521

Привърженик съм на систематичния, постепенен подход към задачите

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Мариана Гугалова

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 

Като зрели индивиди трябва да имаме стратегия, трябва да планираме и да развиваме тези умения, спрямо които усещаме, че имаме пропуски. “, споделя Марияна Боянова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Марияна Боянова и с агенцията ми за подбор talaint by Human Recruiters® вече 8 години помагаме на компаниите в България да изграждат ефективни екипи. Лично аз имам 15-годишен опит в подбора на висококвалифициран персонал, като кариерата ми преминава и до днес в търсене на ръководни, експертни и IT кадри за местни и глобални организации в различни сектори. Започнах професионалния си път като стажант в отдел „Управление на таланти“ в централата на „Хайнекен“ в Амстердам, Холандия, и завърших магистратура „Бизнес науки“ в “Universiteit van Amsterdam”. Преди това завърших „Бизнес администрация“ в УНСС, София, тоест мога смело да кажа, че работя това, което съм учила. Ежедневните избори на агенционния рекрутър трябва да имат своята икономическа обосновка в полза на клиента-работодател, което изисква и отличен „business acumen”. Тъй като изповядвам принципа за “учене през целия живот”, в момента съм в процес на следдипломно квалифициране към CIPD (Chartered Institute of Personnel and Development, Лондон, Великобритания) по програма за “Стратегическо управление на хора“, ниво 7. Аз съм човек, който вярва, че степента на познание на лидера директно се отразява върху индивидуалното развитие на всеки член от екипа до него, върху общите организационните цели и върху цялостната посока, в която върви нашата индустрия. Но всичко започва от индивида.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Започнах да работя на 20 години в търговско представителство на автомобилен бранд като асистент на собственика. Сега разбирам, че го наричат “executive assistant”. За кратко време се превърнах в доверен човек и съм благодарна, че ми дадоха шанса на тези години да докажа организационните си умения и да наблюдавам успешни мениджмънт практики отблизо.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Ако говорим за млади хора, завършили прясно университет, преди да имаме стратегия за кариерно развитие, което да следваме, трябва да имаме събрани наблюдения, впечатления, интереси. После трябва да имаме ментор, който изобщо не е нужно да е формално наречен такъв, а по-зрял приятел, роднина, т.н. Този ментор би помогнал да сглоби цялостната картинка между нашите искания и мечти с реализуемите цели и пазарни възможности. Младите трябва да се възползват от шанса да разговарят с кариерни консултанти, които не да свършат работата вместо тях, а да разкрият възможностите пред тях. Когато започнах стажа си в „Хайнекен“, колегите от отдел „Развитие на таланти“ най-подробно ми разясниха какво мога да очаквам, развивайки се при тях и всичко това беше описано в кариерния им гид. Когато говорим за кариерно развитие на опитни професионалисти, въпросът за мен звучи реторичен. Смяната на местоработата е нещо изключително сериозно – факт, който се неглижира в днешни дни, поради много възможности. Да, като зрели индивиди трябва да имаме стратегия, трябва да планираме и да развиваме тези умения, спрямо които усещаме, че имаме пропуски. Това изисква много саморефлексия, осъзнатост и вътрешна мотивация.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Първото работно място е като първи клас. Независимо дали е възприемано като добър опит или не, то учи на професионални ценности, които ти избираш дали да прегърнеш или игнорираш. Ако човек се върне към мисълта за първото си работно място, ще види, че то е един ориентир за това каква линия на професионално поведение сме избрали да държим впоследствие в работна среда, какво сме си казали, че никога няма да правим и какво сме оценили като печеливша стратегия, например.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

