Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не правете компромис с принципите си. Ако една компания не ви приема такъв какъвто сте, то със сигурност това не е правилното работно място за вас.“, споделя Петър Панайотов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Петър Панайотов и работя в собствена компания за консултинг в областта на пътуванията и туризма. Изцяло с международна насоченост сме и имаме клиенти от цял свят. Завършил съм Международен Бизнес в Холандия и цялата ми кариера е била в областта на маркетинга и продажбите – развитие на международни пазари. Работил съм в технологични компании на мениджърски позиции, като през 2017 основах стартъпа Сейфконект, технология за изчисление на риска за полети с прекачване. След ковид-пандемията основната ни дейност е свързана с бизнес развитието на туроператори от екзотични дестинации.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Някъде на 15-16 години. Като част от семейния бизнес имахме магазин за велосипеди. Всяко лято прекарвах в сервизния център, където сглобявах китайски велосипеди, идващи в кашони, подготвях ги за изложбена зала във вид готови за каране.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Много важно според мен е още от ранна юношеска възраст да опознаем себе си. На днешно време човек с Европейски паспорт и добро образование може да поеме по много пътища, като работата в корпорация е само един от тях. Но там може да попаднеш по път който не е твоя и да ти отнеме години да го промениш, ако въобще се осмелиш да го направиш.
Ако вярваме, че имаме нюх и способности за предприемачи, трябва да се гмурнем в бизнеса още в най-ранните години, веднага след като имаме право да регистрираме фирма (т.е. на 18 години). Вярвам че ако сме избрали пътя на предприемача, тогава опита от корпорации би ни бил полезен, но с ясното съзнание, че ще сме там за кратко – да натрупаме опит и да усетим смисъла структурата и субординацията.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен огромно. Аз съм завършил Бизнес Администрация в Холандия, а там е задължително студентите да карат стаж в компания за цял семестър. Влечаха ме финансите и исках да карам стажа си в една от големите 4 одиторски компании. Така се случи, че не успях да започна, защото не знаех достатъчно добре Нидерландски за да проверявам отчети и документи, които не са на Английски. Трябваше да избера алтернативен стаж и попаднах в Израелска компания за бизнес развитие в Ротердам и от този ден натам се занимавам с развитие на международни пазари на стоки и услуги.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен истински щастливи трябва да са хората които успеят да намерят своят ментор по време на кариерното си развитие. Дори и най-големият директор има човек с който се съветва. Пътят е трънлив и стръмен и това не е клише. Винаги може да се поучим от хората които са минали вече по него. Ключово в кариерата на всеки според мен е да мине през етап на голяма криза – фалит на компания, съкращения или нещо от такъв мащаб. Само в кризи може да опознаем хората и да се научим на кой може да разчитаме. Когато нещата вървят напред и нагоре, всички са ни приятели, но при криза истинските хора се броят на пръсти.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция е да признаем грешката първо пред себе си, после и пред останалите. В корпоративният свят грешките често се замитат под килима като се пришиват на другия отдел, на контрагент, на международното положение или на какво ли не. В предприемачеството обаче човек осъзнава, че грешката е като сянката, ако не я отработиш, я носиш със себе си. Иска се смелост да кажеш „аз сгреших“, и това винаги е правилната реакция. Лоялността и доверието са най-ценните качества в международния бизнес и това не е клише. Когато имаш партньори от цял свят и на най-малкия остров на другия край на океана, не можеш да разчиташ на нищо друго освен на добрите отношения.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Виждал съм много хора които се развиват бавно и методично, учат много, предпазливи са и са твърде лоялни към висше стоящите. По мое мнение, по-успешни и за себе си и за организациите си са смелите динамични личности, които успяват да носят резултати, като същевременно наричат нещата с истинските им имена и не замитат проблемите по пътя им. Това са хората, които където и да работят се отнасят към работата си като към „собствен бизнес“. Това са и уверените хора, които знаят, че ако не ги оценяват достатъчно, то тогава тази работа не е за тях и могат да си тръгнат без увъртания.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Мирогледа на всеки човек се оформя в семейството и това не е клише. Но всичко зависи от индивидуалността ни. Ако родителите не са успешни, детето може да се амбицира да не бъде като тях и да постигне много, но може и да стане точно като тях. В общия случай, родителите ни мислят доброто, но винаги трябва да пресяваме съветите през собствената си призма. Когато се познаваме добре, то тогава и съветите от родители и ментори ще бъдат най-полезни за нас.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите създават най-вече „бенчмарк“ средата, по пътя се равняваме по тях и така разбираме дали се развиваме добре или пък изоставаме в кариерата. Това е много важно, защото шефа ни може да ни говори с години, че има още много да учим и да не бързаме, но през приятелите да виждаме че наоколо нещата не са точно така. Освен това, и в бизнеса и в работата в компании приятелските кръгове може да ни предоставят много възможности – за нова работа, за партньорства и т.н. Кънтри клубовете в щатите не са измислица.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата е да опознаем себе си възможно най-рано и да слушаме вътрешния си глас. Няма нищо по-важно от това да се чувстваме добре и психически и физически. Разполагаме с едно тяло и с относително кратко време на продуктивност – от 20 до 60 годишна възраст. Няма цена на която си струва да продадем здравето си. Задължително време за себе си и за семейството през уикенда. Това е древна рецепта и неслучайно в Еврейската религия има Шабат.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако сте в корпорация – вертикално, ако сте в частен бизнес резултатите винаги се мерят в пари.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не правете компромис с принципите си. Ако една компания не ви приема такъв какъвто сте, то със сигурност това не е правилното работно място за вас.
