Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Добрин Кашавелов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Изписани са хиляди книги, водят се терапии, правят се конференции да ни научат на простите неща в живота – когато тялото е здраво, тогава можем да разчитаме на него в ежедневието си.“, споделя Александър Райчев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
С над 20 години професионален опит ще ми трябват уменията на Габриел Гарсия Маркес да се представя с неговите изречение от по 25 страници.
Но накратко – Александър Райчев – генерален мениджър на LivePerson за България – американска публична компания, разработваща платформи за чат и войсботове с генеративен изкуствен интелект. В кариерата си съм изградил екипи в големи компании като SAP, VMware, като всички до един съществуват и се развиват успешно и до ден днешен. Инвестирам и развивам интересни проекти в различни области. Завършил съм Информатика в ИУ-Варна и Microsoft Informational Technologies в ТУ-Варна. В личен план – харесвам планината, плувам, отделям време за градината и майсторя различни неща. Баща на две принцеси.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Разбира се, че в нерегламентирана възраст 😊
Още си спомням гладните години 96-та, хиперинфлацията, реденето на опашка за хляб с купони, фалита на държавата. Тогава баща ми събра семейството и каза „Животът ни поднася изпитания и трябва да направим нещо“. Спомням си, че тогава като директор на института за стандартизация взимаше точно 4 долара месечна заплата, а майка ми като медицинска сестра дори по-малко. Тогава взе 10 дъски за готвене, изготви шаблони, започнахме да рисуваме върху тях традиционни фолклорни мотиви. Това се превърна в бизнес, който и до ден днешен работи. Не забогатяхме, но български традиционни фолклорни сувенири радват всички 7 континента. Ако се върна малко по-назад всъщност, към 12-13 годишна възраст внасяхме маслини, зеле и краставици от Македония, аз продавах на пазара и един ден дойде клиент, който беше изключително афектиран, с огромен нож и започна да реже зелките на щанда наред и да показва как зелето отвътре е „цъфнало“. Още тогава разбрах колко е важно да предлагаш качествен продукт и че това е много важно, за да са доволни. За щастие от тогава не са ми вадили нож клиенти… (а сигурно е имало поводи)
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Човек трябва да прави това, което харесва. Определено трябва да следва и учи неща, които ще му помогнат да се развива, да увеличава потенциала и уменията си, дори и общата култура, разбирането за хората. Защото освен тези си умения, трябва да умеем да общуваме, да разбираме отсрещната страна, да градим и развиваме света около нас. За стратегия – да, ако знаем какво правим, но пак казвам – трябва да ни се удава и да следваме посоката, която следваме, но и в същото време да доказваме, че сме най-добрите в това, което правим, че може да ни имат доверие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много зависи от компанията, в която попаднем. Много млади хора още в първата си работа попадат в корпорации, където има изградени правила, подреденост, следват се ценности и се градят екипи в огромни отдели. От мои наблюдения попаднали в тази среда те оставят или в нея или търсят реализация в подобна компания. Наученото помага и в моменти, когато тези хора решат да развиват нещо свое – правилата и нормите са в основата на успешното начало. От друга страна има и млади хора, които започват дейности, които не са свързани с образованието им, т.нар. лятна работа докато учат. Там пък се сблъскват с истинския живот, с нервния клиент, с несвойска дейност, което пък ги учи на устойчивост и оцеляване. Аз имам страхотни отношения и дори правя бизнес с хора, с които съм се срещнал преди над 20 години.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които ни развиват, помагат и вярват, че могат да изкарат потенциала от нас. Тези, които не само ни хвалят, но и критикуват по пътя към успеха. Защото е важно да знаем как да се подобряваме, да се учим от грешките си. Като събития – с времето различни ситуации ни поставят в изпитания. В най-критичните моменти изграждаме себе си, поведението, начините, по които действаме и се развиваме.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо и най-важно е, да запазим самообладание. Да анализираме на момента какво е предизвикало грешката ни – колко са засегнатите страни, клиенти, каква е важността и обхвата. След това – да поработим сериозно да поправим грешката, да уведомим отсрещната страна, да си признаем, да бъдем открити и да дадем информация за случващото се. Разбира се и впоследствие да направим така, че да не допускаме тази и подобни грешки, да се развиваме така, че да се учим от тях. И да учим останалите, за да не ги допускат и те. Идеален свят няма, грешки допускаме и ще допускаме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз имам теория, че бързото развитие дългосрочно не е полезно за хората. Може би съм от старата школа, но смятам, че човек трябва да се докаже, да развие себе си, не говоря само за умения и компетенции, но и да стане добър в отношенията с хората. Да, упоритостта, желанието и стремежа бързо да натрупаме много знания са неща, които търпят уважение. Но има и неща, които се развиват само и единствено във времето.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Възпитанието, семейната среда създават предпоставки за представянето ни пред обществото. Ние работим (все още) с хора и поведението ни е ключово за нашето развитие. Онази мърда приказка все още е валидна „По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Има мъдрост, която е вечна. От към съвети за кариерно развитие обаче тук съм на малко по-различно мнение. Индустриите, технологиите, естеството на работа, а дори и хората се променят изключително бързо и разликата в поколенията става все по-очевидна, а това което е работело преди, днес може би не носи същите резултати. Затова трябва да сме по-внимателни, когато се вслушваме в съветите. Извличайте мъдростите, с идеята за новото време.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са огледалото на нашия образ. Ние подбираме приятелите си така, че да се идентифицираме с тях. Затова е важно да имаме една добра среда и приятели, на които можем да разчитаме, не само за съвет, но и за конкретна помощ. Те са такива, когато са истински, когато се радват на твоето развитие, подкрепят и се интересуват.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Изписани са хиляди книги, водят се терапии, правят се конференции да ни научат на простите неща в живота – когато тялото е здраво, тогава можем да разчитаме на него в ежедневието си. В този напрегнат и динамичен живот все повече имаме нужда от това да слагаме граници, за да можем да „презаредим“, но не мисля, че това се случва успешно в днешно време. От една страна колегите навлизат в личния ни живот, споделяме с тях различни неща, извън работните, най-малкото - с голяма част от тях сте приятели в социалните мрежи. От друга страна пък прекарваме не малко в работни задачи и бизнесът изисква да сме все по-близо до проблемите и да реагираме навреме. Всеки сам трябва да намери своята рецепта, с която да се чувства пълноценен и в работа и в личния си живот и да поставя границите където смята, че би се чувствал комфортно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За да расте човек вертикално, трябва своевременно да развива и уменията си, да повишава квалификацията и да учи нови неща. Те са задължително условие да се развива професионално в кариерата, като поема нови отговорности. А те са свързани с натрупаната база от знания. Тя идва с годините. Когато бях на 24 години получих предложение от бивш мой работодател да поема ръководството на едно предприятие като изпълнителен директор. На тази възраст тогава не смятах, че съм подготвен житейски за такова предизвикателство – да, звучеше страхотно, да, имах подкрепа. И все така – за да поемеш такава отговорност трябва да си тежиш на мястото, да имаш развити уменията за тази позиция, а не да ги трупаш в движение. Най-малкото трябва да „изглеждаш компетентен в очите на служителите и клиентите“. Не съжалявам и до днес - избрах дългия път, пътя, по който смятам, че всеки трябва да мине, затова и споменах за бързия растеж и колко е важно да надграждаме уменията си поетапно.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Дерзайте!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
