Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Изградете си стратегия за кариерно развитие, бъдете концентрирани и мислещи хора и с резултатите ви, ще дойде и самото развитие.“, споделя Борислав Арсов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, казвам се Борислав Арсов и съм Изпълнителен директор на Мелон България ЕАД, част от Mellon Group of Companies с централа в Атина, Гърция. По образование съм IT Инженер, но моят професионален опит е в преобладаващата си част в областта на продажбите и като Изп. директор на няколко различни компании.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16 години инцидентно помагах в строително-ремонтни дейности заедно с вуйчо ми, а на 17 започнах да се занимавам с асемблиране на компютри за клиенти.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Абсолютно! Не бих препоръчал да се водим само от заплащането. Добре е да имаме цел и да работим усърдно в посока постигането ѝ.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Хм. Кариерните навици и трудовите се припокриват в определен аспект, но са различни. Първото работно място силно определя трудовите навици, а кариерните се формират по-късно. Според мен, е много важно, човек да се отнася с отговорност и усърдие към всяка дейност, която извършва. Трябва да има разбиране на същността на работата, за да може да се върши правилно, да се оптимизира и усъвършенства. Това води и до частта, която много млади хора пропускат – ако си прост изпълнител на дейност 1, дейност 2 и т.н., вместо да мислиш какво стои зад тези дейности, тогава е трудно да се развиваш и кариерно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Преките ръководители, както и висшето ръководство оставят най-трайна следа в нашето кариерно развитие. Те ни показват как да станем по-добри и по успешни. От нас зависи да пречупим през нашата собствена призма насоките и опита, който ни се предоставя. Работната среда също влияе върху настройката за работа и психичното здраве на служителите. Ако човек е емоционално стабилен, то и неговата/нейната производителност е стабилна и с възходящ тренд.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Народопсихологията на българина е винаги да намери кого другиго да обвини за допусната грешка. За съжаление това не е градивно. Наистина в много случаи, допусната грешка е предизвикана от външни фактори или от преумора. Както се казва – Само който не работи не прави грешки. Независимо от това, всеки служител трябва да се замисли – Какво можех да направя по-добре или по друг начин, за да не се получи грешката? Добре е да го признае, както пред себе си, така и пред колегите. Само тогава можем да се учим от грешките си и да ставаме по-добри. Да, има и системи за управление на качеството, които се занимават да изследват грешки и налагат оперативни процедури за това, как да се адресират причините, но и човек трябва да се учи сам от тях.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За да може човек бързо да расте в кариерно отношение, то трябва да бъде: мислещ, фокусиран, работлив, лидер, ефективен, отдаден, с отлични резултати и лоялен към компанията. Не на последно място, трябва да се вписва в екипа и културата на организацията. Ако си перфектен служител, но не можеш да работиш с колектива, то той рано или късно ще те отхвърли.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Като родител, бих казал – Да, родителите имат повече опит и мъдрост. Като син – замислям се, че не съм следвал „буквално“ насоките на родителите ми, а съм си задавал свои собствени цели.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Всъщност зависи от човека. Като цяло, приятелите ни помагат, като ни препоръчват компании или позиции. Канят ни да сме колеги в един и същи екип и в много случаи това е чудесно, особено в началния стадий на кариерно развитие. Все пак, израстването като професионалист е в нашите ръце и тези, които разчитат само на приятели, няма да са много успешни. Има случаи, когато един мениджър, когато сменя компания, води и целия си екип в новата компания. Това е често срещано.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За съжаление, аз не съм я открил все още. Успешните мениджъри много трудно успяват в този аспект. Все пак семейството е по-важно. Трябва да си повтаряме от време на време, че работим за да живеем добре, а не живеем за да работим.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В този най-продуктивен период от трудовата ни кариера, ние трябва да градим навици, да трупаме опит и познания, както и да се запознаваме с много хора. Като цяло, в този по-ранен период от кариерното ни развитие е по-безрисково да се движим в хоризонталната равнина. Разбира се, ако ни се отдаде и възможност за вертикално израстване, по-добре да я приемем. Никой не е роден за директор и никога няма да се чувства напълно готов.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Изградете си стратегия за кариерно развитие, бъдете концентрирани и мислещи хора и с резултатите ви, ще дойде и самото развитие.
