фейсбук и когато уеб сайта беше нова медия.:-) Това са повече от 20 години натрупан опит в маркетинга на различни сфери на бизнеса – банки и финанси, телекомуникации, business intelligence и индустриална техника и технологии. През времето съм работила и за най-различни проекти в сферата на CSR, спорт и култура.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
С първата си работа сбъднах детска мечта – продавах сладолед на 16 г. Намерих си работата по обява, отидох на интервю, приех оферта и това беше първото ми взето напълно самостоятелно решение, което ме кодира за цял живот, даде ми увереност и самостоятелност.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз никога не съм имала стратегия за кариерно развитие. Никога не съм имала някаква целенасочена амбиция да правя кариера. Мога да твърдя, че в живота си винаги съм се водила от интуицията си, разчитала съм на усещането си за удовлетвореност и вътрешен баланс. Мога да дам най-доброто от себе си, само когато работя с цялото си сърце и това предизвиква в мен някаква форма на щастие. 😊
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всяка работа допринася с нещо върху оформяне на нашите работни навици. Не мога да твърдя, че точно първата ми работа е допринесла за това. Продавала съм сладолед на 16, по време на следването си съм била рецепционистка, продавачка, сервитьорка, работила съм в call center и всичко това преди да започна работа в маркетинга. Всяка работа има значение.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това някой да повярва в теб, да ти подаде ръка, да ти даде шанс да покажеш какво можеш е онова, което променя играта за всеки. Лидерите, хората с идеи, с мечти, с човешки подход са хората, които ми повлияват най-силно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Хората грешат. Понякога и по два пъти допускат една и съща грешка. И това е нормално. За мен е важно с грешките, които правя, да не прекрачвам границите на Доброто и моралното. Стремя се да се държа по човешки. Думата „правилно“ има субективно съдържание, а рекацията винаги зависи от контекста. При всички случаи човек трябва да прави онова, което го кара да се чувства добре и го прави по-добър.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тези хора са родени за това, което правят. Обичат работата си и тя се отплаща. Притежават талант и имат вътрешна мотивация за работа. Това са хора с положително и градивно мислене и развита себеосъзнатост.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз никога не съм била консултирана от родителите си по теми, свързани с кариерното ми развитие. И не защото имам безотговорни родители, а защото са ме възпитали да избирам самостоятелно, сама да търся пътя си, да правя своите избори и да понасям отговорността за решенията си. Смятам, че само така човек може да бъде пълноценен.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Срещала съм много приятели на работното си място. Хубаво е, когато с колегите ти можете да бъдете и приятели. Това е добре и за компанията, защото така хората работят на едно друго ниво, с нулеви комуникационни усилия. Така ролята на вътрешните комуникации е улеснена. Но това не се случва навсякъде и задължително. Хората са различни и в това е предизвикателството, да уеднаквите вижданията си и ритъма си на работа, обединени от мисията, визията и ценностите на компанията, в която работите.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Смятам, че ключова роля в поставянето на границата между личен и професионален живот е това да се научим да почиваме, като се откъснем напълно от ежедневието в работата. Смесването на личния и професионален живот води след себе си кризи и на двата фронта и със сигурност до burn-out.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
20-35 години е доста дълъг период и активно време, в което всеки от нас има възможността да се развива динамично. При мен някъде по средата, около 28-та ми година нещата в кариерен план придобиха доста голяма динамика и за много от предизвикателствата, които са стоели пред мен, не съм била подготвена, но пък предпочитам да е по този начин. Човекът е неспокоен и търсещ дух и трябва да има предизвикателства.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Има една мисъл, която ми е оказала най-силно въздействие в житейски план, а и по отношение на работата: Човек трябва да бъде като водата. Този израз има корени в даоистката философия, популяризирана от Лао Дзъ. Основната идея е, че човек трябва да бъде гъвкав, адаптивен и спокоен, подобно на водата. Водата се движи около препятствията, намира най-лесния път и в крайна сметка преодолява всяка пречка. Тази философия може да се приложи в живота и кариерата – вместо да се съпротивлявате на промените и предизвикателствата, адаптирайте се и използвайте тяхната сила, за да постигнете своите цели. Припомням си го ежедневно и го прилагам с променлив успех. 😊
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