За да оставиш отпечатък върху кариерното развитие на даден човек, няма нужда да си кариерен консултант. Той има друга, своята си роля. Има, обаче, авторитети в живота ни, които могат да бъдат просто харизматични приятели, обичащи работата си, неуморни колеги, горящи в текущия проект или просто упорити съседи, отглеждащи пчели. От всички тях можем да почерпим много, ако търсим знания и възможности за учене. Могат да бъдат и родителите, които играят често водеща роля в началото на кариерата на всеки млад човек, но това може да бъде и нож с две остриета. Хубаво е да ти покажат посоката, но и трябва да те чуят. Хубаво е да ти мислят най-доброто, но трябва и да се обосноват. Хубаво е да ти помагат, но трябва и да са запознати с актуалните тенденции на пазара на труда и икономическия живот като цяло. Кариерното ни развитие е наша отговорност и ако по този път, можем да извлечем познание от събитията в нашия живот и хората в него, ще можем да изясним за себе си какво търсим и как бихме го постигнали най-лесно.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Опит идва от опитване. Грешките са, за да се признават и анализират. Аз като ръководител мога да толерирам грешки, които са допуснати за първи път; грешки от незнание също. Към грешките от немарливост и невнимание, обаче, не съм толкова толерантна. Каквито и да са допуснатите пропуски, най-важното е да ги запомним и работим по подобрението им в бъдеще. Грешките ни носят опит, а опитът ни учи на по-точна преценка.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Всички знаем, че бързият успех изгражда его, а не характер. Знаем също, че и няма по-опасен човек, от онзи, наскоро придобил значителна власт. В същото време, моят опит показва, че има млади специалисти, които с усърдие и знание са постигнали завидни висоти в кариерата си в ранна възраст. Тоест има всякакви хора с всякакви качества. Със сигурност обаче, бързото кариерно развитие, тоест бързият успех, трудно би научил на търпение, защото може да разглези и грешно покаже, че всичко, което лети, се яде. Тогава се пада от високо и разбираш, че летенето със сигурност не е от придобитите качества.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Както засегнах темата по-горе, родителите винаги мислят доброто на децата си. Но пътят към ада е постлан с добри намерения. Родителят не може и не трябва да определи самостоятелно професионалното развитие на детето си. Разбира се, могат да го обсъдят семейно, да вземат заедно решение. Не трябва да забравяме, че родителите са ролевите модели в началото на живота на всеки млад професионалист и по тяхното поведение той придобива първоначална представа за това какво е работа изобщо и какво трябва да е отношението ни към нея. Но изборът на професия е един от най-важните такива в живота и когато се взема, човек трябва да послуша близките си, да се позаинтересува от случващото се в света и най-вече да чуе сърцето си.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

В една определена възраст приятелите ни имат по-голямо влияние над нас, отколкото родителите ни. Приятелите ни могат да ни дърпат напред, да се учим от тях, можем да им се възхищаваме и подражаваме, но могат и да бъдат лош пример. Когато говорим за зрели индивиди с опит, приятелите са изключително ценен източник за обмяна на опит, знания и фактор, който разширява професионалния ни кръгозор.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

И да има, тази рецепта не е в моя тефтер. Но съм оставила специална празна страница за нея, тъй като това е баланс, който целя от години. По време на пандемията, когато работихме изцяло от вкъщи, нещата загрубяха и дните и нощите се сливаха в работа. Тогава почти получих така познатия „бърнаут“. И до днес водя постоянна битка в решенията си кога мога да работя повече и кога е време да обърна внимание на семейството си и приятелите си. Засега се гордея, че за разлика от над 55-часовата ми работна седмица, уикендите ми са свещено време за мъжа и сина ми. 

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Валутата на младите е опитът. Интервалът 20-35 години е твърде голям, но между 20 и 29 човек трябва да учи, да наблюдава, да чете. Не само защото физиологично тогава е най-способен, но и защото стабилната професионална основа е предпоставка за много по-стабилен и устойчив успех. Аз съм привърженик на систематичния, постепенен подход към задачите – както се изяжда слон – хапка по хапка.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Най-ценният съвет е въпрос, който ме беше попитал бивш пряк ръководител – „Защо си мислиш, че тези хора ще работят за теб?“. Години по-късно осъзнавам защо аз реших да не работя за него.

А отговорът ми днес е следният: Тези хора не работят за мен. Те работят с мен, биват изслушвани и чувани, гласът им има значение и приносът им е оценяван. Освен това, те работят за себе си, защото се учат ежедневно, а аз като техен лидер се опитвам да им предоставя всички инструменти да стават по-добри професионалисти и хора; да изграждат правилната бизнес етика, защото тук пътят е само един.

Това все още е най-ценният въпрос, който някога са ми задавали.

 

Вижте всички актуални обяви в WorkTalent от talaint by Human Recruiters®