Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Георги Димитров
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Изборът зависи от индивидуалните цели и предпочитания на човек, както и възможностите които му се отварят.“, споделя Славея Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Славея и през последните малко повече от пет години се занимавам с продуктов мениджмънт в софтуерната индустрия, макар че не съм IT специалист. През този период имах възможността да завърша бакалавърската си степен по Маркетинг и Мениджмънт, както и магистърската степен по Бизнес Софтуер и ERP системи. Смених кариерния си път от ресторантьорски мениджмънт в Англия към продуктов мениджмънт в софтуерната сфера.
Смятам се за всестранно развита личност с интереси, обхващащи от коли и спорт до софтуер и човешки взаимоотношения. Вярвам, че винаги има какво да ме изненада, и живея с мисълта, че ще бъде нещо позитивно. Ако не е, се мобилизирам да се справя с проблема, пред който съм изправена.
Няколко важни за мен неща са директната комуникация, интегритет и отворен ум. Винаги съм смятала, че е по-добре да си глупакът в стаята, който задава въпроси, когато не разбира нещо, отколкото човекът, който „знае“ всичко и накрая става за смях. Стремя се към простота - във взаимоотношенията си с хората, в работата и личният си живот.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Хмм, мисля че бях на 16 (?). Бях доста щур тинейджър никак не ми се ходеше на училище.. мисля че на никого не му се ходи в действителност, но аз отнесох нещата до степен в която завърших средното си образование “задочно” (ако сте се объркали че съм зубър от горното представяне). Та, не ми се ходеше на училище - исках да работя, да съм самостоятелна, да не ми се налага да искам пари от нашите! Бях се договорила за 420лв., които да получавам разпределено всяка седмица. значи първото ми възнаграждение е било около 100 лв. Бях горда от себе си! Държа ме още цяла седмица и след това прекратихме професионалните си взаимоотношения, исках да съм голяма, но не исках да върша нещата които се налага на големите да вършат.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва, е доста наложителна дума, никога не съм я харесвала. Никой не може да те накара да направиш нещо само защото то “трябва” да бъде направо, но да, определено смятам че е полезно и необходимо да имаме поне някаква идея за това какво искаме да станем когато пораснем 🙂. Моята стратегия се оформи с времето, не мога да твърдя, че съм я имала винаги. Това което правя аз е да съм наясно с това къде се намирам в момента и къде искам да бъда след определено време. Когато си наясно с това какво правиш, защо го правиш, естествено идва и “как” да го направиш. Важно е да отбележа че това не е стратегията ми за кариерно развитие, а цялостното ми разбиране за развитие, или с други моята философия за живота.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Радвам се да кажа за себе си - никакво. Има неща които не можеш да избираш, но има неща които макар да не избираш - можеш да промениш. Първото работно място по-скоро ти дава да разбереш дали искаш да се занимаваш конкретно с това, но в никакъв случай не те определя като човек и същност, характер или дава смисъл на живота ти - ако е твоето супер, ако не е - пак е супер, едно по-малко от нещата които предстои да пробваш. Смятам се за професионалист в това което върша сега, което няма нищо общо с това което съм вършила на първото си работно място, що се отнася до навици мисля че първите 7 години са по важни. Всичко до което опираме накрая, е сами да си дадем шанс да бъдем по-добри от вчера.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Аз съм от предпоследният по големина областен град на България и чистосърдечно мога да заявя, че никога не съм се чувствала съвсем на мястото си там, без да изпадам в подробности за редицата от причини за това. Но пък, нежеланието ми да живея там ми даде тласък към решението да отида в Англия. Познавам много хора които отидоха там да учат или на бригада, за да заработят торбата с пари, по това време. Аз отидох там за да живея, което естествено включваше и това да работя. Нямах идея нито къде, нито какво, нито изобщо как ще се случат нещата. За щастие имах невероятният късмет ощ в първата седмица на пристигането си за срещна първият си тогавашен работодател, по стечение на обстоятелствата българин който беше генерален мениджър в италиански ресторант, в близост до града в който живеех. Започнах работа там като мениджър на смяна и това определено е първият етап на каквото и да е кариерно развитие в моят живот. Останалото макар и история ми даде възможността да достигна позиция на заместник генерален мениджър в рамките на 3 години.
