583

Можем ли да режисираме собствения си филм?

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Помнете, че сте ценни за фирмата ако: печелите пари, спестявате пари или решавате проблеми!“, споделя Пепа Василева, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Пепа Василева, МВА. Управляващ Директор на BEIED.

След хуманитарната красота на НГДЕК , зъвърших бакалавърска програма - Маркетинг и Магистратура по Бизнес Администрация . Над 20 години работя за новаторски продукти. След няколко години като Мениджър Маркетинг в Classic Fm и Jazz Fm радио, се присъединих към екипа на Distance Learning Center - представител на City University - Seattle. Работих за маркетинга на програмите у нас и разработването на нови продукти. BEIED е моя кауза от 2004та година, грижейки се за създаването на програми, фирмени обучения, семинари и индивидуални консултации - всички те в услуга на развиването на талантите на успешните мениджъри.  Творя като маркетолог, трейнър и създател на обучителни програми. Най-хубавото е възможността да създавам проекти с клиенти, лектори и партньори - хора с буден ум и търсещ дух. Те дават надежда, оптимизъм, карат ме да вървя напред .

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Работя от момента, в който завърших гимназия. Комбинирах следване с работа. Смятам това за изключително полезно и дисциплиниращо. Първото ми възнаграждение беше като офис асистент във фирма, продаваща компютърна техника. Джебчийка ми открадна чантата и заплатата в деня, в който я получих. След една студена вода, работодателят ми предложи да ме компенсира срещу превод от английски на голям каталог с технически данни. Свърших работата перфектно, с много търпение. И научих отрано, че уменията се отплащат.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Разбира се. Мечтите без цел са само желания. Но за мен е най-важно да следваме пътя си, да искаме да се будим с нетърпение за работа, да намерим себе си в професията. Когато се докажем като професионалисти със сърце и душа в това, което създаваме, успехът ще дойде. Щастлива съм, че сбъднах мечтата да обичам работата си, да живея с проектите по начин, който ме прави щастлива.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Всяко работно място ни изгражда като характер и квалификация. Реалността е чудесен учител. Опитът в началото е много ценен. Това е бойно поле с рани, загуби, изненади и победи. С приятелства и важни уроци. Стига да умеем да ги видим.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Лидерите. Късметът да попаднеш на истински добри мениджъри, е това, което ти дава крила. Но не всичко е цветя и рози. Лошият опит е не по-малко ценен в развитието. Сега младите кадри очакват приказката да се случи по сценарий. Е, то има и комедии, има и драми , понякога дори и ужаси. Стига да знаем, че имаме силата да режисираме собствения си филм - всичко ще е наред.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Късметлии сме ако работната ни среда не наказва грешките, а толерира опита и смелостта. Хора сме и грешим. Различните грешки имат нужда от различна реакция. Да имаме обективен поглед към себе си , реална преценка, критично мислене и аналитичност към пропуските е талант и много рядко качество.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Амбиция и целенасоченост. Както и голяма доза нетърпеливост. Прекалено бързото кариерно развитие често се свързва с фирмена политика. Скоростта, ако е комбинирана с  професионализъм и истинска стойност за компанията,  е плюс. Ако качването по "стълбата" е  "на всяка цена", има и лошо падане.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Субективно, но роля има. Понякога - подкрепяща, понякога - караща ни да вървим по път, който не е нашият. Ако мечтите ни са приети и имаме опора, какво по-хубаво от това? Но всеки сам живее с избора си.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?

Средата има голямо значение, влиянието на групата. Може да е със знак плюс или знак минус.  Има една мисъл на Б. Франклин - "Ако всички мислим еднакво, никой не мисли." Вярвам, че сами трябва да взимаме решенията за карирерата си. И ако имаме подкрепа от средата - това е бонус. Добре е и да се стремим да се заобикаляме с хора, от които има какво да научим,  които да ни карат да се развиваме.ю

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

При мен балансът идва от факта, че сама развивам фирмата си. Нямам конфликт, защото личното е  част от  професионалното. Ако изискванията на работодателя пречат на личния ни живот, трябва да се поставят граници с усет, такт и твърдост. Когато истински обичаме работата си и семейството, балансът се открива.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Днес 20-35 е голяма разлика. Имат различни очаквания и желания. Да се събере опит хоризонтално е добре в началото на кариерата. В зависимост от сектора - вертикалното развитие понякога е необходимо и единствената възможна посока.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Звучи твърде прагматично, но го помня до днес. Имах прекрасен лектор, възпитаник на Харвард, който казваше "Помнете, че сте ценни за фирмата ако: печелите пари, спестявате пари или решавате проблеми!" Просто, но факт. Аз бих добавила - обръщайте внимание на хората! Вдъхновявайте! Емоционалната интелигентност, способността ни да общуваме, е това, което прави от всяка работа удоволствие и смисъл.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com