Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Коко Костов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако общуваш с 5 човека, които са по - развити от теб да речем в 5 дейности и много им се възхищаваш и сте много близки, то няма как те да не ти повлияят на твоето развитие.“, споделя Десислава Авджиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
От 21 години Десислава Авджиева се занимавам с маркетинг, ПР, реклама и събития. Вече 16 години управлявам рекламна агенция Алтърнатив Адвъртайзинг, която основах в разгара на финансовата криза от 2008-та. Агенцията се занимава с най-разнообразни дейности - създаване на бранд идентичност, комуникационни стратегии офлайн и онлайн, концепции и организиране на корпоративни събития и организиране на рекламни БТЛ кампании са също сред ключовите ни дейности. От 2018-та година съм бизнес консултант в направление маркетинг, ПР, реклама, оптимизация на бизнес процеси и изграждане на стратегии на бранда, личен и бизнес бранд, а също така преподавам събитиен мениджмънт в Първата практическа академия за събития. Можете да ме срещнете и като водеща на различни бизнес събития, тийм билдинги или лични поводи, а също така като лектор на събития и модератор на дискусионни панели.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 14 години в една печатница като книговезка. Това означава, че влагах отделни страници на вестник и така си изкарвах джобни пари. С изкараните средства винаги си купувах нещо символично, за да запомня с награда положения труд.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Интересен въпрос. Според мен е добре е всеки млад човек да опитва различни дейности, присъщи на определена професия чрез стажове или участие в курсове, менторски програми докато се ориентира кое е това нещо, което най много му харесва да прави в по- ранна възраст. Може да разбере какви са неговите специфични качества и кои са дейностите, които му харесва да прави като участват в различни програми или просто седне и извърша определена дейност достатъчно дълго време и забележи усещането си дали е неговата дейност. В момента в България има доста програми за кариерно развитие на ученици и на студенти, които горещо препоръчвам. Срещайки се с ментори от различни сфери може да припознае това, което най много би му харесало да прави. Аз лично съм била ментор неведнъж в такива програми както в университетите, така и на ученици и за мен беше много надграждащо и поучително да видя млади таланти и същевременно обаче и такива, които имат голям хаос в главата си и не знаят кой път да поемат. Така че бих казала, че тези програми дават яснота, широк поглед могат да, ориентират един млад човек накъде да поеме.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на първото работно място определено бих казала, че е ключово. Визирам на първата ни работа, която е по цял ден и изисква нашата цялостна отдаденост. Моята първа т.нар. сериозна работа беше работех като стюардеса в международна компания и това ми даде дисциплинираност, целеустременост и чувство на екипност. Бих казала, че там се научих на много неща и на много работни навици, които определено в цялото ми кариерно развитие забелязвам, че са ми се отразили по различен начин. В случай обаче, че първата работа е с кратка продължителност от няколко месеца обаче не оказва такова влияние. Аз например работех като стюардеса 5 години и много от принципите на създаване на процедури и на следване им, за да можеш през уроците да предотвратяваш грешки ме убедиха, че това е отлична стратегия за развитие в малки и големи екипи. След като натрупах над 15 години опит създадох свои модели за процедури и процеси за събития бизнес процеси, които в момента са моя добавена стойност в помощ на бизнесите, които ме избират като консултант.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Бих казала, че като събития са назначаване и първият ръководител, както и начина, по който се държи към нас служителите. Аз лично съм имала и доста неприятни ръководители, но съм имала късмета да бъда в екипа и на такива, на които до ден днешен се възхищавам и се уважаваме. Имала съм много ситуации, в които не е имало никой, абсолютно никой, който да ми подаде ръка да ми помогне да ми каже някои съвет как да си свърша задачите и това в момента оказа огромен отпечатък в работата ми. Когато дойде нов човек или няма много опит аз му отделям време, внимание и му давам насоки как да бъде по-добър в работата. Правя така, че хората в екипа също да имат тази приемственост към човека, за да може той да не изпадне в ситуацията, в която аз съм била. За съжаление има все по-често хора, които имат самочувствието, че знаят как да свършат определена дейност, въпреки че нямат достатъчно опитност и това води до глупави грешки, които се предотвратяват трудно. Всичко зависи и от двете страни в една комуникация и това да има разбиране, че с двустранна обратна връзка се развива и служителя и работодателят като лидер и рано или късно и компанията, за която работят.