Вторият ключов момент в кариерното ми развитие беше когато реших, че не си представям да работя в ресторантьорската индустрия до края а живота си. И така дойде решението да се прибирам към България. Какво щях да правя тук все още не беше ясно 😀. Тогава четях постоянно за успели хора, разучавах какво може да се работи в България, което все пак да подсигури нормален начин на живот, а и както си представяте нямаше начин да остана за твърде дълго в родният си град - защото не исках. Позамислих се какво ми е интересно да правя през свободното си време - да играя на онлайн игри, да “цъкам” из фейсбук, да пазарувам онлайн - и в крайна сметка това което ги обединява е софтуера. Записах се в частният софтуерен университет, познат на всички в тази сфера - исках да правя софтуер - видимо не беше съвсем за мен. Смених подхода към нещо което беше по близко до бизнеса - качеството на софтуера, добрият и приятен интерфейс и лесната работа с него.
Няколко месеца по късно бях в България и завършвах курсът който бях записала. Знаех че това няма да бъде достатъчно и с надеждата някой да ми даде шанс започнах да кандидатствам като младши специалист по качество на софтуера. Благодарна съм на Абилитикс Росен Живков и Анета Найденова за този шанс, шансът от който имах нужда тогава, за да съм това което съм сега в кариерата си. Преминавайки от специалист по качеството в проектен мениджър В Абилитикс срещнах хора които ще останат завинаги в моят живот като изключително влияние върху кариерното ми развитие - Руска Братанова, Мартин Караиванов, Трифон Трифонов. Пожелавам на всеки ново започващ, в която и да е сфера, да има невероятният късмет да попадне на хора като тях. Разбира се в следващите години имах шансът да се запознаят с редица специалисти които ми показаха невероятното си отношение и професионализъм, емпатия и подкрепа - Георги Стаматов, Петя Ненчева, Георги Христов.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са неизменна част от живота и кариерата ни. Какво ще научим, ако не са грешките, а и животът ни би бил толкова скучен без тях.
Смятам, че много хора се страхуват от тях, основно за да не се появи шефа и да ни се скара. Този шеф може да е жена ти, баща ти или мениджърът ти, но на никого не му харесва да му се карат в крайна сметка. Никой не е безгрешен и мисля, че това е първото нещо което трябва всеки да осъзнае за себе си - не може винаги да съм прав/а. Ако искате го приемете като мантра - отвореният ум е скъпоценен, дава ни възможността не да бъдем тесногръди коне с капаци не виждащи по далеч от носа си.
Когато направя грешка, най-безболезнено е да я приема, да си призная и да намеря начин да не я повтарям. На никого не му харесват и помагат истерии и излишно напрежение, тайната съставка е да бъдеш честен със самият себе си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не мога да преценя дали съм част от бързоразвиващите се кариерно хора, но смятам, че темпото, с което се развивам, е доста добро. Мисля, че за да се развиваш кариерно, трябва искрено да се вълнуваш от това, с което се занимаваш, и от влиянието му.
Когато започвах да се занимавам със софтуер, знаех, че това ми е интересно, но софтуерът е много обширна област – има продуктови компании, аутсорсинг компании, сървис компании. Компанията, за която работех преди, се занимаваше със софтуер за ресторанти. Можете да си представите, че това беше уникално, особено предвид факта, че в годините преди това ми се е случвало да ползвам техния софтуер. Това ми харесваше и го работех с удоволствие.
Разглеждайки позициите, които бяха отворени тогава, видях и кандидатствах на единственото място, което беше по-смислено за мен – управление на отпадъци (Waste Management). Спасяваш околната среда и хората с продукта, който разработваш, като помагаш на клиентите си да бъдат в рамките на закона! И така се озовах при сегашния си работодател, споменат по-горе.
