Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Просто бъди себе си и покажи какво можеш.“, споделя Георги Делчев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Георги Делчев, на 47 г, щастливо женен с едно прекрасно дете на 13 г. Повече от 20 г. съм отдаден на Логистика и Веригата на доставки. Обичам да се състезавам и да печеля честно в спорта и в живота.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 19-20 години, когато започнах първата си работа като строителен работник в летните месеци, докато бях студент. Не си спомням колко беше първото ми възнаграждение, но помня усещането да го получа. Видях как нещо се изгражда в резултат на положения труд и накрая се оценява в реална придобивка за мен. Тогава за пръв път усетих приликите със спорта, който не съм спирал да практикувам от малък, а именно:
- Работата в екип;
- Да се стремиш всеки ден да ставаш по-добър от вчера;
- Да гониш резултатите;
- Да се доверяваш на колегите и ръководния екип, така както в спорта се доверяваш на съотборници и треньор.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен е задължително човек да има стратегия за кариерното си развитие, която се гради на няколко основни качества – амбицията да постигаш резултати; себераздаване в работата; постоянство; упоритост, когато срещаш трудности; желание за учене на нови неща и за развитие; стремеж да бъдеш най-добър в това, с което си се захванал. Останалото е късмет – да попаднеш в точното време на точното място, да получиш шанс и да го използваш, за да израснеш в йерархията на дадена организация.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място ни дава възможност да се докоснем до истинския живот с всичките му предизвикателства и красоти. Ето защо то е толкова важно, според мен. Много добре си спомням работата ми като млад спасител на плажа, която ме научи на:
Отговорност
Дисциплина
Приоритизиране на задачите
Работа в екип с останалите постове.
Няма да забравя, че тогава осъзнах значението на личния пример. Не е правилно да влизаш в морето при големи вълни, въпреки че си подготвен и ти носи тръпка да ловиш вълни далеч от брега, защото даваш лош пример на приятелите и околните. След такава постъпка, губиш авторитет пред „непослушните“ туристи по плажа, които влизат на червен флаг.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Първите ни мениджъри и колегите, които ни въвеждат в работния процес повлияват силно нашето кариерно развитие. При мен се получи магията, когато влязох от студентската скамейка в бързооборотния бранш на хранително-вкусовата индустрия с широк набор от знания на публичните финанси, счетоводството, стопанските отношения на микро и макро ниво. Тогава първите ми колеги, с техния професионализъм и отдаденост в Логистиката (складиране, планиране и изпращане на доставките) ме „заразиха“ завинаги и вече повече от 20 г. се наслаждавам на тази динамика, която прави възможно да си набавим едни материали, които да се превърнат в готов продукт с добавена стойност и да стигнат до нашите клиенти с очаквано високо качество и в точното време.
Що се отнася до събития, които влияят на нашето кариерно развитие, това са кризите, които водят до значими промени, но в същото време отварят и нови възможности. В последно време не е никак трудно да си спомним как COVID пандемията катализира дигитализацията на всяко ниво, във всяка сфера – финанси, логистика, здравеопазване, образование…
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Истината е, че всеки човек греши понякога в действията си. Най-правилната реакция, според мен, е да признаеш, че си сгрешил. Само тогава можеш да осъзнаеш, че това е нещо, което не би искал да повториш, а и околните да повярват, че си искрен. И следващата реакция е да положиш усилия да не повтаряш същата или подобна грешка. След това е добре да си съставиш система от показатели, които да те предупреждават навреме дали вървиш към същата грешка или си на прав път. Това понякога изисква и помощ от хора, на които имаш доверие. Признаване на грешката, обаче, не е никак лесен процес и изисква култура на уважение, състрадание и приемане в една организация. Процесът е същият като отношенията в семейството – ако едно дете получава само наказания за всяка своя грешка, без разбиране и без поощрение и подкрепа как да се поправи, то няма да има изградена система на доверие към родителите си и най-вероятно е да се опита да прикрие пакостите си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Както вече споменах и по-горе, бързото кариерно развитие е въпрос на шанс до голяма степен. В същото време моите наблюдения са, че хората на които съдбата помага, притежават няколко основни качества:
Имат ясни цели;
Упорити са;
Дисциплинирани;
Оптимисти;
Склонни са към поемане на премерен риск;
Имат точна представа за силните си страни и ги използват целенасочено;
Отворени са към нови знания и никога не се задоволяват с постигнатото.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е съществена не само върху кариерното развитие на човек, но и в живота въобще. Все пак в семейството се възпитават основните ценности у една личност – честност, трудолюбие, отговорност, ангажираност към общността, към която принадлежат. В този ред на мисли, аз лично съм получил всичко това като възпитание в семейството ми. Друг въпрос е дали съм следвал всеки съвет на родителите – не, разбира се. Понякога дори на инат съм правил обратното. Но, винаги съм бил наясно, че в края на деня решението и отговорността за взетото решение е лично мое. Затова съм свикнал да не съжалявам за нито едно взето решение, защото съм го взимал осъзнато и лично.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Както и семейството, така и приятелите за мен са част от моя свят, моите вярвания, моята ценностна система. И след като личната ни ценностна система играе важна роля в едно професионално развитие, това означава че и приятелите оказват съществен принос. Аз имам щастието и късмета да бъда обкръжен от приятели, на които мога да разчитам както в трудни момента, така и да празнувам с тях. Винаги се допитвам за мнение, когато имам нужда от съвет, винаги споделям успехите си с тях. Лично аз не мога да си представя професионалния ми живот без приятелите до мен и без семейството, които винаги са ме подкрепяли.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Никога не съм харесвал идеята за “work-life” balance. Моето лично усещане е, че професионалният живот е част от личния. Тук вече същественият въпрос е каква част от личния живот ще посветиш на професионалния. Отговорът на този въпрос съвсем не е еднозначен. Затова, може би ще разочаровам, ако споделя че според мен няма „златно правило“ за подобен баланс. Всичко е строго индивидуално и зависи от отговора на следните въпроси:
- На какъв етап от живота си се намирам?
- Какво ме мотивира да стана сутринта от леглото?
- Какво е ценното за мен в живота? Как искам да живея?
Ако човек си отговори честно на тези въпроси, много вероятно е да намери хармония в личния живот, част от който да бъде съвсем естествено работата, на която се е отдал.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Определено хоризонталното развитие в началото на нашата професионална кариера е за предпочитане. Вертикалното развитие се гради на широка основа от познания и опит, експертиза, работни контакти, сблъсък и преодоляване на препятствия, постигане на значими и постоянни резултати в по-дългосрочен план. А за всичко това си трябва време. Казвам всичко това и с ясното съзнание, че съзряването от друга страна е силно индивидуално – едни са готови за следващ етап в развитие в йерархията на 25, други на 35 или 45. Да не забравяме, че има индивидуалности, които никога не се стремят към вертикално кариерно развитие, което не ги прави по-малоценни като човешки капитал за една организация и могат да имат съществен принос в правилната за тях роля.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Когато преди години потърсих мой ментор с въпрос как да подходя към новата ми роля в компанията на позиция, която търсих като развитие от дълго време, получих следния кратък отговор:
„Просто бъди себе си и покажи какво можеш.“
