488

Като начинаещ стажант-репортер получавах „космическите“ 170 лева

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Дарик радио

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Приятелите са най-важният емоционален отдушник на проблемите в офиса.“, споделя Михаил Дюзев, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

От над 20 години се занимавам с журналистика. Започнах по време на „бума” на кабелните телевизии преди 2000 година. След това в Дарик радио съвместно с много телевизионни проекти в големите телевизии. Завършил съм „Културология ” в СУ „св. Климент Охридски” и това много ми помага в търсене на основанията за случващото се около нас в обществото и природата.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

След като завърших университета започнах като репортер и водещ на новини в кабелната телевизия Демо. През 2000 година началната ми заплата като стажант – репортер и по –късно водещ на новини достигна до „космическите” 170 лв.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Аз лично не съм привърженик на кариерните стратегии. Смятам, че на какъвто и пост за започваш в някоя компания, трябва да имаш силното желание да се образоваш, да си любопитен и дисциплиниран. Ако спазваш това – успехът ще дойде.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Безспорно има голямо значение. Първите работни навици се създават там и тогава. Но аз, като че ли вече имах изградени такива след 18 месеца в Българската армия.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Първите ни преки ръководители са най-важните в по-нататъшната ни работа. Имах късмета да се обучавам и работя с емоционално интелигентни хора и страхотни професионалисти.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

След като премине естествената реакция на само-съжаление и разочарование, да се направи сериозен анализ и да се научат уроците. Също е важно да чуеш какво имат да ти кажат по-опитните от теб, без да реагираш  на това.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Амбиция, целеустременост и нестихващо желание да се образоваш.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Разбира се. И сега си спомням, какво са ме съветвали родителите по отношение на работата ми. Не в професионална конкретика, а за отношенията в екип и ръководство.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите са най-важният емоционален отдушник на проблемите в офиса.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Няма. Аз имам щастието, дамата до мен да е журналист. Сега не се занимава професионално с медии, но ме разбира перфектно и много ми помага.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Хоризонтално- каквото и да значи. Шегувам се! Трябва да се набере опит, преди да се „изстреляш нагоре”

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

С търпение и желание да учиш - ще постигнеш много! А моят съвет към започващите работа е: Бъдете любопитни към всичко и всички около вас!