Ако трябва да обобщя, според мен хората, които се развиват бързо кариерно, обикновено демонстрират качества като проактивност, гъвкавост, силна работна етика, умение за работа в екип и способност за решаване на проблеми. Те са също така отворени към непрекъснато учене (дори чрез грешки) и иновации.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите ми са от поколението на социализма. През годините, в които учех (или не учех), винаги са ми повтаряли, че “трябва да учиш, за да сполучиш.” Разбира се, като всяко дете, в желанието си да им се противопоставя, направих точно обратното. Завърших средното си образование задочно и записах първото си висше, от което се отказах, за да замина за Англия.
Когато започнах като младши специалист по качеството, можех с гордост да кажа: “Ето, че не образованието е най-важното нещо, а отношението ти към работата, към хората и колко си отговорен.” Но нека си го кажем честно – имах невероятен късмет. Затова и кратко след това записах второто си висше образование, което този път успешно завърших.
Мисля, че в нашата сфера работодателите са доста отворени да наемат хора без официално образование, стига те да могат да покажат уменията си. Това важи повече за техническите кадри, докато при бизнес кадрите е необходимо да минеш и през теорията.
Съветите на родителите ми винаги са били в посока да намеря нещо, което ме удовлетворява, и когато свърши работният ден, да бъда щастлива с това, което правя.
Каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Странно, но факт е, че аз не съм от най-социалните хора, което води след себе си и сравнително малкото на брой хора които мога да нарека приятели. За щастие хората които са ми такива, винаги са ме подкрепяли в решенията които съм взимала, както и са изказвали притеснения си при наличието на такива. Най-важното нещо което съм получавала е изслушване, мнение и подкрепа.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът между личния и професионалния живот изисква ясно дефинирани граници и ефективно управление на времето. Когато се занимаваш с нещо което е пряко свързано с личните ти интереси е малко по-трудно, разбира се. Трябва да се научим да приоритизираме задачите и да отделяме време за почивка и лични ангажименти. Винаги повтарям, че ако не си починеш днес, утре продуктивността ти ще бъде на много по-ниско ниво, а времето което си отделил след вече 8 часа работа ням да донесе същата стойност спрямо тази на следващият ден когато си отпочинал.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете форми на кариерно развитие имат своите предимства и недостатъци. Аз бъдейки част от този възрастов диапазон и предвид развитието си, мога да кажа че понякога вертикалното развитие замъглява преценката ти за това колко знаеш и колко всъщност не знаеш и ти престои да научиш.
Хоризонталното развитие позволява натрупване на разнообразен опит и умения които могат да доведат до балансирано вертикално развитие и зрялост, докато вертикалното развитие предлага по-бърз път към по-високи позиции и отговорности, но трябва да сме внимателни. Изборът зависи от индивидуалните цели и предпочитания на човек, както и възможностите които му се отварят.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет, който съм получил/а, е да бъда проактивен/на и никога да не спирам да уча. Винаги търсете нови възможности за развитие и не се страхувайте да излизате извън зоната си на комфорт.
Кариерен съвет не мога да кажа че някой конкретно ми е дал, но има ситуации, разговори и някъде нещо съм прочела което ме е вдъхновило да осъзнавам някои прости, но все пак толкова съществени истини.
За хората които ме познават и знаят за любовта ми към списъците, ето го моят списък с неща които са ме впечатлили и за които се присещам когато изпадна в някъв екзистенциален размисъл както и начинът по който аз ги перефразирам:
“Твоята логика, не е логиката на всички останали” - каквото и да си мислиш че трябва да бъде, вероятно не е същото нещо което някой друг си или не си мисли.
“Винаги ще има някой, който не вижда стойността ти. Увери се, че не си един от тях.” - не се подценявай, работи и доказвай стойността си най-вече пред себе си.
“Има две неща над които имате пълен контрол в живота си - отношението и усилията ви” - има много неща в живота които не можем да контролираме и не зависят от нас, отношението ни и усилията които полагаме обаче, не са от тях.
“Когато животът ти затвори врата, отвори я пак - вратите така работят” - това че нещо не се получава от първият път, не значи че трябва да се отказваш, опитай пак.
“Думите могат да вдъхновяват, но само действието носи промяна”