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най - правилната реакция, когато направиш грешка е да си направиш така наречената “дисекция” на грешката, за да видиш защо си я направил, откъде е дошла логиката ти, за да я направиш. Моето мнение е, че най-важното е да не се самообвиняваш или бичуваш за тази грешка, а да видиш коя е първопричината и да направиш така, че да измениш първопричината, за да промениш и резултата и следствието. Това бих казала, че е най- правилната реакция, не да възприемеш грешката като грешка, а като дар, който те прави по - добрата версия на самия себе си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Много ми харесва този въпрос. Бих отговорила с един наследствен слоган на един от най -богатите предприемачи, живели някога в България, индустриалецът от Габрово Пенчо Семов: “Труд, любов и постоянство”. Ако всеки ден действаме, водени от тях и то по-равно, няма как да нямаме бързо кариерно развитие. Това, което забелязвам последните години обаче, че следващите поколения са насочени към това, че искат бързи резултати и предоставяне на изключително облагодетелствани условия още преди да положат труд, любов и постоянство и да се докажат. За съжаление това води до тяхната по - ниска ангажираност, но и по слаби резултати, които успяват да реализират в работата си. Повечето от тях не виждат причината в самите себе си, което също води до тяхното дългосрочно забавено развитие. Аз лично съм се убедила във времето, че, ако ние се приемем за първопричината за това, което ни се случва и изхождаме от тази логика, със сигурност бихме постигнали повече и по - ефективни резултати.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството определено бих казала, че е ключова, защото ние копираме “кода” на своите родители. Имаме два варианта или да станем като техни копия или да искаме да сме пълен контраст на тях самите. А по често обаче когато виждаме, че някой се е трудил, той ни е възпитавал по този начин и ние възпитавал в 1 принципна система. Ние няма как да не я прилагаме. И в работата и да не ни се отрази, а така че бих казала, че семейството има огромно влияние за ролята. Съветите на родителите тук бих казала, че всичко зависи от 1 взаимоотношения в семейството, от нивото на разбиране с родителите и и бих казала, че всеки 1 съвет може да е ценен. Но и всеки 1 съвет може да е грешен. Тоест когато чуем 1 съвет според мен винаги трябва да подхождаме критично и да се ръководим от своето собствено усещане, но не отричайки съвета, а чувайки го слушайки го и пречупвайки го през собствената призма и взимайки крайно решение. От собственото си усещане.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ние сме най-малко общо кратно на 5 човека, с които общуваме най-често и са в най-близкият ни кръг. Ако общуваш с 5 човека, които са по - развити от теб да речем в 5 дейности и много им се възхищаваш и сте много близки, то няма как те да не ти повлияят на твоето развитие. Обикновено ти се поучаваш от техният пример и те от твоя и заедно се развивате по-добре, така че е добре да внимаваме кой е в близкото ни обкръжение.
Ами това е въпрос, който доста често съм получавала. Бих казала, че много често тези граници се преминават, особено когато се занимаваш с предприемаческа дейност или си на мениджърска ръководна позиция. По -лесно би могъл да се постигне баланса на личния и професионален живот, ако не се занимаваш с отговорна дейност и със мениджърска позиция. Все пак бих казала, че за да се постигне този баланс трябва да има време за почивка, което да е ясно разписано в графика и да не се пропуска и да се отбелязва дори в различен цвят в графика ни, за да можем, ако случайно се отклоним от това, то поглеждайки в календара да се подсетим сами.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Първо хоризонтално и после вертикално. Когато се изкачваш поетапно в едно кариерно развитие, натрупаш достатъчно опит в определени дейности, тогава като се изкачиш по вертикалата ще има траен ефект. Бонус от кариерното израстване първо по хоризонталата е, че имаш предпоставка за по - малко грешки и по - малко загуби, които да претърпиш дори по някой път и финансови. Така че бих казала хоризонтално и впоследствие вертикално.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да бъдат проактивни, отдадени в една компания все едно работят в собствената си компания, защото когато работиш така винаги ти се отблагодарява било то с отношение, било то с финанси, било то с кариерно развитие. Така че работете в компанията, сякаш е ваша.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
