Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всеки е отговорен са собственото си развитие и следва да анализира и взема решения, които са най-добри за него.“, споделя Николай Николов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
В момента управлявам Ню Кариър, новосъздадена агенция за подбор на персонал и иновативни HR услуги. Това не е единственото ми амплоа, част съм от УС на Българска асоциация за управление на хора, от Българска конфедерация по заетостта, подпомагам утвърждаването на услугите на BeyondWork, предоставящи проучване мнението на служителите и организационната култура в компаниите. Междувременно съм докторант към УНСС в катедра Икономика на транспорта и енергетиката. Работя и по няколко иновативни проекта, които се надявам скоро да видят бял свят. Любител-градинар съм и се увличам по селския живот.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Помня добре първата си надница „на черно“ като строителен работник – още като ученик преди 1989 г.Това беше 7 клас (13 години) и много се гордеех. Парите получих „на ръка“. Сега, като се замисля, трудно мога да кажа коя точно беше първата, защото съм се цанил доста пъти за различни работи „на парче“. Първата „сериозна“ и документирана работа ми беше вече като студент и работих в компания за рент-а-кар услуги. Тогава не беше лесно да те назначат и положих доста усилия. Имах си трудов договор, точна длъжност, началник, колега, който ме въвеждаше в работата, работно време, график и всичко както си трябва. Много се гордеех, че всичко ми е редовно и започвам някаква кариера, макар и не в областта, която учех.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Мисля, че всеки трябва да има идея за това какво прави с живота си, образованието и работата си. Дори и в момента да не е най-добрият ти период, трябва да имаш план за действие и да си го следваш. Разбира се, плановете понякога се променят или пък съдбата ни сервира изненади. Ние самите също сме част от по-голям план. Винаги съм твърдял, че упоритостта и последователността се възнаграждават и дават своите плодове.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата работа винаги остава следи върху разбирането ни за бизнес, работа, задачи, задължения, ангажименти, взаимоотношения с колеги, началници и клиенти. Много често то ни моделира като професионалисти и съзнателно или не, ние копираме модели от там. Разбира се, човек трябва да се учи и да надгражда, а не да живее само с миналото. Важно е също и ние да се съобразяваме с околните неопитни колеги и да осъзнаем отговорността си за формиране на техните представи и модели за подражание.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен всеки получава ярки впечатления от различни хора и събития. Мисля, че това най-често са първият пряк началник, среща с„големият шеф“ на фирмата, някой любим колега, клиент или партньор с когото работим. От събитията вероятно всеки помни първото си наказание, уволнение или санкция. Помним първото си напускане със сигурност, както и първото ни повишение. Силните и трайни спомени обикновено се свързват с интензивни емоции, които сме изпитали.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Има грешки, които задължително трябва да се сигнализират и ескалират, за да се избегнат по-големи щети. Това е и правилният подход. Затова не трябва да реагираме негативно или прекалено емоционално, когато друг си признае грешка, а да се поощри това поведение и да се вземат съответните мерки. Разбира се, вероятно всеки е имал случай, когато си премълчи и „се скатае“, докато отминат нещата. Вероятно тази нагласа се формира още в детството, от семейната среда, много преди активната трудова дейност.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие може да е чист късмет, попадане в правилната среда и на правилните хора. Много вероятно е служителят наистина да притежава качества, превишаващи тези на останалите. Има обаче и група индивидуални качества, които силно помагат това да стане – липса на скромност, добро презентиране на собствените заслуги, пренебрегване на хората за сметка на задачите и резултата. Прекалено скромните, самокритични и честни служители обикновено са по-трудно забелязвани и поощрявани в големите екипи и организации. От друга страна, експресивните, добре презентиращи се и контакти професионалисти по-лесно влизат в полезрението на началниците и биват промотирани. А откритите и непоправими кариеристи понякога са готови на всичко, за да получат така желаното „развитие“. Те не са от полза за екипа, организацията и бизнеса, а педимно само на себе си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Влиянието и ролята на родителите е значително. Тя започва от възпитанието в ранната детска възраст, минава през споделянето от родителите на истории от професионалния им живот пред децата у дома. По-късно родителите дават професионални съвети своите вече работещи деца. Съветите не винаги са релевантни, но не бива да бъдат пренебрегвани, защото и често произтичат от по-богат житейски опит, понякога горчив. Все още има и редица професии и занаяти, които се предават потомствено от родители на деца и съветите са „злато“.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелският кръг винаги оказва влияние върху решенията и постъпките ни. Има хора, които се влияят повече от близкия приятелски кръг, други – по-малко. Обикновено имаме положителни модели на подражание, които съзнателно или несъзнателно харесваме и следваме. През различните етапи от живота и моделите ни се променят. Приятелите дават ценен страничен поглед на ситуации, които ни е трудно да оценим отвътре. Приятелите често помагат не само със съвет, а и чисто практически да получим желана работа, за препоръка, за съдействие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Точна рецепта няма, а според мен няма и пълен баланс между работата и личния живот. Дисциплината, навиците и личният фокус много помагат да поставяме и отстояваме правилните граници. В различни етапи от живота си човек е различно ангажиран със семейство и личен живот, съответно и балансът е различен. В друг случай, работата е толкова вдъхновяваща, че е част и от личния живот и не тежи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В този възрастов период аз препоръчвам всеки професионалист да изследва и проучва различните хоризонтални разклонения на избраната професия. Разбираемо е нетърпението на младостта, но определено уменията трябва да се формират, да се експериментира с различни роли, организации и екипи. Често сме свидетели на много професионални недоразумения точно поради липса на бизнес култура, познания, умения и незрялост. Едва след като постигнем определени професионални и лични натрупвания, можем да помислим за отговорност към дружи служители, решения, касаещи хора, екипи и структури. Разбира се, има талантливи служители, които бързо постигат това, притежават и личните качества, необходими за вертикално израстване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
При емоционален момент и желание да напусна, получих разговор и препоръка да бъда рационален, да обмисля и да отложа решението си. В последствие го отложих с 2-3 месеца и в крайна сметка пак напуснах тогавашната организация. Получавал съм множество „малки“ кариерни съвети, които съм отчитал като ценни и полезни. Не мисля, че някой „генерално“ ми е повлиявал с кариерен съвет. Смятам, че всеки е отговорен са собственото си развитие и следва да анализира и взема решения, които са най-добри за него. Аз също съм привърженик на „микро“ кариерните съвети и напътствия и давам такива, когато ми бъдат поискани.
