Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Правете това, което ви диктува сърцето! Правете с ръцете си, главата си и дъха си това, което ви диктува сърцето - то ще ви насочи само и само ще ви покаже пътя, защото всичко голямо на този свят се е родило от голяма емоция, а не от голямо мислене.“, споделя Огнян Бекяров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Огнян Бекяров и вече повече от 20 години професионалната ми реализация е в сферата на комуникациите. Имам честта през всички тези години да съм бил част от чудесни екипи, с които сме реализирали проекти, както за големи международни брандове, така и за локални, български прозиводители. След като дълго време, дори и като дете, не знаех какъв точно искам да стана, за разлика от много други момчета, които имат съвсем ясна представа за това дори и на такава възраст, се оказа, че избрах професия и до днес не съм се занимавал с нищо, различно от нея.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото ми платено работно място бе почасово като студент в Отдел “Маркетинг” в атинския офис на една от големите глобални куриерски компании - изключително интересно и нареждащо в голяма степен пъзелните части на реалността за мен прежияване. Нареждащо до такава степен, че бях на крачка завинаги да се откажа да се занимавам с подобни професионални начинания, но съдбата си знае своето. Академичното ми образование бе свързано с много, много силна теоретична подготовка и трупането на огромен набор знания - всички мои преподаватели изхождаха от позицията, че работейки в сферата на комуникациите, независимо като журналист, ПР или рекламист, трябва всеки един от нас да разполага с достатъчно широк набор знания, за да може да си изгради максимално обективни критерии, въз основа на които след това ще изкаже позиция, която ще формира начина на мислене на стотици хиляди, милиони хора, които имат досег с медиите. И, докато в рамкте на образованиетоси трябваше да чета Платон, Хобс, Хабермас, история на изкуството или Игнасио Рамоне, то почасовата ми работа се оказа свързана с крайно нискоквалифициран труд - напр., подвързване и слагане на спирала на 300 броя разпечатани и подредени в компплекти лекции за вътрешно събитие на компанията. Естествено, това предизвикваше огромна вълна негодувание у мен, защото има известна разлика между Платоновия “Симпозиум” и 300 пластмасови спирали за подвързване, но с първите спечелени пари си купих, никога няма да го забравя, чудесен пуловер, с който изключително много се харесвах и обикалях атинските улици - разбира се, никой на улицата не обърна внимание на пуловера ми, но и никой не разбра, че е купен с пари от слагане на спирали и желатинова подвързия на разпечатки.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз принадлежа на онова поколение, което бе възпитавано, че мъжът трябва да има достатъчно добро професионално развитие, защото един ден ще поеме и отговорността, наречена “семейство”. Не императив, но беше добре да си знаеш. Не зная дали това е най-добрата насока най-малкото, защото универсални формули в този живот не съществуват. С годините се убедих, че единствената добра професионална реализация е тази, която носи удовлетвореност. Независимо в каква сфера - комуникации и маркетинг, бояджийство или поезия, медицина или продажби, когато работният ден свърши и всеки един от нас е пред входната врата на жилището си, трябва да бъде с усещането, че е направил нещо добро с работата си, било то и малко добро, добро дори и само за един човек. Навярно звучи в известна степен идеалистично, още повече в аспекта на моето профсионално поприще, но това остава за мен единственият измерител за добра професионална реализация. А и нека да разгледаме повече в дълбочина какво ще рече “стратегия за кариерно развитие” - разбира се, абсолютно вярно е, че такава трябва да има и всеки от нас трябва да има представя накъде върви, както и точно толкова вярно е, че Господ се смее, докато човек си прави планове. Животът е изпълнен с достатъчно завои и обрати, но каквото и да е професионалното занимание на човек, удовлетвореността от него е най-важното.
