Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не е важно да си прав, а да подадеш ръка.“, споделя Цветана Емил Янева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Цветана Емил Янева и съм Product Manager в Paysafe Bulgaria. Всичко, свързано с иновации и по-добър customer experience винаги е представлявало интерес за мен, както и цялата философия, която е базирана на agile методологията. Постоянната готовност за промяна за мен е mindset и начин на живот. В свободното си време се наслаждавам на задълбочените разговори и ценни моменти с 3 годишният ми син, на пътешествията, които ми носят вдъхновение. Обичам компанията на стойностна книга, изобразително изкуство или чаша хубаво вино. Заклет фен съм на Star Wars и Sci-fi.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работя, окакто се помня – може би съм била една идея по-голяма от сина ми, когато започнах да продавам мъниста, копчета и платове в магазинчето за кинкалерия на майка ми. За мен това беше гордост и чест, че ми се делегират такива отговорности. Този безценен опит и възможността да се уча от майка ми, ми разкриха как е правилно да се държим с клиентите, с хората и винаги да постъпваме човешки към другите. Научиха ме на трудолюбие още в ранна детска възраст, както и на важен урок, а именно – ако искаш нещо се бориш и се трудиш честно и неуморно и няма как успехът да закъснее. Никога няма да забравя как виждах мама да реже с 10 см. повече от плата, да дава допълнителни мъниста или копчета (естествено безплатно), за да бъде удовлетворен клиентът. Този, на вид малък жест, и отношението и към клиентите бяха нейната добавена стойност към услугата, която предлагаше. Тази физика на даването се е запечатала в съзнанието ми и се старая да я прилагам във всички сфери на живота.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако този въпрос ми беше зададен в началото на кариерния ми път – щях да отговоря, че е задължително да скицираме пътя си, стараейки се да минимизираме разочарования и загуби, как трябва да планираме всяка следваща наша крачка и да имаме стратегия. Всъщност за мен това е мания за контрол. От позицията на опита, днес отговарям, че съдбата има странно чувство за хумор, както и че аз се доверявам на това, което е определено за мен. Нямам стратегия, а просто се вслушвам в моралния си компас – ако се чувстваш комфортно на дадено място, средата те развива и утвърждава и те кара да се усещаш празнично и специално, ако ценностите и атмосферата са в унисон с твоя вътрешен свят, то значи си на прав път и стратегия не ти е необходима. За мен титлата или парите не трябва да са на всяка цена. По-важно е да си щастлив с обкръжяващата среда, защото в нея прекарваш най-много от активното си време в денонощието. Хората, с които си обграден, бавно и методично те формират като личност и ти попиваш волно или неволно частички от техните характери и визия за живота. За мен е важно да общувам с хора, с които си резонирам и имам сходен мироглед.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първите години трудов стаж ни изграждат като професионалисти, създават в нас дисциплина и работна етика и ни дават възможност да учим както от добрите, така и от лошите примери.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Безспорно онези изключителни личности, които всеки от нас среща под различна форма – лидери, ментори, приятели, учители, доценти, професори... Сякаш човек иска да се пришие към такъв вид хора, иска да повтаря светлия им пример, да попива всяко тяхно действие и да бъде реминисценция на най-добрата своя/ тяхна версия. Тези хора имат способността, чрез вярата си в теб да те карат да блестиш с най-ярката си светлина! Тяхната тайна е да вдъхновяват и да създават доверие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За мен грешките са необходимост за израстване. Без тях не можеш да осъзнаеш и да възприемеш следващото ниво. Просто докато не сгрешиш не си на тези вибрации да асимилираш с цялото си същество как работи играта, за да спреш да се страхуваш и паникьосваш – само така можеш да я превъртиш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Този въпрос ме затрудни. В моя кариерен опит съм станала свидетел на кариерно израстване , основано на базата на късмет – какво имам предвид – силно вярвам, че каквото е за теб, те чака и е лесно постижимо, както истинската любов е лесна. Обратното – дори и да се стараеш ужасно много, да даваш всичко от себе си, да демонстрираш най-доброто, на което си способен – ако нямаш късмета да попаднеш в правилната среда, която да те оцени, няма да имаш и кариерно израстване. И все пак ще опитам да обобщя някои качества, които смятам, че са ключът към висините – човек трябва да бъде добър, да бъде позитивен, да се старае да вижда през очите на останалите и да пречупва случките и през тяхната призма, а не само през своето тесногръдие и алтер его. Трябва да има бързи реакции, да е организиран и комуникативен, да умее да запазва хладнокръвие в стресови ситуации, както и да има желание непрекъснато да учи нови неща и да се развива, не само професионално, но и личностно. Това за мен са достатъчни предпоставки за успех.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз съм отгледана в семейство, в което децата винаги са били равнопоставени и уважавани от родителите, респективно и обратното. Диалогът и отворената дискусия са на почит. Що се касае до съветите, независимо от направлението, смятам че основна функция на родителя е да позволи на детето си да върви по своя си път, да допусне своите грешки, които да го изградят като личност. То трябва само да може да извоюва своите победите, а предназначението на родителите да остане в тяхната подкрепяща роля. Аз съм „за“ съветите, но само за тези, които носят характеристиката и етикет „поискани“.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са този душевен пристан, който винаги е там за теб! Те ще направят всичко за теб, за да бъдеш щастлив и спокоен – ще те подкрепят, ще те утешат, ще ти се скарат и ще ти кажат истината във всичките и измерения, независимо дали ти харесва или не. Ролята им в етапите на кариерното ни развитие е огромна – те са неотлъчно до нас – на всеки кръстопът, подават ръка на всяко свлачище и се радват на успехите ни при всеки изкачен връх.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът между личния и професионалния живот не е амалгама, а просто въпрос на приоритети и правилно поставяне на фокуса в конкретната ситуация.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В началото на кариерния път може би по-удачния вариант е хоризонталното развитие, защото то ни позволява да опознаем широк спектър от знания и умения, който да ни служат като една стабилна основа, която в последствие да се превърне в база за надграждане и растеж.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Добрите дела са тези, които винаги ме впечатляват. Не е важно да си прав, а да подадеш ръка. За съжаление хората са много изнервени и агресивни в ежедневната си хроника на тъгата. Всеки минава през трудни периоди и има своите лични предизвикателства, които лесно биват пренесени в професионалните отношения. В такива ситуации винаги следвам любимия ми съвет, а именно:“Когато си засегнат от нечии думи или действия – направи обратното на това, което те съветва егото ти!“. Не забравяй, че хората са във война със себе си, а не с теб. Надявам се, че всеки от нас ще бъде съден не по действията, които демонстрираме в най-слабите си и уязвими моменти, а по силата на добродетелите, които всеки иска да даде, ако му бъде предоставен втори шанс.
