Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Фелия Барух
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Както би казал Валери Божинов - професионалният живот е личен, но е професионален.“, споделя Александрина Александрова-Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Александрина Александрова-Петрова, но през годините името ми претърпя няколко етапа на разширяване и съкращаване :) Най-дълго време са ми казвали Алекс и тогава почти постоянно чужденците, с които работех, ме мислеха за мъж. Най-близките ми хора от самото начало ме наричат Алекса. И затова сега - само Алекса. Заради съкращаването на името по този начин, често се шегуват с мен дали знам всичко като дигиталната ми адашка. За мое съжаление, най-често отговорът е “да, знам” :) Ако не знам, то има кого да попитам.
Занимавам се с комуникации от повече от 21 години. Първоначално като репортер, след това като PR, който се превърна в дигитален специалист по връзките с обществеността и управлението на общественото мнение, което позволи естествено да стана маркетолог. Понастоящем съм свободен електрон, който търси своето ново предизвикателство.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя във втория срок на 12 клас, т.е. на 18 години, когато отидох на задължителен стаж. Учех в професионална гимназия - завърших като фотограф. Благодарение на преподавателите в Националната Професионална Гимназия по Полиграфия и Фотография попаднах във вестник “24 часа”, във фото отдела. За тези 4 месеца по време на стажа, а и след това - докато не започнаха очните занятия като студент, снимах различни събития, които се отразяваха от журналистите. При публикуване на снимките ми, в края на месеца, ми изплащаха хонорар.
Първата ми работа, която беше с постоянна заплата, започнах на 19 г., когато бях първи курс в университета - като неправоспособен учител по английски език на ученици от 2 до 8 клас в столично училище. Така работих две учебни години, след което се “върнах” в журналистиката, но като репортер, и останах там 4 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Има два типа хора - такива, които имат видима стратегия за кариерното си развитие и такива, които нямат. Не мога да кажа със сигурност на кои им се получава по-добре, защото както знаем - ние си правим планове, но като ги кажем на Господ и той ни се смее. При всички положения е добре да сме наясно какво искаме да правим в професионално отношение и какви стъпки са необходими да предприемем за осъществяването на желанието си. Разбира се, то може да се промени и ние трябва да сме достатъчно гъвкави, за да направим съответните промени в и за нужното време.
Във всеки един етап от живота си - професионалният е само част от целия ни живот - е хубаво да сме наясно какво искаме и какво не искаме, с какво можем да направим компромис, за колко време и защо, и да имаме цел. Според това какво искаме да постигнем в живота си, да правим необходимото.
Нямах стратегия за кариерно развитие и затова трудовият ми опит е вълнуващ и динамичен. Но с напредването на годините се замислих как искам да завърша кариерния си път и в момента съм на крачка от осъществяването на плана, който да ми позволи да живея и да се наслаждавам на професионалните си успехи, като постигам и нови.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен - огромно. От средата, от хората, с които работиш, се научаваш кое е приемливо, кое не е, как да и как да не постъпваш в определени ситуации и какви са последствията от постъпките ти.
Независимо от това доколко си сериозен и се държиш адекватно по отношение на работата си на първото си работно място, то ти дава повече отколкото си мислиш, че си взел.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Не мога да кажа кое събитие оставя най-голям отпечатък, но има няколко, които според мен влияят винаги.
Първото съкращение, което наблюдаваш или в което участваш непосредствено. Обикновено изпадаш в стрес, който изменя поведението и стила ти работа, независимо дали оставаш във фирмата или не. Започваш да си задаваш въпроси - сгреших ли или не, как да направя така, че да не ми се случва повече. Обикновено хората търсят сигурност и ясна перспектива и прекъсването на рутината ги смущава. Съответно се взимат решения, които да им позволят да запазят желаното от тях или при следващата месторабота да не се повтаря.
Първото масово съкращение, на което си свидетел като пряк или непряк участник. Обикновено то позволява трансформирането на компанията, но то не винаги е в твоя полза и затова ти позволява да видиш развитието си отстрани.
Първото и последното намиране на желаната работа - при мечтания работодател. Там можеш да се разочароваш или да се настървиш още повече за развитие, което да позволи да постигнеш желаното.