Кариерното развитие е важно, защото също така допринася за гореспоменатото чувство на удовлетвореност, но то не трябва да бъда нито на всяка цена, нито за сметка на преминаване на онази етична граница, която разделя колегата от кариериста, готов да стъпва и върху трупове в името на успеха. Не всичко е на всяка цена, най-малко пък премахването на всякакви морални устои в името на кариерата.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място и първият ръководител са много близки с първия учлилищен преподавател - могат да те накарат да заобичаш с цялата си душа една материя или завинаги категорично да те отблъснат от нея. Никога не съм вярвал безприкословно в абсолютната вертикална йерархия като тази в армията, налагането на позиции и безусловното изпълнение на нареждания, още повече, че в смисъла на комуникациите, творческата дейност или генерирането на идеи диалогичността, обменът и уважението на позицията на другия е жизненоважно. Не съществуват правилни или неправилни идеи - има такива, които постигат цели и други, които не.
Кариерните навици не са нищо повече от продължение на личностните такива и те се изграждат много преди първото работно място - най-вече в семейната среда и непосредственото обкръжение. Едва ли има човек, който в личния си живот да е хаотичен, неорганизиран и непоказващ елементарно уважение към останалите, а в професионален да е диаметрално противоположен. Ние често сме склонни да разглеждаме професионални и личностни каества като две отделни сфери на анализ, а те са взаимосвързани и пряко произтичащи една от друга. И добре е да бъдат разглеждани не отделно, а като една и съща система от ценности и възприятия, още повече, че развитието на едната винаги води до развитие и на другата и обратно. Твърдо убеден съм, че широките познания, развитата култура и изградена ценностна система в личен план неминуемо водят до широкоспектърен, аналитичен и обективен професионален поглед, до културна и абалансирана среда и най-вече до възможността за дефиниране на проблем в определена ситуация и намиране на решението му - още веднъж, независимо от конкретиката на професионалната сфера.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Първата заплата, както със сигурност и липсата на заплата - празният портфейл е много по-добър учител от пълния. Кои хора оказват влияние…? Трудно би могла да се изведе общовалидна формула за това, тъй като ние сме различни в начина, по който възприемаме обкръжаващата ни среда и това как реагираме на нея. Мога да говоря динствено в личен план, от първо лице - за мен най-големият проблем в една среда, в т.ч. и работна, винаги са били кухите авторитети, авторитетите на визитка. Затова пък, ръководители или колеги,които показват уваение към мнението и позицията на другия винаги са вдъхновяващи и водещи процесите наред и към по-добро.
Работните отношения между работодател и служетел априори са дисбалансни - работодателят влиза в тях с предоставяне на работна заплата, която е възобновяем финансов ресурс, а служителят - с време и усилия, които са невъзобновяеми и невъзстановими. И в тази достатъчно сложна още в генезиса си ситуация, показването на уважение и зачитане е малката точка, първият и последен фактор, който държи системата в баланс.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да не се крием зад пръста си и да си мислим, че светът не ни вижда. Трябва да имаме моралните сили и здрав гръбнак да се изправим и да кажем “Съжалявам, сгреших” и в това няма нищо фатално. Разбира се, след това да се намери най-добрият и безболезен начин за намиране на решение и да се направи всичко възможно тази грешка да не се повтаря, с условността, че грешката е била неволна, а не преднамерена. Грешката и допускането на грешка е тема, която занимава човечеството от преди хиляди години. Кой е по-праведен - никога грешилия или сгрешилия, но осъзнал грешката си? Вторият, сгрешилият е по-прведен, не защото грешката е присъща на всеки от нас, а защото осъзнаването й означава израстване и израстването е нещото, към което всеки от нас се стреми.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие обикновено е резултат от:
- вродени огромен талант и способноси, или
- прекомерна доза личностна амбиция, като е добре тя да бъде подплатена поне с минимално количество от споменатите по-горе талант и способности
Ние сме възпитани да бързаме и бързината за нас, в т.ч. и в кариерното развитие, е признак на успех, което е чудесно, но във всеки етап служителят трябва да си дава ясна сметка за цената, която плаща за това. Всичко на този свят идва със съответната цена и е добре преди да я платим, да имаме реална представа от нея.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз самият като родител често си задавам този въпрос - моята дъщеря се занимава с материя, с която винаги съм желал да се занимавам и аз, но съм се възпирал поради личностни бариери, скрупули или просто нерешителност. Всеки ден се питам дали подсъзнателно не я моделирам и насочвам да бъде това, което аз самият не съм успял, но след това се успокоявам, че тя единствено и само по нейно желание прави това, което прави и го прави с огромна радост.
