Автор: Бисер Кунчев
Снимка: noportrait.com
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Следвайте собствения си вътрешен компас при избора на кариера и професия – избирайте това, което истински ви харесва и станете добри в него. Резултатът, изразяващ се в пари, статус, позиция, ще последва, но не може да бъде самоцел.“ , споделя Елена Алтимирска, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Елена Алтимирска – д-р по организационна психология, съосновател и управляващ партньор в консултантска компания „Бизнес Ефект“ и в „Имерсика“, където разработваме дигитални обучителни ресурси с интегриран изкуствен интелект и интерактивни функционалности. Акредитиран мастър коуч, фасилитатор и обучител с над 30 години опит в областта на Бизнес психологията, Организационното консултиране, Коучинг, Кариерно и личностно развитие. Преподавател в СУ, НБУ и УНСС.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 20 години
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
И да, и не. Да, защото стратегията ни дава цел и структура, която да следваме, допринася за фокусиране на вниманието ни в желаната посока, насочва усилията в синхрон с визията ни за мечтана кариера. И не, защото е добре да сме отворени за промени спрямо стратегията си, да сме адаптивни към новостите, които евентуално могат да ни отклонят от първоначално начертания път. Но най-важното според мен – да сме осъзнати дали истински искаме и харесваме това, което правим. Ако в даден момент разберем, че вече нямаме страст и мотивация да продължаваме с избрания кариерен път, спокойно може да го променим, да се преквалифицираме, да следваме вътрешния си компас.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Доста голямо е това влияние, защото то оформя нашите първоначални нагласи към работата и труда като цяло. Ако останем дълго на това работно място, след това трудно (макар и не невъзможно) може да променим създадените навици. Ако се задържим по-малко, има възможност за по-бързо пренастройване спрямо следващото работно място. Затова е важно ако усетим, че организационната култура на първата ни работа не пасва на нашите лични ценности, бързо да потърсим друга среда.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
- Учителите, които са ни повлияли в училище и университета. Особено тези, които са допринесли за нашето личностно и кариерно оформяне, а не са се придържали само към учебния материал. Всеки има поне един такъв отдаден учител или преподавател, който със своята личност и подход ни е повлиял и формирал в нас определени вярвания и ценности.
- Ментори, мениджъри, колеги, които са ни се доверили, видели са потенциала в нас, учили са ни със своя пример, подход и нагласи към работата си, рискували са да ни дадат задачи и проекти, за които не се били напълно готови, но работата по тях ни е помогнала да развием определени качества, увереност, мотивация.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо грешката е важно да се анализира задълбочено. Важно е да отчетем евентуални външни фактори, но най-вече какво поведение или подход в нас са допринесли за допускането на тази грешка. Второ е важно бързо да се освободим от чувството за вина и други негативни емоции. И чак след това да си направим изводите за бъдещето – какво трябва да се промени – в нас и/или в средата, за да не се допуска подобна грешка. Грешката е добра обратна връзка – нещо не е било изпълнено според стандарта или очакванията. Затова е нещо полезно за нашето учене и израстване. Стига да не се повтори, разбира се.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Понякога това е въпрос не само на качества, а на късмет, ситуация, среда. По-важно е колко дълго ще продължи това бързо развитие. Ако се случи стихийно за 1-2 години, а след това има дълъг застой или дори спад, вероятно не се е дължи на качества. Ако е стабилно, вероятно е комплекс от професионални умения, мотивация, целеустременост, адаптивност, умение за учене, интелигентност и още по-важно емоционална интелигентност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството може да бъде доста голяма, но не непременно в положителна посока. Ако желанията на родителите се разминават с тези на детето по отношение на кариерната му реализация, тогава даже може да има пагубни последствия. Вероятно всеки е срещал хора, които не харесват работата си, но просто са избрали тази кариера заради неосъществени мечти или амбиции на родителите си. Затова бих се обърнала към родителите: наблюдавайте какво влече детето ви, къде проявява потенциал и го стимулирайте да развива тези качества и да следва собствените си желания, не налагайте своите виждания, за колкото и зрели да се имате. Доверете се на децата си! Но бих се обърнала и към младите хора, които тепърва ще избират своя кариера: Чуйте аргументите на своите родители, уважавайте техния опит и мъдрост. Но на първо място разберете какво искате ВИЕ, какво ви „пали“, каква професия ви харесва. И избирайте спрямо своите предпочитания, интереси, мечти.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята може да е различна: от една страна може да има силно негативно влияние, ако неукрепналият все още млад човек се сравнява с приятелите се, иска да им се докаже. Тогава може да се увлече по общата мода и да пренебрегне собствените си интереси. Ролята обаче може да бъде и положителна – ако приятелският кръг стимулира и подкрепя индивидуалната изява и следване на личните интереси на човека.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Сигурно има. Аз не съм я намерила и не мисля, че има нужда от такава граница. Работата е голяма част от живота ни. Ако наистина харесваме това, което правим, няма нужда да чертаем такава граница. Но това е моята рецепта, защото аз наистина обичам това, което правя. За мен не е проблем да работя, докато съм на плажа например. Не чувствам, че така ощетявам личния си живот, напротив – съчетавам го с професионалния с лекота и удоволствие.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от много неща, едва ли има рецепта тук. Хоризонталното развитие би дало задълбочаване в професията, усвояване на важни умения, навици, нагласи. Вертикалното от друга страна би научило човек да поема и носи повече отговорност, да мисли по-стратегически, да се грижи за екип, процеси, ресурси.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Следвайте собствения си вътрешен компас при избора на кариера и професия – избирайте това, което истински ви харесва и станете добри в него. Резултатът, изразяващ се в пари, статус, позиция, ще последва, но не може да бъде самоцел.
