Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Balkan Services
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Работи с удоволствие. Не малка част от нашето ежедневие минава в работа или на работа. От нас зависи тази част да е повече щастлива и изпълнена с удовлетворение.“, споделя Кристина Кръстанова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Кристина Кръстанова и съм ръководител на отдела, който отговаря за внедряването и поддръжка на Business Intelligence решенията в Balkan Services. Преди да започна работа в консултантската компания, близо 10 години работих в българското дружество на световния лидер в производството на храни и напитки. За мен на работното място е важно да се чувствам ценена, да виждам приноса си и да работя със съмишленици.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах, когато бях на 20 години. Лятото след първата година в университета заминах на студентска бригада в Щатите. Работих на две места – до обяд продавах сладолед, вечер бях хостеса в ресторант за морска храна. И така три поредни лета.
Досегът с много и различни култури, хора, та дори и работни процеси все още ми помага в работата и в личния живот.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен отговорът на този въпрос е различен за всеки от нас. Лично за мен не е нужно да имаме стратегия. По-важно е с всяка следваща крачка да откриваме кои сме и какво в работата ни прави щастливи. Поне при мен е така. Когато работя с удоволствие, работата ме развива и виждам приноса си, това ме мотивира и нещата се получават с по-голяма лекота.
Не виждам смисъл да се следва стратегия, ако тя води до това всяка сутрин да отиваме с неудоволствие на работа, да си лягаме с тревога и мисли как не искаме да ходим на работа на следващия ден.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е важно в много отношения. Освен че поставя основите на кариерните ни навици, то е и първият ни сблъсък с „истинската“ работа. Преди това всичко е една теория. То ни дава възможност да научим какво е да работиш в реална среда, с различни хора, които имат различни цели и начин на общуване.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Клиширано е, но предизвикателствата са тези, които ни учат най-много – с какви вътрешни ресурси разполагаме за справянето с тях.
За хората - отпечатък оставят както тези, които са ни взели под крилото си и са дали от себе си, за да ни научат, така и тези, с които сме имали конфликти или трудни моменти. Първите са ни научили да бъдем благодарни и да предаваме нататък, вторите – до къде стигат нашите лимити и възможности.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-напред да разберем, че сме допуснали грешка 😊
Мъдро е да си кажем, че се учим от грешките и те ни помагат да растем и да се развиваме. В действителност на мен ми е трудно с такава лекота да ги приемам. Това, което ми помага е открито да споделя с колега, ръководител, близък за грешката си. Това да чуя собствените си думи за ситуацията ми помага да я видя от различен ъгъл и да се успокоя, че тя не е толкова голяма и неприятна, колкото съм я видяла първоначално и че аз не съм толкова „зле“, въпреки че съм я допуснала. От там нататък това ми дава яснота как да постъпя при следващ такъв случай.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бих казала, че ключовите качества са адаптивност, ефективност, вътрешна стабилност и добро познаване на качествата ни и сферите за развитие.
По мои наблюдения кариерното развитие в една компания зависи много от нейните ценности. За да израства даден човек в йерархията е важно ценностите на компанията и нейните/неговите да се припокриват.
Така че, моят съвет към търсещите работа, преди да приемат дадено предложение е да се уверят, че ценностите им съвпадат с тези на бъдещия им работодател.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството влияе на всички аспекти от нашия живот. Работата не прави изключение. Това, което сме и съответно предлагаме на пазара на труда до голяма степен е формирано от семейството и родителите ни. От нас зависи да го доразвием, надградим и подобрим.
Относно съветите, не бих използвала думата „следваме“. Бих казала, че е добре да ги изслушваме както заради опита, който са натрупали с годините, така и за да получим още една гледна точка.
Когато за първи път си търсих работа, щях да пропусна да кандидатствам по една обява, защото не осъзнавах, че отговарям на зададените критерии. За щастие се допитах до майка ми и тя ме насърчи да подам автобиография. Работих в тази компания близо 10 години.
Наравно с това, вярвам, че човек най-добре се учи чрез своя опит и е важно да се доверява на своите усещания.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Както семейството, така и приятелите оказват голямо влияние на нашето кариерно развитие, при мен поне е така.
В особено важен момент, когато реших рязко да сменя работната посока, семейството и приятелите ми оказаха нужната подкрепа и ме окуражиха да направя тази промяна, която се оказа изключително позитивна. Без тяхната подкрепа може би пак щях да направя тази крачка, но имайки тях за опора, взех решението много по-бързо и лесно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Накратко - няма. Ще се повторя с казаното по-горе , според мен няма една валидна истина за всички и рецептата е строго индивидуална.
Аз лично съм от хората, които предпочитат да работят в офиса и това е един начин за разделяне на физическо ниво на личното и работното пространство.
В същото време, когато нещо ме вълнува (положително или отрицателно) не мога да не го пренеса от едната сфера в другата, защото приемам личния и професионалния живот като едно цяло, което неизбежно влияе едно на друго.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих казала хоризонтално. Опитът, който се трупа от различни позиции и дейности е незаменим помощник.
Важна е и способността за поемане на отговорност. Израстването в кариерата обикновено означава нови, по-големи отговорности, за които е добре да сме подготвени. Преминаването през различни дейности и функции прави процеса по-плавен и по-малко стресиращ.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Работи с удоволствие. Не малка част от нашето ежедневие минава в работа или на работа. От нас зависи тази част да е повече щастлива и изпълнена с удовлетворение.
