Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Емилия Костадинова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„В работата приятелствата често са решаващи включително в кризисни ситуации.“, споделя Ирина Керемедчиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Журналист от кариерата (ако може да се взаимства от дипломатическата терминология), човек на думите и думата, създател на един от първите интернет портали и първия за малки и средни предприятия, който вече живее собствен живот clubpredpriemach.com. Медиен консултант.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Професионално на 16 от списание „Родна реч“, в детските си години имам хонорари от участие в единствената и досега детска оперета в Михайловград, днешна Монтана.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги трябва да носим генералски жезъл в раницата.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
При мен беше животоопределящо, вестник „Отечествен фронт“ през 80-те беше школа за журналистика от най-чист вид.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Първата командировка, първият редактор, първия път, когато си видиш отпечатано името.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признаваме я, търсим й причината и с всички сили се стараем да я поправим. Слава Богу, не сме лекари. За там, не знам. Честно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хубаво казано – търпят. Кариерното развитие винаги е компромис с нещо лично. Особено бързото. Намираното на баланса, това е успехът.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
„Ох, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел?“ В моите 18 не можеше да се намесва никой и е цяло чудо, че оцелях. Хубаво е да се чуват родителските съвети и да се прави информиран избор. Е, и малко късмет никога не е излишен.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Добрият живот непременно включва приятели. Познавам цели випуски на журналистическите специалности, които се реализираха заедно и всички са добре поставени професионално. В работата приятелствата често са решаващи, включително в кризисни ситуации. Голяма е ролята, голяма.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта в живота има само за кисело зеле и тя е с нюанси. Вариант за оцеляване в това взаимодействие е правилото да не носим папки и ядове от офиса у дома. Невинаги съм се справяла, но знам, че работи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ранното професионално изстрелване в моята област (на 30 бях главен редактор на информационна агенция) едва не ми отнесе главата. И преди това малко неща ме впечатляваха, а след този опит с мен едва се говореше. Измамно е. На 50 разбираш, че нищо не знаеш.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Неинтелигентно е да бъдеш началник.
