Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Все пак голяма част от живота ни прекарваме в работа, важно е да обичаме каквото правим, да се чувстваме максимално „вкъщи“ там където сме.“, споделя Цветина Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Цветина съм, на 36 години от София. Занимавам се с маркетинг от 20 годишна. Имам магистърска степен по тази специалност. Опитът ми включва от спортен и фешън ритейл на няколко фирми, през динамичния FMCG сектор с кафе, чак до още по-динамичния сектор – хазарт. Последните повече от 10 години съм на мениджърска позиция. Като личност съм доста активна, близките около мен дори биха ме определили като хиперактивна и вечно правеща нещо, любознателна, търсеща нови хоризонти и усещания. Имам разностранни хобита – пътувам, чета и обичам да прекарвам време сред природата. От много години се занимавам активно с различни спортове като гмуркане (сертифициран водолаз съм), бягане (имам завършен както полу, така и цял маратон), езда, сноуборд, катерене, йога и т.н. Разбира се, не съм професионален спортист, но смятам, че всички тези разностранни хобита са спомогнали за цялостното ми развитие, от една страна чисто в изграждането на дисциплина през годините, както и ментално – да се справяш в различни ситуации, с различни хора, предизвикателства и ситуации. Трудно се отказвам, ако имам някаква цел и генерално - гледам от положителната страна на нещата, каквото и да се случва.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
От 15-16 годишна най-често помагах на майка ми, която дълги години работеше в БНТ, а след това в Жокер Медия, организатор на огромна част от концертите на големите световни имена идвали последните двайсетина години в България. След гимназията ме приеха по първо желание в Софийски университет, задочно – Журналистика, донякъде вдъхновена от тази най-ранна помощ в юношеските ми години – концерти, турнета и т.н. Задочно, за да мога да работя, много исках да работя. Тогава не съм знаела какво значение ще има този мой ранен избор и желание. Първата ми работа беше за спортния бранд Nike. В последствие получих позиция, която е пряко свързана с маркетинга, а оттам, както се казва всичко от последните 15+ години е история (смее се). Журналистиката ми даде много, но определено маркетингът се оказа моята страст.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че със сигурност трябва да има някакъв план, който да е подплатен с необходимото вдъхновение, желание за работа, мотивация за учене и израстване. В моя случай бях сигурна, че искам да се занимавам с журналистика, но в последствие това се промени, не чак толкова драстично, но навреме направих промени в плана. Имах късмет с първата ми работа да се докосна до магията маркетинг и то на какъв бранд (Nike) и до днес вдъхновение за всички маркетолози и рекламисти - до много добри практики – от една страна брандът имаше богата история и традиции, от друга изключително ясна работна политика, всичко те караше да искаш още и още, особено международните срещи и уъркшопи, в които участвах. Ако искаш да се развиваш, имаш безкрайно много възможности.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
По-горе споменах, че за мен първото работно място изигра ключова роля. Работих там 6 години, не бях на мениджърска позиция (нещо, което днес младите искат да им се случи прекалено рано), но опитът и знанията, които придобих ми помогнаха за бъдещото развитие. За тези 6 години ходех с желание на работа, бяхме страхотен екип, т.е. ако тогава нещо не ми беше допаднало, може би щях да сменя и търся друг път за развитие, защото определено чувах и за не толкова сполучливи работни места от мои колеги в университета и приятели. Но определено мисля, че първото ни работно място влияе много – изгражда работни навици.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Смятам, че всичко и всеки оставя своя отпечатък. Човек се учи от преките си мениджъри, но и от екипа си, и от външните контрагенти, с които работи от самата работа, от грешките, от успехите си... Смяната на длъжност, на компания, на екип, на член от екипа, на подход – всичко ни променя. Разбира се, добрите практики и моменти се помнят с умиление и усмивка, но и без неприятните случки няма как да се формира успешна кариера. Никога графиката не е само във възходяща посока. Имала съм късмета през годините да се срещна и с добро, и с лошо – и за двете съм благодарна.