Родителите са тези, които имат най-задълбочен поглед върху личностните характеристики на едно дете, интересите му, възможностите и предпочитанията му, но родителят не е еднозначна, автархична фигура, която трябва да взема решенията вместо детето. Ролята на родителя е друга - да открива и да направлява, да насочва, защото детето винаги, винаги показва само какво “да” и какво “не”.
Спокойствие. Спокойствие и увереност - от това има нужда всеки, за да се реализира, в т.ч. и като кариерно развитие. Дайте на децата си увереността, че могат и сигурността, че ще се справят и те сами ще разцъфнат пред очите ви, докато скубете коси и си задавате извечния въпрос “А аз добър родител ли съм?”.
Още веднъж, гледайте, откривайте и направлявайте - това може и това трябва да направи един родител за кариерното развитие на детето си. Нищо повече и на нищо повече няма право един родител.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са тези, които трябва да бъдат налични и да оказват подкрепа във всяка една ситуация. Не очаквайте приятелите ви да вземат решения вместо вас - тяхната роля е напълно различна. А и лесно ще познаете истинския приятел - той винаги, винаги ще се зарадва на успеха ви и няма да се конкурира с вас.
Казвам го от позицията на човек, чиито приятелски кръг е в голяма част от същата професионална сфера, като моята.
Истинският приятел се радва на успеха ви с отворено и чисто сърце и не е в антагонизъм с вас.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Надявам се, че има - професионалните проблеми приключват на изтривалката на входната врата вкъщи. Или, поне в личностен план, това е било винаги моето решение.
Всъщност, много ми се иска това да е формулата, но ние сме живи същества, изградени от положителни и отрицателни емоции и напълно двете сфери не могат да бъдат изолирани една от друга. Поколения наред живееха с мисълта, че личен и професионален живот не трябва да имат никакви допирни точки и се превърнахме в общество с все по-високи нива на депресивност, отчужденост и недоволство.
Може би сме късметлии, че не живеем в някаква дикенсова трагична реалност с 16 часов работен ден във фабриката. Свидетели сме, че все повече работодалеи през последните години осъзнават колко важно е емоционалното здраве и чувство за личностна, житейска удовлетвореност на служителите, което рефлектира неминуемо в по-висока ефикасност на работното място и по-добри работни резултати.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Убеден съм , че количествените натрупвания имат качествен израз и в това отношение смятам, че точно в този житейски период, 20-35 г.в. е добре да се трупат знания повече в хоризонтален план, но в рамките на едно професионално поприще. Тези знания дават възможност за различна гледна точка, за повече обективност в анализа на дадена ситуация.
Натрупаните знания и умения неминуемо ще придобият в последствие качествен израз във вертикално кариерно развитие и колкото по-голямо е тяхното количество, толкова по-качествено ще бъде и вертикалното развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
За добро или лошо, кариерен съвет, в класическия смисъл на кариерен съвет от човек, така и не получих - натрупаният житейски и професионален опит ми го дадоха след много години.
А той е - правете това, което ви диктува сърцето! Правете с ръцете си, главата си и дъха си това, което ви диктува сърцето - то ще ви насочи само и само ще ви покаже пътя, защото всичко голямо на този свят се е родило от голяма емоция, а не от голямо мислене.
