Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Адаптивността е основният навик, който трябва да развием.”, споделя Людмил Каравасилев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Людмил Каравасилев и съм от дълго време в комуникациите. Достатъчно дълго, за да имам време да успея и да сгреша няколко пъти. Опитал съм от меда и жилото на своята професия. Работил съм като PR и комуникатор във финансовия сектор, търговията, фармацевтиката, държавния и неправителствен сектор. Бил съм част от екипа на рекламни и комуникационни агенции. Имам опит като преподавател. Занимавал съм се със спортно спонсорство, културно-историческо наследство, корпоративна социална отговорност. Организирал съм малки и големи събития. Дигиталните комуникации винаги са ме вдъхновявали – преди 20 години и сега.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото възнаграждение е за публикациите ми в хасковския вестник в края на 80-те. Бил съм на 19 години. Първата си истинска заплата получих на около 21 години като журналист.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия може би звучи твърде ангажиращо. Важно е да знаеш какъв искаш да бъдеш, къде искаш да стигнеш, как да се развиваш професионално и как да надграждаш знанието и опита си. И не на последно място дали това трябва да стане на всяка цена, заслужава ли си компромисите, които си готов да направиш. Ако това е стратегия – чудесно. Добре е да помним, че всичко тече и се променя. Технологичните иновации и социалната динамика, глобалната свързаност на пазарите промениха правилата на играта и в комуникациите. Така че трябва бързо да се научим да реагираме - без да се плашим от промяната, да откриваме нови възможности за собственото си развитие, за да продължим напред.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Независимо дали е първо или поредно, всяко работно място оставя отпечатък – учим се от грешките си и се стараем да не ги повторим на друго място. Учим се от хората, с които работим. Стараем се да повторим или надградим успеха си от предходни позиции в други компании. Успехите и неуспехите, тестването на различни модели на поведение, промяната според правилата на новата компания и работна страна те доизграждат като професионалист. Това е и процес на непрекъснато самообучение – как да се държим с хората от екипа си, как да работим по-добре с партньорите си, как да сме по-ефективни в работата си. Хората с дългогодишна кариера в една област изграждат „доброкачествена рутина“, базирана на продължителния си опит, която им позволява да се справят по-лесно и бързо в конкретни професионални ситуации. Разбира се това може да доведе и до умствено и професионално „затлъстяване“, което да ти изиграе лоша шега. Навиците могат да се променят. Новото не е задължително лошо. Адаптивността е основният навик, който би трябвало да развием.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
От хиляда години, а и почти до днес всяка професия или бизнес имат своите гилдии и формалната практика да растеш като се учиш от по-старшия и от по-опитния. Калфата става майстор. Стажантът - успешен професионалист или мениджър. Следваш пътя си напред – стъпвайки в отпечатъка на другия преди теб. Както камъните по улиците на антична Сердика са така вдлъбнати, а колелата на колесниците са издълбали коловози в настилките на римските градове. Днес обаче живеем в свят на дисрупции – дигитални, бизнес и социални. Старите модели спират да работят. Казват, че най-големите бизнес и технологични иноватори са започнали от гаражи и мазета, а не са успели като са наследили семеен бизнес на 200 години. Учил съм се и от най-опитните в професията и от иноваторите, които могат да взривят статуквото. За мен по-голямото предизвикателство бе началото. Бях един от първите, които в началото на 90-те години навлязоха в новия свят на конкуриращи се бизнес и медийни комуникации. PR, реклама, маркетинг бяха нещо ново и непознато на българския пазар. Учили сме се от свои и чужди грешки. Прилагали сме теорията от учебниците по комуникации, които вземахме от развитите пазари. Прилагахме наученото помежду си – успешно или не. Това, понякога, е като сам да се оперираш с джобно ножче. Имам свои колеги – от агенции и компании, на чието мнение мога да разчитам. Но се уча и от всеки по-млад колега, приложил нещо ново в професията.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Здравият разум изисква коригиращо действие. В комуникациите е важна бърза реакция, която би намалила репутационни или бизнес щети. Практиката показва, че е добре поемеш инициативата, за да излезеш от създадената ситуация. В комуникациите е важно да признаеш грешката и поемеш отговорност. Това важи и за работата с хората от екипа ти – ако си нанесъл щета или си засегнал някои от хората, с които работиш, трябва да намериш сили за диалог или извинение. Екипите се градят благодарение на доверието между хората в тях.