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Зависи от грешката (смее се). Няма как да не се допускат грешки, ако те е страх да не сбъркаш, по-вероятно е да те е страх и да направиш правилен ход и да успееш. Мисля, че е много важно човек да бъде осъзнат и достатъчно смел да признае, ако е сгрешил. Нормалното е да се извиниш, да се постараеш максимално бързо да отстраниш допусната вреда и разбира се, да не допускаш отново същата грешка. Ако грешката е „подходяща“, да извадиш правилния извод и при възможност да се вкара като някаква процедура, за да не се допусне същото от някой друг.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Каква е дефиницията за „бързо“? Нямам пример около мен за бързо кариерно развитие. Всички са извървяли пътя си и са там, където са, защото са посветили време на това, което обичат да правят, за да станат не просто добри, а компетентни и можещи, да се превърнат в кадри. Бих обобщила, че всички те притежават амбиция, адаптивност, решителност, човечност, ефективност, дисциплина и позитивна нагласа. Мисля, че това са моите топ качества, но разбира се, те далеч не се изчерпват с тези.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е изключително важно за всичко, както за формирането ни като личности, така и за повечето, да не кажа всички избори, които правим. Смятам, че успешните личности не следват съвети, а гледат добрия пример и модел на подражание. Ако родителите обичат работата си, кариеристи са, но не в онзи тежък и лош смисъл на думата е по-вероятно да искаш да последваш техния пример възможно най-рано. В моя случай работата на майка ми до голяма степен беше вдъхновение за мен, т.е. тя с такова желание я върши, че не изглеждаше като работа, някой го беше казал – намери какво ти харесва да правиш и няма да ти се наложи да работиш нито ден. Със сигурност ми е повлияла, без да ме съветва какво и как да направя. Подкрепяли са ме в изборите ми.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са също толкова важни колкото и семейството. Приятелите от личния живот за мен са били мотиватор, всеки е поел в дадена посока, иска да се развива, да се докаже. Това съм искала и аз и някак сме пораснали заедно, всеки в посоката си. Понякога срещаш приятели и на работното място, не е задължително, но се случва – тези приятелства са доста специални, защото не с всички, които са ти приятели, може да се сработите, но с някой, с който си работил, да станеш приятел е особена магия.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Вярвам, че има, казвам го докато правя това интервю докато съм по майчинство (смее се). Отдавна, за да си успешен няма как да функционираш от 9 до 5 или каквото е установеното работно време. Много зависи каква професия си е избрал човек, аз лично винаги давам пример с докторите и спешна помощ, като има критична ситуация. Избрала съм си професия, където реакцията на мен и екипа да не е на живот и смърт, а да е въпрос на добра организация и планиране. Разбира се, винаги има едни форсмажорни ситуации, където границите много лесно се размиват, но това не е практика, а по-скоро изключение. Важно е да сме максимално ефективни в работно време, за да не се налага да сме на линия в извънработно – това е моята рецепта. С годините човек се учи, че за да е наистина успешен и пълноценен трябва все пак да има и личен живот, да може да се изключи от време на време. Особено, ако имаш екип – когато не си на линия – най-лесно си проличава доколко добре работи „машината“ и какъв мениджър си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
На база опита ми, изцяло в маркетинг сферата, след редица интервюта и преки срещи с хора от споменатия възрастов диапазон, мога да кажа – и двете. Ясно е, че по-голямата част искат да са мениджъри от ден едно, но не винаги са щастливи с всички отговорности, които такава позиция носи. От друга страна, последните години ми прави впечатление, че се предпочита по-скоро хоризонталното кариерно развитие – да е една идея по-щадящо, да имат време за тях си, да не се претоварват и т.н.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
На каквато и позиция да си, да бъдеш себе си, да правиш най-доброто и да останеш човек, ако е твоето място, екип и позиция – няма как да не се получат нещата.
Все пак голяма част от живота ни прекарваме в работа, важно е да обичаме каквото правим, да се чувстваме максимално „вкъщи“ там където сме. Останалото, ако е цел, винаги може да го постигнеш, но колко време ще те прави щастлив?
