Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Георги Вачев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Обичам също така да работя в офис, защото там границата между работа и личен живот се определя по-ясно, но дори и вкъщи е добре да си създадем някаква система, която слага формален край на работния процес.“ , споделя Мая Герасимова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мая Герасимова. Работя над 30 години в продажбите и маркетинга, част от тях в мултинационални компании, но по-голямата част — в български фирми, от стартъпи като Нухелт и Трейдон до утвърдени производствени компании с 9 завода, като визирам Белла България. За мен маркетингът, особено в частта създаване на продукти, е не само работа и постижения, но също така и нестихващо любопитство и страст. Щастлива съм, че много компании ми се довериха, за да създадем заедно успешни продукти и брандове — ще спомена само някои от тях: Rice UP!, Орехите, Леки, Девин, Inopharm.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Когато бях ученичка, прекарвахме по един месец на бригада всяко лято след 8-ми клас. На първата ми бригада ми се падна да жъна мента... нали съм от Долината на розите... и май за целия месец изкарах 50 лева. Като студентка не ми остана време да работя, защото учих паралелно инженерство и икономика, а заедно с това, заедно с бабите, отглеждах сина си. Странното е, че по трудов договор започнах работа направо като мениджър и още с първата си работа в Българска Роза Севтополис в Казанлък се развихрих на няколко пазара — от Западна Европа, през Русия, та чак до Япония.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз съм завършила инженерство с почти пълно отличие и не съм работила нито един ден като инженер, но образованието много ми помогна в изграждането на систематично и логическо мислене. Понякога, завършвайки средно образование, за младите хора е трудно да се ориентират кои са силните им страни и с какво искат да се занимават. Тази година за първи път се включих като ментор в програмата Mentor the Young и останах много приятно изненадана колко хора от поколението Z вече имат формулирана цел и посока в живота си. Но за по-ясна ориентация горещо препоръчвам на тези от тях, които продължават обучението си, да разчитат на стажове, за да могат да опитат различни дейности и компании.
В днешно време познанията и опитът, които изискват повечето позиции, са доста комплексни и обучението и развитието продължават през целия живот. Поради тази причина много по-трудно се планира кариерно развитие, както преди години. Навлизането на изкуствения интелект е още едно предизвикателство за много професии — виждаме, че технологични гиганти правят масови уволнения и най-вероятно висококвалифицирани служители в дадени области ще се наложи да се преквалифицират. Така че мисля, че гъвкавостта и адаптивността ще бъдат много определящи за успешната кариера оттук нататък.
Какво според вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Преди само 10 години щях да отговоря, че е изключително важно. Днес обаче, с цялото съчетание на Home Office работа, с дигиталните номади, които работят от всяка точка на света, всичко се променя много динамично. Младежите от поколението Z са много предприемачески ориентирани. Това променя начина на мислене за „формиране на трудови навици“, за които говореха мениджърите от моето поколение.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Менторите, от които съм се учила и съм взимала пример, са много, но сега искам да спомена г-н Росен Георгиев — директор на Българска роза Севтополис, който още от студентската скамейка ми даде шанса да започна работа като мениджър в търговския отдел, и г-н Венцислав Георгиев — основател на Белла България, който ми довери маркетинга на цялата компания, без да съм завършила маркетинг и без да имам нито един работен ден като маркетинг специалист.
Няколко пъти съм стартирала проекти и кариера от нула и мисля, че при мен предизвикателствата работят, за да покажа най-доброто, на което съм способна.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
В маркетинга, ако имаш фобия от допускане на грешки, по-добре да потърсиш друга професия. Въпреки това, съм привърженик на умерения риск — когато се опитваме да анализираме детайлно всяка ситуация и стратегия, за да минимизираме възможността за грешка. И все пак грешките са, за да се учим от тях, нали?
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Предприемачески дух, готовност да поемат рискове, познания в различни области и желание за развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите винаги се опитват да предпазят децата си от грешките, които те са допуснали, но често забравят факта, че всяко поколение трябва да допусне своите грешки и да направи своите избори. Манията на повечето родители в днешно време е „перфектността“ на децата им, което ги довежда до стрес от неизпълнени очаквания.
Ролята на родителите, според мен, е подкрепа, а не напътствия, още повече, че в много области децата са по-компетентни от тях.
Каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Зависи какви са приятелите и дали са съученици и колеги. Според мен е важно да се постави граница между работа и личен живот, защото иначе целият живот е един безкраен работен процес. По-голямата част от моите приятели нямат никаква реална представа с какво конкретно се занимавам; те работят в различни области и във времето, прекарано с тях, наистина релаксирам, което ми помага после да съм по-концентрирана и ефективна в работата си.
Има ли рецепта за откриване на баланс и поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Аз съм любител на планирането — и съответно балансът между работа и личен живот също трябва да се планира. Обичам също така да работя в офис, защото там границата между работа и личен живот се определя по-ясно, но дори и вкъщи е добре да си създадем някаква система, която слага формален край на работния процес.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Когато аз развивах кариерата си, на 35 години ни се струваше, че сме престарели и трябва да сме постигнали всичко. В настоящия етап на динамични промени и всеобхватната информация, която получаваме, мисля, че хоризонталното развитие, което помага за придобиване на различни знания и компетенции, е по-важно. Още повече, че на днешните 35-годишни най-вероятно ще им предстоят още поне 30 години работа и ще имат достатъчно време и за вертикално развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и този, който Вие бихте дали е?
Няма невъзможни неща.
