Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Теодор Ангелов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Любима ми е мисълта на Морган Скот Пек, че няма друг начин за разрешаване на проблемите, освен тяхното решаване.“, споделя Ивайло Тосков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Ивайло Тосков и съм адвокат към Софийската адвокатска колегия. Работя в една от водещите адвокатски кантори в България – „Андрей Делчев и Партньори“. Юридическото си образование съм получил в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство, където през 2021 г. придобих и степен „доктор по право“. Преди вписването си като адвокат съм работил в компании от най-различни сектори – събиране на вземания, застраховане, търговия с метали, банкиране. Правя и плахи опити да се развивам академично. Основен мотив през целия ми живот е да развивам общата си култура, поради което чета непрекъснато, и то всякакъв тип литература – научна, художествена.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още докато учех висшето си образование – като барман. Тогава получих и първата си заплата, като мога да кажа, че това са едни от най-хубаво изкараните пари, макар и през призмата на времето в момента да ми се струват комични като сума. Първата ми „сериозна“ работа в офис също беше още докато следвах. Работата отрано може да има възпитателно въздействие върху човека, но трябва да се внимава да не се отиде в крайности, защото може да има моменти, в които това може да попречи на дългосрочното развитие (например на образованието).
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Важно е човек да има план, но с възможност за неговото ревизиране. Не следва да робуваме на някаква стратегия, която може да сме формирали при съвсем различни обстоятелства. Трябва да следваме вътрешния си глас, защото в противен случай, по думите на Джеймс Холис, ако потиснем себе си, от там ще израснат чудовища.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
От личен опит мога да кажа, че първото ми работно място, имаше сериозен отпечатък върху кариерното ми развитие, даде ми стабилна основа, знания, приятелства, които поддържам и до днес. В зависимост от средата, първото работно място може да постави висока летва, към която да се стремим непрекъснато в последващите си начинания, но може и да ни разочарова по начин, от който да не можем да се отърсим с години. За мнозина юристи първото работно място предопределя кариерата им изцяло.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това са събития и хора, от които можем да научим нещо, макар и често урокът да е болезнен. Винаги са ме впечатлявали положително хора с визия, последователно поведение, интегритет.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Човек може да се поучи от грешките си, само ако ги е осъзнал. Нещо, на което се опитвам да уча децата си, но считам за приложимо и в работните отношения, е човек да поеме отговорност за ролята си при допусната грешка. Това не означава да се самобичуваме, а напротив, вместо да търсим виновен, да се фокусираме върху това как да поправим последиците от грешката, и да си направим извод как да избегнем подобни случки за в бъдеще. Любима ми е мисълта на Морган Скот Пек, че няма друг начин за разрешаване на проблемите, освен тяхното решаване. Поемането на отговорност включва и ясно и своевременно комуникиране, вместо така популярното снишаване с надеждата шефът/клиентът да не разбере за грешката. Същевременно, не трябва да се страхуваме и да допускаме грешки. Проучване отпреди няколко години показа, че грешките са изключително важни за нашето развитие, като именно чрез грешките мозъкът разбира, че трябва да се промени и подобри.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Търпение, фокус, желание за постоянно учене. Интегритетът и емоционалната интелигентност са неща, които помагат значително, но в ситуации, в които човек е попаднал в правилната среда.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ще прозвуча клиширано, но семейството е основоопределящо за развитието на всеки един от нас, не само за кариерното развитие. Формираме ценностите си, в зависимост от това какво сме видели от своите родители, независимо дали го повтаряме или бунтарски го отхвърляме. Трябва да имаме предвид, че родителите ни са се формирали във времена, които са крайно различни от сегашните. Предходното поколение, в което попадат и моите родители, са деца на социализма, израствали са с ред ограничения, кариерното им развитие е зависело от произход и разпределение, впоследствие са се сблъскали с годините на тежък преход, лутаща се икономика, безработица, докато междувременно отглеждат деца. С придобиването на зрялост няма пречка да се допитваме до родителите си, да се основаваме на ценностите, които сме придобили от тях, но не трябва да забравяме и разликите в поколенията при следването на пътя, който сме избрали.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Често срещано разбиране за приятелството е, че приятелите трябва да са до теб в тежък момент. Няма да го оспорвам, но за мен определящо е дали един човек може да бъде до теб в хубавите моменти, като именно тогава се разбира кой е приятел. Такива приятели се срещат рядко, не те дърпат надолу и могат да ни дадат голяма сила както в кариерата, така и в живота като цяло.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
В момента съм в етап от живота си, в който искам да прекарвам повече време със семейството си, но и да продължавам да се развивам професионално и личностно. Това ме затруднява значително, но считам, че се отплаща. Безкрайно благодарен съм на жената до мен, тъй като без нейната подкрепа не бих постигнал и частица от нещата, към които се стремя. Вярвам, че за едно дете е положителен пример както обстоятелството, че прекарва време с родителите си, така и да ги вижда как самите те търпят развитие, търсят нови предизвикателства, и се подкрепят взаимно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от ценностите и нагласата. Най-подходящо е човек да положи повече усилие за своето развитие, докато е млад и има сили, но не трябва да забравяме, че не за всеки човек кариерното развитие е висша ценност. И това е напълно приемливо.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Моят съвет би бил да не се сравняваме с другите, всеки от нас трябва да извърви своя личен път в живота.