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие може да действа като силен стимулант или афродизиак. Голямата амбиция сигурно е едно от проявленията. Желанието бързо да се докажеш и да заемеш заслуженото място заради знанията или проявените възможности. Често свързваме бързото кариерното развитие с тези неща, които трудно можем да наречем качества. Гъвкавостта е важна. Възможността да реагираш бързо. Да си иновативен и да владееш добре инструментите на занаята си. Да си иновативен и да мислиш нетрадиционно. Да развиеш по нов начин наученото. Това, със сигурност, са част от съставките на всеки успех. Незадължително бързият. Дали обаче бързият кариерен успех върви, ръка за ръка, с професионалната етика - ето върху това си струва да се замислим. Не вярвам в кариерния успех – бърз или постепенен, за сметка на други хора, за сметка на професионални и чисто човешки ценности. Не смятам, че е устойчив и че печели истинското признание на колегите си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Децата подражават и се учат от родителите си. От своите съм научил много. Майка ми беше открит и диалогичен комуникатор, който създаваш естествен и директен контакт с хората. От баща си - неврохирург, който продължава вече над 50 години да работи в Хасково, вярвам, че съм взел уважението към другите – независимо малки или големи, надявам се и етиката и придържането към високите професионални стандарти. Дали трябва да се вслушваме в съветите на родителите си? Със сигурност съм разчитал на техните съвети. Крайното решение и правото да успееш или да сгрешиш обаче си остава изцяло твое.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Хората често се доверяват на приятелите си. Понякога искаме да успеем или да постигнем същото като тях. Въпрос на лично усещане – „копи-пейст“ поведението не означава, че постигнем същото. Но защо да не се възползваме по свой начин от техния опит или практика.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако има, е добре пазена тайна – като рецептата на една популярна газирана напитка. По-скоро не съществува – подобно на философския камък. В днешно време хората от човешките ресурси изглежда, че търсят точно философския камък - говорят все по-често за баланс между личен и професионален живот, за работодателска марка, предлагат уелбиинг, семинари и практики за баланс и самоусъвършенстване. Сигурен съм, че това импонира на много работещи и със сигурност помага, но не гарантира успех. Рецептата, ако съществува, е индивидуална и всеки сам събира и вари билките си за нея. Факт е, че ако харесваш работата си, ще ти е по-трудно да се откъснеш от нея. Въпросът за баланса остава открит. Убеден съм, че нямаш право да отсъстваш безкрайно от живота на близките си. Накрая можеш да съжаляваш за това.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не бих могъл да дам точната рецепта. Но е добре да изграждаш стабилна основа, преди да започнеш да надграждаш. Навремето рицарите са се сражавали на добре утъпкана земя, за да имат устойчивост и стабилност под краката си. В този смисъл е добре да познаваш и отлично оръжията в собствения си арсенал. Сигурно трябва да си стрелял хиляда пъти с лък, за да се довериш изцяло на точността си. Случайно попаднала в десетката стрела може да те изстреля на върха в класирането, но не ти гарантира, че ще те задържи там. Бих предпочел постепенното израстване и овладяване на професията. Грижливото подреждане на всяка следваща тухла. Затова и тухлените сгради в центъра на Лондон изглеждат по-добре и са по-стабилни от излетия бетон в някой от софийските квартали. Но понякога е и въпрос на шанс. Не бива да пропускаме шанса си за растеж и възрастта не е задължително порок в този смисъл.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Нееднократно съм го чувал. Давам го и аз – да не спираме да учим. Вече съм на 54 и продължавам да го правя. Дали ще е онлайн курс в дигитална платформа или възможност за по-дълга специализация или обучение в чужбина, извън комфортната зона – направете го. Скоро предстои да пътувам за едногодишно обучение извън България. Всяко новопридобито знание помага да запазите темпото, да сте по-конкурентни и да продължите успешната си кариера по-дълго. Извън това – никога не съм изпитвал по-голямо удоволствие от нещо ново, което съм научил и успешно приложил на практика.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
