Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„В идеалния случай бързото кариерно развитие е базирано на знания, креативност, добра работа в екип, силна двупосочна комуникация, адекватни реакции в критични ситуации, позитивна нагласа и умението да се поема отговорност.“, споделя Венета Сотирова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Венета Сотирова, работя в областта на туризма от 20 години. През този период съм заемала позиции в различни направления – екскурзоводство, резервации, договаряне, анализи, технологии, собствен бизнес и може би още няколко. В момента съм бизнес анализатор в Travel Ledger – fintech стартъп, чийто продукт е платформа за разплащания в туризма. Реших, че искам да се занимавам с туризъм, защото ми харесваше да пътувам, разбира се, а и съм любител на географията. След като опознах бранша оцених хората и взаимоотношенията в него. Всичко по веригата, дори това, което остава скрито за крайния потребител, зависи от това доколко присърце взимаме желанието да допринесем за специалното преживяване.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Сравнително късно, на около 22-23 години – първата ми работа беше стаж в туристическа агенция като част от следването ми в университета.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Гъвкава стратегия, да. Добре е да имаме практически идеи за това какво ни е необходимо за да постигнем мечтите си – образование, добри ментори, тип компания или форма на дейност, които биха били най-добрите акселератори в даден момент. Най-важната част от стратегията според мен е да сме отворени към нейната промяна, да използваме възможностите, които изникват по пътя и да не се страхуваме да сменим посоката.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо! Мисля, че процесите, атмосферата и колегите на първото работно място могат да бъдат предопределящи – да ни вдъхновят да продължим кариерата си, или напълно да ни откажат от сферата. Разбира се, не винаги имаме късмет с първата или която и да е следваща работа, но е добре да запазим положителна нагласа и да бъдем конструктивни. Мисля, че ценно умение е да си поставяме малки цели от самото начало на кариерата – тяхното постигане дава смисъл и удовлетворение, дори когато не сме попаднали на перфектното място.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които имат желанието и уменията да предават знанията си, да делегират, да мотивират, да те накарат да повярваш в себи си и да даваш най-доброто. Всички които не са загубили мечтите си в рутината, и за които постигането на целите носи искрено удовлетворение – този ентусиазъм е заразен.
Смятам, че всяка ситуация оставя отпечатък – преодоляването на кризи, успешно завършване на проект или важен период, провалите, ситуациите, в които сме загубили работата си не по собствено желание… Един от определящите фактори в изграждането ни като професионалисти е умението да анализираме всяка ситуация, да си изградим стратегии за избягване или разрешаване на кризите, и разбира се, да не пропускаме да празнуваме постиженията, както и да запазим и доусъвършенстваме “рецептите за успех”.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Единственото бездействието гарантира отсъствието на грешки – не трябва да се поддаваме на паника и самокритика. Признаването на грешката е първата стъпка към поправянето и, следвана от анализ и действия. Човешко е дори да повтяряме грешки и в такива случаи е полезно да отделим време за по-обширен анализ на най-често срещаните и да работим по въвеждането на процеси за проверка. Такъв открит подход може да спести време и усилия не само на индивидуално, но и на фирмено ниво.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
В идеалния случай бързото кариерно развитие е базирано на знания, креативност, добра работа в екип, силна двупосочна комуникация, адекватни реакции в критични ситуации, позитивна нагласа и умението да се поема отговорност. Желанието за учене и усъвършенстване би трябвало да е по-силно от самоцелното гонене на титли.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Смятам, че примерите за работна етика и нагласата в семейството относно важността на кариерата като житейски фактор, с които сме израснали оставят отпечатък и често ставаме работохолици по пример на родителите си, или ни отнема повече време да се ориентираме кариерно, защото не сме получили необходимите насоки и подкрепа.
Работата и кариерата са важни теми и е съвсем нормално да ги споделяме и обсъждаме с близките ни, а всяка перспектива е много полезна, дори и да не съвпада с нашата. Аз лично съм много любопитна относно работата на дъщеря ми, както и отношението на нейното поколение към концепцията за кариера. Иска ми се да мисля, че в комуникацията ни се опитвам повече да уча и по-малко да давам съвети.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
С приятелите обикновено ни свързват извънработни интереси, но в разговори често се оказва, че в работата си сме изправени пред подобни ситуации и за мен е много ценно да получиш съвет от някой, който те познава добре, искрен е с теб, и е готов да ти предаде знания базирани на опит от съвсем различна от вашата позната среда. Приятелите ми са източник на вдъхновение, радвам се за всеки от тях, който е постигнал или работи по постигането на своите цели. Интересно ми е да откривам непознати територии чрез техните професионални знания и умения. Благодарна съм за всички професионални взаимоотношения, които са се превърнали в приятелства.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Съществуват най-различни сценарии – някои хора усещат работата си като хоби или страст и не изпитват необходимостта от граница между личния и професионалния живот. Дори в този наглед идеален случай е добре да помислим дали нашата работа е също толкова вълнуваща за близките ни, и да се опитаме да не ги претоварваме с подробности около нея. Във всеки случай е добре да познаваме границите си – да усещаме признаците на т.нар. burnout, да намерим своите начини за зареждане на батериите – спорт, ваканции, гъвкав работен график. Радвам се, че все повече работодатели оценяват важността на този баланс, както и че все повече служители не се притесняват да заявят очакванията си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двата варианта имат своите положителни страни. Хоризонталното развитие дава възможността да придобием по-обширни знания, да открием силните си страни, да разберем какво ни интересува и носи удовлетворение.
Вертикалното израстване изгражда ценни качества като целеустременост, придобиване на задълбочени знания, комуникационни умения на различни нива. Дори и понякога то да е съчетано с по-тясна специализация, тези качества могат да се трансферират в други области и да разнообразят кариерата ни на по-късен етап.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
”Опитайте се да избягате от общоприетото." Вярвам, че най-удовлетворяващото усещане, не само в професионален план, е свободата. Чувството, че дните ти са изпълнени със смисъл, че работиш или учиш това, което те интересува и носи радост, е гаранция за успех. Понякога това е кариерата, която си избрал на 15-годишна възраст и си изградил в една-единствена компания, а понякога откриваш призванието си на 50 и е необходимо да направиш рязък завой. И в двата случая е нужна смелост да преодолееш общоприетите правила, да защитиш избора си и да останеш верен на своите ценности.
