Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Винаги бъдете себе си! Когато човек е фалшив, това се усеща..“, споделя Анна Поцкова-Кинай, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, казвам се Анна и вече 25 години съм в сферата на луксозното хотелиерство като съм преминала през няколко знакови 5-зведни софийски хотела, както и съм била част от екипите на водещи международни компании за събитиен мениджмънт. От позицията на времето, вече бих могла да кажа, че хотелиерството за мен е по-скоро призвание отколкото професия, тъй като обвързването е на емоционално ниво.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си платена работа започнах в гимназията, през летните ваканции. Аз съм завършила 119-то у-ще “М. Арнаудов" и в близост имаше офис на туристическа агенция. Много ме заинтригува тогава името й - Travel stories - и така реших да попитам дали имат нужда от помощ за лятото. Оттам тръгна моята “любовна” история с туризма....
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вижте, при мен нещата следваха своя естествен ход. Просто винаги ми е било интересно това, което правя и хронологично всяка стъпка е водела до следващата - може би на подсъзнателно ниво, интуицията ми ме е водела. За мен е било важно да се науча да бъда търпелива, за да изчакам подходящия момент. В този смисъл, важно е да не бъдем стихийни във взимането на решенията и действията ни да не са обосновани емоционално, а рационално.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ми сериозно работно място беше Хотел Хилтън София. Определено, това промени живота ми не само като професионално развитие, но и в чисто личен план, тъй като там срещнах съпруга си. Но да, първото работно място има значение и е истинско щастие, когато те обучават доказани професионалисти и лидери. Важно е да усетиш присъствието на хора, които те карат да се чувстваш уверен, значим и способен. Тогава вдъхновението, което получаваш и мотивацията за работа те карат да стигаш нива, които дори не си очаквал от себе си. Когато това се случва и в една мултикултурна среда, школовката е безценна и определя пътя нататък.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Много имена бих могла да спомена. Всеки има отпечатък върху професионалния ми път, както и по отношение на формирането ми като личност. Това са преди всичко лидери, хора визионери, със силна харизма и умеещи да вдъхновяват.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всеки допуска грешки. Когато е налице такава, за мен е важно да се установи дали е спазен алгоритъмът от действия, който би следвало да не доведе до грешка. Много е жалко, когато грешки се допускат поради недостатъчна ангажираност или просто неглижиране. Но е важно да не се отказваме при допускана на грешки, а да извлечем правилните изводи и да продължим напред.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз съм може би от по-старата школа и в този смисъл съм малко скептична към бързото кариерно развитие. За мен е важно да бъдеш търпелив, любознателен, вдъхновен и достатъчно заинтересуван от това, което правиш. Механичната ангажираност от 9 до 6 не е вариант, ако търсиш кариерно развитие. Винаги се усеща, когато не влагаш сърце в работата си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моите родители са строителни инженери, но те никога не си позволиха да влияят върху решението ми за това как искам да се развивам. Аз знаех, че ще уча Туризъм още от малка и те винаги са подкрепяли моите избори - в каквото и да е отношение. Възпитанието, което са ми дали, а именно да бъде последователна, борбена и да не се отказвам, е това, което ме води и до днес. Така се опитвам да възпитавам и моята дъщеря Ясмин - с баща й можем единствено да я подкрепяме, а тя да взима решенията за себе си. Но при нея има и един специфичен момент - тя расте в семейство на хотелиери и малко или много е повлияна от този факт 😊
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
О, за мен тяхната духовна подкрепа е безценна. С времето мога да кажа, че приятелският ми кръг се сви, като останаха стойностни и верни хора, с които съм преминала през трудни моменти. И точно фактът, че те са били до мен във времена, когато не всичко е било ок, ги прави толкова ценни и важни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
В нашия бизнес, който изисква 24-часова ангажираност, намирането на такъв баланс е доста предизвикателно. Е, признавам си, че не винаги успявам да посрещна, образно казано, някои семейни ангажименти, но важното е, че се опитвам 😊
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Всичко трябва да е последователно и да се пристъпва към промяна, когато човек е готов за това. Може би в ранните си 20 за човек е по-удачно хоризонталното развитие, тъй като в този период все още търсим себе си. От друга страна, вертикалното кариерно развитие в тези години дава самочувствие и увереност за следващата крачка нагоре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Винаги бъдете себе си! Когато човек е фалшив, това се усеща....Особено в хотелиерството.....
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
