Автор: Бисер Кунчев
Снимка: „Капиталът човешки“ с Милен Великов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Задавайте въпроси и слушайте. Наблюдавайте и се учете от практиките които водят до успех и практиките, които ни пречат за успех.“, споделя Стела Андреева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Стела Андреева и определям себе си като един експериментатор, който непрекъснато изследва нови възможности, предизвиква статуквото и се впуска в непознатото. Над 10 години се занимавах с външна търговия и това все още е една от най-големите ми страсти. Получаваше се добре, защото беше единствения начин да работя с хора с друг бизнес манталитет, без да се налага да напускам родното си място. Мисля, че нивото на управление, правене на пари и бизнес в България все още е не е достатъчно високо. По този повод започнах да изучавам Оптимизация на процеси и Lean мениджмънт. Страстта ми към решаване на проблеми и конфликти беше възнаградена, когато намерих отговори на въпроси и казуси, които съм наблюдавала цял живот в работата си с екипи и в производствени компании. Бизнес средата в България има едни и същи, и повтарящи се проблеми, а това прави решаването им лесно.
От почти година съм Търговски директор в компания за бързооборотни стоки. Щастлива съм, че имам свободата да действам и експериментирам. Прилагам всичко, което бих съветвала някоя подобна компания да направи. Прилагам го, а не просто да мисля че нещо трябва да се приложи. Старая се да не бавя решаването на въпроси и проблеми. От тези действия плюс даването на автономност на служителите, правилното делегиране и общуване с тях и партньорите ни, успяхме да увеличим поръчките почти тройно само за няколко месеца. Гледам да се забавлявам дори в трудните моменти – много пъти така взимам решения по-лесно, без излишно напрежение, така и колегите работят по-спокойно. В момента работим по въпроса с навременното производство и доставки, за да се успеем да усетим и финансово този ръст на поръчки.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 18 годишна възраст. Продавах застраховки на различни компании в един гараж. Шефът ми веднъж дойде с едно тесте и ме помоли да акцентирам проджбите към определена компания. Продадох всичко за отрицателно време, без да се налага да се пазаря с хората или да ги увещавам в чудеса. Тогава открих пътя към продажбите с правилното общуване, без агресивни похвати.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Възхищавам се на хората, които последователно са се изкачвали в стълбичката на една компания до достигането на висока позиция. Това в България е малко по-трудно заради самата бизнес среда, но не е и невъзможно. Аз не успях да го направя заради манталитетните особености на сферата, която бях избрала. Много пъти съм имала усещането, че тъпча на едно място. Трупах опита си чрез смяна на работни места, като и за миг не съм спирала да анализирам действия, решения, последствия, кое води до ръст и кое до застой. Статистиката в главата, динамиката, през която минах, ми съдействат в момента с бързото взимане на решения и възможността за доста бързо адаптиране, както и регулиране на стресови ситуации.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Ако някой ден имам деца, бих ги поощрила да работят от рано. С каквото искат да се занимават, но трябва да могат да взимат решения от ранна възраст, да имат работни навици и задължения извън битовата среда вкъщи. Така се гради се характер, човек се учи да взаимодейства и да се справя с външната среда, която не винаги е приятелска.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-добрите ни ментори и най-големите ни кошмари. Нищо по средата.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Изключително задължително е човек да си задава въпроса „защо“. Ако свикне да го задава дори по лични поводи, ще му е по-лесно да дефинира себе си и да решава проблемите си. Следващата стъпка е действието. Ако само се чудим, мислим, не решаваме, а замитаме проблема си, ние не се научаваме на нищо ново, а само удължава агонията си. Всички знаем, че не трябва да се повтарят грешките, въпроса е как да успеем да го материализираме и наистина да го направим.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Абсолютен стоицизъм, хладнокръвие, търпение, адаптивност и разбира се инициативност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството се разглежда по различен начин от всеки един човек, така че това е една спорна тема. Има хора, които подкрепят идеята за пълна свобода за решенията на децата си, има такива, които ясно знаят какво трябва да правят децата им. И двата варианта показват много успешни случаи, както и двата варианта показват случаи лоши психологически последици. За мен лично средата е приличен вариант. И все пак родителството е една от най-отговорните и трудни задачи в живота ни, и няма точна формула за него.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Подкрепа лесно може да се намери от приятели, защото тя е по-лесна за даване. Ако обаче имаме късмета да сме обградени с приятели, които са готови да дадат критика и реална оценка, тогава ще имаме по-широк обхват на гледни точки. Обкръжението често помага за навиците, които ще изградим. Понякога ни съдейства за амбицията и пътя, по който ще поемем.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Точна рецепта за това няма, но ако знаем, че можем да изгубим близките си хора чрез неправилни действия по същия начин, по който можем да изгубим работата си, ще ни е по-лесно да се справим с предизвикателствата в личния живот. Всяко едно семейство отделно може да прецени дали е по-добре за тях да се отделя повече време и енергия в работата или тя просто да бъде един източник на финансова сигурност, а самият акцент да бъде грижата в семейството. Възможности за работа, кариера и натовареност има много и този избор не би бил проблем. Изборът определя само крайния финансов резултат и съответно свободното време за семейството.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Може би хоризонталното развитие ще помогне на по-късен етап за вертикалното. Свикването с навици и особености в професията и емоционалното ни развитие биха ни помогнали за изкачването по стълбата на по-късен етап. Ранното вертикално развитие крие риск от това да не успеем да се справим емоционално с отговорностите. Ако това е съпроводено и с рязък финансов ръст, се крие риск за неумение за боравене с този мощен инструмент. От там вече познаваме примери, които показват фалити и нелогично поведение и сгрешени приоритети.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Задавайте въпроси и слушайте. Наблюдавайте и се учете от практиките които водят до успех и практиките, които ни пречат за успех.
Ако успеете да се поставите в обувките на другия човек за кратко, ще вземете най-доброто решение при всякакви въпроси с колеги, партньори, ваши подчинени или вашия пряк ръководител. Намирането на решение, което да защити и двете страни ще ви помогне да се кооперирате по-лесно с хората и да се доближите до целите си. Едностранната гледна точка и липсата на консенсус са едни от най-пречещите фактори за успех.