Първият и последният път, когато си кажеш - ще работя за себе си. Тогава си даваш сметка за собствените възможности, страхове и мечти и дали те съвпадат с желанията ти.
Конкретните хора, които оставят най-голям отпечатък, обикновено са такива, които ти позволяват да покажеш най-добрите си страни и да ги доразвиеш. Това не е задължително да е прекият или непрекият ти ръководител. Може да бъде и по-възрастният колега, който е по-спокоен и улегнал и може да бъде твоят ментор или друг, с когото се допълвате добре в работния процес. Разбира се, тези, с които работиш трудно, също дават отражение на работата ти, но то по-скоро се изразява в това да не допускаш да ти пречи.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Според мен няма правилна или неправилна реакция, защото всеки отразява грешката според възможностите си. Най-рационално е да я видиш, да я осъзнаеш и да приемеш, че си я направил. След което да си понесеш последствията от нея.
По възможност след това да не я допускаш отново. :)
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Би трябвало да са с бърз и широкоскроен ум, адекватни социални умения, постоянство и дисциплина, адаптивност и желание за развитие, което се изразява в любопитство, аналитичност и проактивност.
Но понякога всичко е въпрос на съвпадение на подготовката с добрата случайност.
Друг път е въпрос на ниво на развитие на компанията, в която са попаднали и в този случай няма нищо общо с възможностите на самия човек.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството, в което растем, оказва огромно въздействие най-малкото върху старта ни в кариерата - дали като ни провокира, за да стигнем до извода “не искам да съм като тях” или като ни подкрепя и ние решаваме, че искаме да следваме път, подобен на техния или изцяло нашият си. В последствие, решението може да се окаже грешно или неадекватно, но като интелигентни възрастни хора, би трябвало да можем да го променим и да предприемем нужните действия за промяна.
Родителите би трябвало да мислят най-доброто за децата си, но то винаги е през тяхната перспектива, предишен опит, страхове. Според мен е най-добре да изслушаме съветите им и да направим обективна преценка на какво ни казват и защо, доколкото ни позволяват възможностите.
Семейството, което създаваме, има безпрецедентна роля в кариерното ни развитие. Най-малкото, защото тогава вече сме “големи” хора, които могат да взимат самостоятелни решения, носейки отговорност и за повече от един човек.
Добрият партньор ще ни даде обратната връзка, от която имаме нужда, независимо от това дали я искаме или не, и подкрепата, когато се терзаем дали сме тръгнали в подходяща посока или не.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ако си се оженил за най-добрия си приятел, то отговорът е написан по-горе. От една страна се шегувам, а от друга - не.
Приятелите са важни винаги - не само в кариерното ни развитие. Те могат да дадат страничния поглед и различната перспектива, която да ни помогне да разберем по-бързо и по-лесно какво е нужно да направим, за да постигнем желаното кариерно развитие. Дори да съдействат за преминаването в следващото ниво в кариерата.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта, тип “пенкилер” за нищо в този живот няма. Балансът не е в изравняването на нивото на чинийките на везната. Балансът е в приемането на факта, че във всяко действие има спад и възход и когато те са в сравнително равен порядък, без сериозни изкривявания, то балансът е намерен.
Освен това, както би казал Валери Божинов - професионалният живот е личен, но е професионален. Според мен никога няма ясна граница между личния и професионалния живот. Има дисциплина, която ни помага да определяме и следваме приоритетите си и според тях да действаме в посока развитието на личната и професионалната част от него.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен за предпочитане е хоризонталното развитие, защото то позволява да се намери точната част от дейността, която се харесва, чувстваш се уверен и силен и в последствие би позволила по-лесно вертикално кариерно израстване.
Освен това, хоризонталното развитие дава по-обширен поглед върху процесите и дейностите, които са в съответната индустрия и съответно това би позволило взимането на адекватни решения на по-късен етап. Вертикалното развитие може да доведе до сериозни разминавания между възможностите и желанията и така човек да започне да взима грешни решения поради недостатъчния житейски и професионален опит.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет е свързан с целия ми живот.
И той е “Не бързай!”.
