Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Всеки проблем, който може да се реши с пари, не е проблем, а разход.“, споделя Леона Асланова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Името ми е Леона Асланова и съм експерт по иновации. От 10 години развивам проекти, свързани с младежкото предприемачество, модерното образование и популяризирането на знанието за иновации в България. Основател съм на първата българска агенция за иновации Innovation Starter.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Още като ученичка в 11 клас, на 17 г., започнах работа като стажант-журналит, като тогава и в първите ми студентски години съм работила ниско-експертна работа, за да съвместявам с образованието си. Реално тази година, на 47 г., ще имам 30 г. трудов стаж в България.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не мисля и съм твърдо против. Но трябва да имаме стратегия какви искаме да станем. И да си задаваме правилните въпроси. Дали искате да сте най-добрия и квалифициран професионалист-експерт в своята сфера или да заемате висока позиция, са две коренно различни и понякога несъвместими неща. Ако искаш професия, така че да имаш един ден свободно време за хобито и семейството си, ще избереш едно, ако искаш да си толкова зает, че да нямаш време за живия живот - друго.
За мен кариерата е правилният баланс - от това, което те прави щастлив да вършиш с труда си и това, което ти носи доходи, удовлетворение и развитие. Лично за мен на този етап в живота ми вече има и други компоненти - свободата да взимам самостоятелни решения, свободата да изказвам свободно мнението си, гъвкаво работно време, разнообразие и др.
В началото аз пробвах различни дейности, докато разбера две неща, които на по-късен етап станаха определящи за хода на кариерата ми - обичам да работя по мащабни проекти с много ключови лица и обичам да работя с млади хора. Харесвам дигиталната среда повече от традиционните бизнеси и изградих кариерата си в нея.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място рядко е изцяло осъзнат или постоянен избор. Не бих определяла първото, второто, третото и пр. работни места като по-важни или по-маловажни за кариерното развитие. По-скоро бих предложила следната гледна точка - всяко работно място идва с поуките, опита и знанието от него. Първото ми работно място ми показа, че детската ми мечта да бъда журналистка, може би не е най-правилния кариерен избор за мен. Бяха ми интересни и твърде много други неща. Бързо осъзнах и че за да съм добър журналист, първо трябва да стана наистина добра в поне една друга сфера. Второто ми работно място, че някои дейности са полезни за придобиването на опит и трудова дисциплина, но за кратко време. Третото, че без постоянното надграждане на знанията ми в сферата на работа, бързо ще стана неконкурентноспобона.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тези, от които сме научили най-много, най-силно са ни вдъхновили или пред които - най-тежко сме се провалили.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Този въпрос ме развесели, защото е свързан с разговор с интересен събеседник, който водих наскоро. В живота не сме в режима на Павлов със стимули и наказания, пръчка и морков и грешките са фатални само, когато става дума за здраве и човешки животи. Във всекидневен професионален план в предприемачеството - всичко е една голяма грешка и от време на време големи успехи. В корпоративния свят е тъкмо обратното - всекидневни малки успехи и от време на време някоя голяма грешка. Ако изобщо би имало най-правилна реакция след осъзната допусната грешка, това би било изобщо никога повече да не я допускаме, особено ако се учим от опита на другите, а не по емпиричен път.
В реалността обаче е доказано първо, че човек често повтаря грешките си, второ, че в това няма нищо лошо, трето, че това което наричаме грешки и правилни стъпки, мното често е тъкмо наопаки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Вероятно гъвкавост, амбиция, добри меки умения, умението да изграждаш широка мрежа от полезни контакти.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Нямам рецепта или отговор на този въпрос. В моето семейство все още почти никой не разбира аз какво работя, а от друга страна лично аз никога не съм следвала съвети, правила съм самостоятелно изборите си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Подкрепата на средата е определяща за това, човек вцялост да се чувства добре в своите социални роли. Обичайно колкото по-висока е подкрепата, толкова по-устойчиво е развитието и обратното също е вярно - липсата на подкрепа или един семеен катаклизъм, могат да доведат и до големи промени в професионалното развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, да не се опитвате да слагате такава изобщо. Аз съм от хората, които си почиват, когато работят и работят, когато се налага да си почиват. Грижа на законите в трудовата нормативна уредба в една страна е да определят времето, условията, възнагражденията за минималния и максимален положен труд, но грижа на всеки един човек на индивидуално ниво е да каже на/през мозъка си: “…о, чакай малко, сега е време за почивка, преуморих се”. Или “имам нужда от повече забавления на работното място, сега ми е скучно и вяло и това ми вреди.”
В допълнение искам да кажа ясно, че всеки който изживява работата си като мъка, тежка депресия или наказание, трябва незабвано да предприеме мерки да я смени. Личният труд е въпрос на личен избор, за кого, какво, как и кога работи. Най-важното е отново: да ни носи радост, удовлетворящи доходи и развитие.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Естествено, че зависи от стратегията ни за позициониране, с която започнахме по-горе, ако искам да видя себе и на позиция Изпълнителен директор на голяма компания - ще се налага изкачване нагоре в корпоративната йерархия, но ако искам да съм най-добрият изследовател микробиолог в своята сфера, ще вложа усилия да с задържа в лабораторията възможно по-дълго време.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Това е една еврейска пословица, която всичките ми близки приятели знаят покрай мен: “Всеки проблем, който може да се реши с пари, не е проблем, а разход”.
Т. е., че само наистина фаталните неща в живота са фатални, че обичайните проблеми са преодолими. Че всеки от нас не трябва да забравя най-важните неща в живота ни - любовта, семейството, приятелите, здравето, живота, а доходите и работата са част от важното, стига да не му вредят, а да ни помагат. Аз лично съм на принципа, че ако човек не се чувства добре в “кожата си” - не харесва това, което прави, не харесва къде живее и пр., е напълно свободен да прави промени, вместо да измъчва сам себе си и че тези промени ни надграждат, развиват и правят по-добри като хора и професионалисти. Това в никакъв случай не означава обаче да бягаме от отговорност, изправени пред трудните ситуации - означава да намерим добрия баланс между гъвкавостта и упоритостта, когато трябва да преодолеем трудна ситуация, за да продъжим напред, но в никакъв случай да не се поставяме в ситуации, които дългосрочно вредят на любовта, здравето, семейството, приятелите ни, защото егото ни отказва да приеме, че животът не е предимно редица от проблеми и предизвикателства, а предимно низ от обич, споделена грижа, хубави моменти заедно и после всичко останало.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
