Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Петър Пешев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Сляпото следване на една самоцел, без да се отчитат динамичните фактори на заобикалящата среда, както и личностните промени не води до нищо конструктивно.“, споделя Илона Станева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Илона Станева, Директор Маркетинг и реклама, Fibank
Завършила съм “Маркетинг, реклама и бизнес администрация“ в УНСС, София
Специализирала съм в Университета „Харвард“ - „Жените, които променят историята“ , Интегрирани маркетинг комуникации в Универитета „Делауеър“, Дизайн мислене в „Емеритус институт за мениджмънт“ и Устойчив бизнес мениджмънт в Университета „Кеймбридж“.
Имам над 10 години опит в маркетинга в FMCG сектора, като Маркетинг мениджър в Белла България АД. Също така съм ръководила „Търговска и Маркетинг дирекция“ на Българската национална телевизия, а повече от 12 години съм Директор Маркетинг и реклама във Fibank.
Носител съм на редица награди на Българската Асоциация по Маркетинг. Няколкократно съм награждавана с приза „Бранд мениджър на годината“ и „Продукт на Годината“. Носител съм на наградата European Excellence Awards за лансиране на програмата за жени в бизнеса “Smart lady. Член съм на Борда на Супербрандс България и Почетен посланник на Иновативния маркетинг в Съвета на Европейската научна и културна общност.
Омъжена съм, с един син, обичам кучета, запалена съм по зимните спортове, тениса на корт, голфа и сагата „Междузвездни войни“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 19 години, когато майка ми стартира собствен бизнес и аз започнах да работя за нея. Това беше времето на първото ми възнаграждение, първите стъпки в рекламата и клиентското обслужване.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията може да помогне, но и да навреди. Зависи от това доколко гъвкаво е построена. Определено е добре да се начертае план, който да се анализира на етапи и респективно да се коригира, при необходимост. Сляпото следване на една самоцел, без да се отчитат динамичните фактори на заобикалящата среда, както и личностните промени не води до нищо конструктивно.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Лично за мен беше изключително важно, но аз съм типаж, който бързо се приспособява в среда, независимо от културните различия. През годините в екипите, които съм изграждала приемайки нови служители с първо работно място, съм се стремила да създам атмосфера на баланс, така че работните навици, характерни за организацията да се приемат органично, без да се създава излишна стресова ситуация от прехода.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Повярвайте - всички. Всяко събитие и хора оставят своя отпечатък, а в хода на времето разбираш, че най-силен отпечатък оставят събитията и хората, които са те формирали – а именно успехите и трудностите, през които си минал, както и хората които са те подкрепяли ли пък – не. Лично аз, във всяка една организация винаги съм намирала модел, който да следвам и от който да се уча.
Без да се замислям ще цитирам нещо любимо от сър Уинстън Чърчил „Успехът е да вървиш от провал към провал, без да губиш ентусиазиъм“.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз бях сред малцината, изживяла тази динамика, като за по-малко от година от позиция Бранд мениджър преминах през Груп бранд мениджър и достигнах Маркетинг мениджър позиция т. е от мениджър, управляващ процеси ми се наложи за кратък период от време да сформирам и управлявам екип. Човек с бърз кариерен ръст няма време да се подготви предварително – той се учи в движение и тук идват личностите качества на помощ- самодисциплина, желание за надграждане със знания и умения, умения за водене на преговори, поемане на отговорност и не на последно място – увереност. Именно на увереността се дължи успеха.
Сложно е да се отговори еднозначно. Ако бях следвала съветите на родителите си – щях да съм учител или педиатър – това беше тяхното виждане за подходяща за жени професия. Аз самата съм родител на вече дипломирал се бакалавър, на който предстои магистратура. Вече в тази си роля приех подхода, че родителят по-скоро изпълнява насочваща функция – в диалог с детето си изяснява силните и слабите му страни, потенциала на пазара, възможностите в локален и глобален аспект, но в никакъм случай не бива да проектира своите амбиции. Всъщност моите родители подходиха и с мен по този начин, за което им благодаря.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Много хора взимат решение за кариера, на база препоръката от приятел. Това е анализирано и се използва и от работодателските брандове ,които развиват програми за набиране на специалисти в стил „препоръчай приятел“. Харесва се и очевидно работи.
Сигурно има, но все още не ми е известна. При мен трудно се постявя ясна граница, може би това се дължи на естеството на професията ми, както и на темперамента ми. Но много хора около мен успешно балансират и искрено им се възхищавам.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално. Преходът е по-плавен и човек има време да се подготви. Менажирането на процеси, надграждането с отговорности дава увереност, която в последствие може да се приложи успешно при менажирането на хора и отношения, ако човек реши, че е готов от функционален мениджър да премине на друго ниво.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Може би очаквате нещо в стил Опра, но като почитател на киното ще си позволя да ползвам една страхотна реплика от български филм „На нас гении не ни трябват“, на пръв поглед звучи доста грубо, но с течение на времето осмисляш положителното в нея и повярвайте – помага.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
