Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Симеон Леви
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Трябва да търсим авторитети и добри професионалисти в съответната област, които да ни напътстват, за да вървим напред.“, споделя Дарина Върбанова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се арх. Дарина Върбанова собственик и управител съм на архитектурно студио Ди Ви Дизайн и вече 20 години се занимавам с проектиране на сгради и интериори. Наши проекти са номиниран и носители на различни награди за архитектура и интериорен дизайн. Паралелно с това с моето семейство имаме и една от водещите фабрики в България, Екозид, за проектиране и изграждане на сгради с дървена конструкция. Ние сме едни от новаторите на пазара и предлагаме технология, която в близките 10 години вероятно ще обхване значителен процент в жилищното строителство, понеже това е в момента е тенденцията в Западна Европа.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото си възнаграждение получих на 15 годишна възраст. Аз работих по един месец по време на летните ваканции в компанията на родителите ми. Но реално като архитект, първото ми възнаграждение беше на 22 годишна възраст, докато бях все още студентка. Университета дава доста добра теоретична основа, но когато се сблъскваш и с практиката, теорията се до намества и разбираш доста неща, които учиш и разбира се доразвиват знанията. Според мен практиката в образованието у нас е елемент, който се пренебрегва съществено.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Каквото и да правим, трябва да имаме ясна цел. Да си я визуализираме, както пише по книгите. Не може да искаме нещо по принцип, но да ни е мътно и да не знаем какво точно е то.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на първото ни работно място би могло да е съществено, ако сме попаднали на мотивиращ ръководител. Всъщност, ако искаме да се развиваме трябва да търсим такива хора и екипи. Те трябва да ни предизвикват и дърпат мотивационно напред.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това са хората и събитията, който ни карат да погледнем на нещата от друга гледна точка. Тези, който ни предизвикват да дадем най-доброто от себе си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да разберем каква е била грешката ни и да си я спомняме в бъдещи подобни ситуации. А ако сме я коригирали или намерили начин да я преодолеем, то това всъщност е най-големия ни урок. Ние дори усещаме вътрешна удовлетвореност след това, че сме се справили със ситуацията.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Решителност, целеустременост, упоритост. Разбира се подходящото образование е много важно условие, но не единствено. Личните качества и тяхното развитие оказват водеща роля. Важно е да сме на правилното място в правилното време и да съумеем да се възползваме от възможностите, които ни се дават. Това пак зависи от личните ни качества, но аз вярвам, че те не само са даденост, а и също бихме могли да ги развием.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В моя живот ролята на семейството е съществена. Родителите ми и моя дядо имат съществена роля за това, което съм аз в момента. Израснах в семейство на строители и на семеен бизнес в тази сфера така до голяма степен за мен беше най-естественото да продължа и аз в тази насока. За това избрах и архитектурата като по - творческа професия, която опонира на моята същност.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Те много биха ни помогнали и подкрепили при започване на ново начинание. Не се страхувайте да говорите с тях и да обсъждате. Това общуване дава един различен поглед на нещата, който може да пропускаме.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен баланса е въпрос на вътрешно разбиране и умения да се дефинират целите. Да подберем подходящите хора около нас, които да ни помагат и да мислят като нас. Да се научим да делегираме.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В първите години на трудовата ни дейност е важно да трупаме опит, да не се страхуваме да поемаме предизвикателства, да работим извънредно, да се предизвикваме, за да дадем най-доброто, на което сме способни. Това може да се случи в една компания или в повече. Но прекаленото гастролиране по различни фирми създава представа за липса на задълбоченост и постоянство и лично според мен не дава положителен опит. Да не ни мързи, да не си пестим труда и да сме отговорни. В началото не заплащането е водещо, а опита, който се трупа. Трябва да се търсят авторитети и добри професионалисти в съответната област, които да ни напътстват. Така се учим и трупаме опит, който ще ни е безценен на по -късен етап, ако желаем да се развиваме кариерно в йерархията.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да мечтаем, да си поставяме цели и най-важното да се стремим да ги постигнем. Всеки човек има мечти, това е в основата, но много малък процент хора имат смелостта да се борят за тях и да ги реализират. Това са хората, който израстват в кариерата си, които са новатори, които създават нещо, които оставят следа след себе си.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
