Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Адеко България
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Човек се учи докато е жив и за това не трябва да спираме да развиваме себе си, както личностно, така и професионално.“, споделя Михаела Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Михаела Василева и съм част от екипа на Адеко България, в ролята на Мениджър подбор на персонал. Фокус на настоящата ми позиция е да проследявам изпълнението и предствянето на консултантите по подбор в моя екип, както и да координирам работата по проектите, с които сме ангажирани. Също така имам пряк ангажимент да поддържам цялостна комуникция с нашите партньори и нося отговорност по отношение на удовлетвореността им.
В компанията съм от 5 години, но и преди това съм работила на позиции, свързани с комуникация с хора и това ме зарежда.
Извън работа обичам да прекарвам времето си със семейството ми, както и да чета книги за личностно развитие.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 17 години, по време на лятната ваканция като сервитьорка в заведението на леля ми, тъй като исках да имам частична независимост и да подкрепя родителите ми в разходите, които имаха за мен.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че трябва да имаме стратегия, както и ясен план как да я следваме. Освен това за постигането на кариерно развитие се изисква правилна мотивация, упоритост и постоянство, вяра в себе си и позитивна нагласа.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Като изключим работата през летните ваканции, първото ми работно място беше много отговорно, защото работих с деца и семейства в риск. Започнах с голям ентусиазъм, но имах много трудности, защото бях млада, а трябваше да съветвам по-зрели хора от мен как да отглеждат и възпитават децата си, а аз още нямах такива. Вярвах в смисъла на това, което правя и не се отказах, въпреки че отне време да докажа, че съм компетентна и може да ми се има доверие. На първото си работно място изградих трудови навици и се научих на търпение.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Отпечатък оставят събитията и хората, които са ни повлияли емоционално, без значение дали е било позитивно или негативно. Всъщност най-големите си уроци научаваме в най-трудните моменти и ситуации, през които преминаваме. Позитивно влияние върху мен оказват и можещите и успели хора, от които ми харесва да се уча и ме стимулират да се развивам.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първото нещо е да осъзнаваме, че сме допуснали грешка, а след това да си признаем, защото така че може да анализираме причината и най-важното е да продължим напред.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Смятам, че бързото кариерно развитие винаги е комбинация от професионални, но и лични качества като целеустременост, устойчивост и гъвкавост. И разбира се късмета да попаднеш на правилното място с правилните ръководители. Компанията, в която работя дава шанс на хората да се развиват и винаги предпочитаме да промотораме вътрешни хора.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е важна. Моите родители не са се намесвали в това какво трябва да уча или да работя, но са ме подкрепяли и са уважавали моите решения. Оставяли са ме да действам самостоятелно, което аз също мисля да следвам като родител.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са важна част от живота ни и аз се уча на много неща от моите. След майчинството ми, когато се лутах в каква посока да се насоча, най-добрата ми приятелка ме посъветва, че сферата на човешките ресурси е подходяща за мен и ми помогна да подготвя своята автобиография. Явно ме познава добре и се радвам, че й се доверих.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Трябва да има баланс. Аз лично не съм най-добрият пример за това, живота ми се дели между семейството и работата, но всеки човек трябва да отделя време и за себе си, да им свое лично пространство и вярвам, че така ще бъде по-пълноценен и в другите неща.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Развитие винаги трябва да има, без значение хоризонтално или вертикално, защото живота е динамика и не търпи застой. Ако дълго време няма промяна, означава, че стоим на едно място и не надграждаме. Аз съм привърженик на това, че човек се учи докато е жив и за това не трябва да спираме да развиваме себе си, както личностно, така и професионално.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вярвайте в себе си, смело и упорито преследвайте мечтите си.
