Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Драга Сапаревска
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Силно препоръчвам всеки да взима такива решения, които, ако ги наблюдава отстрани, да бъдат добър пример за него.“, споделя Надя Атанасова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Надя Атанасова, понастоящем съм един от глобалните ръководители в сферата на човешките ресурси на YNV group. Интересното в моя професионален път е това, че той се състои от два ясно разграничими периода – 16 години в сферата на финансовата отчетност като одитор и финансов директор и 10 години в сферата на човешките ресурси.
През последните години активно работя и като професионален коуч с акредитация от Международната коучинг федерация. В това поле имам за цел да създам среда на подкрепа за клиентите си по техния път на промяна. Високо ценя промяната като състояние на човека и вероятно в много от отговорите ми на следващите въпроси ще стане въпрос именно за гледната точка на гъвкавост, адаптивност и смелост за реализиране на промени.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя след завършване на университета.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ценно е да наблюдаваме себе си на различните етапи от живота и да разпознаваме кое ни пали в професионален план. Това е добра основа за изграждаме на стратегия за следващи професионални стъпки, ако сме типа човек, който е склонен към методичност. Едва ли можем да предвидим всички възможности, които ще се разкрият пред нас, но когато си даваме сметка кои сме и кои искаме да бъдем, ще гледаме в подходящата посока, за да постигнем целите си. Да, понякога може да изберем някоя възможност, която да се окаже неприятна изненада, но пък ще научим урок за подводните камъни, което е свръх ценно. И когато един избор, който привидно е изглеждал подходящ в контекста на нашия план, предизвика у нас разочарование, не е задължително да променяме плана, а по-скоро е добре да изучим кое ни е провокирало да направим избора. Така следващия път ще се вгледаме по-внимателно.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на първото работно място е много голямо за нас като израстващи работещи личности, защото имаме реална възможност да научим, както какво ценим, така и какви особености на работната среда дълбоко се различават от нашите ценности. След като вече сме установили базовата истина за себе си в професионално отношение започваме да оформяме умения да работим в екип, да подадем ръка на колегата, да научим и поемем отговорността за още нещо, което не е описано в трудовата ни характеристика и то да го направим с интерес и готовност.
Когато средата на първото ни работно място поставя капитала на хората в центъра на стратегията на организацията, имаме добър шанс да градим на здрава основа за собственото си професионално развитие – и технически, и по отношение на меките умения. И обратно, когато организацията или отделни хора в нея създават за нас дискомфорт, е важно да намерим умел ментор, който да ни насочи как да си сверим часовника с добрите практики и да имаме яснота за желаното си развитие си в тази или друга организация. Търсенето на ментор или коуч в сферата на професионалното развитие е задача на желаещия да израства в професията си човек, защото подкрепа винаги има. Ние трябва да я потърсим и да се възползваме от нея.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Много по-често хората, отколкото обстоятелствата са тези, които бележат пътя ни. Дори и да помним конкретни събитията, ако се вгледаме в подробностите, пред очите ни ще изникнат общуването, взаимоотношенията, реакциите, действията на хората при възникналите обстоятелства.
Точно по тази причина помним най-ярките личности - и положителните и отрицателните герои в историята на нашия професионален път. Аз например помня много ясно думи, насоки, корективи от първия изпълнителен директор, който ме нае за ролята на финансов директор, когато постъпих в банковата сфера. Работихме заедно само 10 месеца и същевременно той е един от най-впечатляващите ментори, които съм имала. Със своята последователност, задълбоченост, с умението си да ни изслуша по време на Управителен съвет, да ни зададе неочакван въпрос и така да усмири по-интензивна дискусия, да участва активно със запретнати ръкави в работата по тежки проекти този човек даваше впечатляващ пример за интегритет, отдаденост и човечност.
Хладнокръвност, откритост и поемане на отговорност.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Организираност, готовност за промяна и желание за справяне.
Семейството изгражда контекста, в който ние възникваме като личности. Примерът на роднините е основополагащ за изборите, които правим през живота си включително и в кариерно отношение. Интересното е, че този пример може да ни води, както в посока да следваме сходен модел като роднините си, така и да правим нещо различно, когато наблюденията ни върху техния живот са създали за нас болезнена опитност. Последното се отнася например до случаите на успели деца на успели родители, при които децата са намерили по-здравословен начин да постигнат своя успех вместо да кажем крайното отдаване на професията, което са наблюдавали в поколението преди тях.
Съветите на родителите дават истинска подкрепа тогава, когато са дадени с достатъчно ненатрапчив подход, за да бъдат възприети като насока вместо като догма. От една страна отговорността за изборите в своя живот носи порасналото дете, от друга – поколенията живеят в различен свят, дори и когато това се случва в едно и също историческо време. Именно затова в последните години има огромен брой изследвания върху междугенерационното сътрудничество в работна среда. Предишното поколение поражда контекста, но то е изградило своите разбирания при други исторически дадености и може да допълни гледната точка на следващите, но не да я замени.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерното ни развитие?
Приятелите понякога могат да ни дадат онзи ценен съвет, да бъдат онези стимул или рамо за опора, от което критично се нуждаем, защото дори и много близки те нямат това чувство за поемане на отговорност за решението, което понякога роднините биха могли да се опитат да имат. Приятелите често пъти са от сходно поколение като нас и по тази причина могат по-успешно да вникнат в емоциите, които будят у нас определени ситуации в работната среда, могат да ни споделят подобни преживявания на нашите и начина, по който те са реагирали при подобни обстоятелства. По този начин разширяваме хоризонта си в близка до нашата плоскост.
Това е любопитен въпрос, защото той се докосва до темата за личните ценности. През последните години с интерес наблюдавам промените точно по отношение на пропорциите личен и професионален елемент на живота на хора, които познавам от дълго време. Видимо за доста от нас мястото на границата между тези два елемента с времето се мести и зависи от потребността ни от различните форми на развитие на всеки етап от живота. Колкото повече наблюдаваме себе си, толкова по-умело можем да осъзнаем кога кое и колко ценим.
Усещането за балансираност се поддържа, когато успеем да отчетем кое е или вече не е водещо за нас. Когато навреме забележим промените в личните ни ценности и предприемем стъпки за адаптация на живота отвън към живота вътре в нас – или с други думи за коригиране на пропорцията на двата елемента на нашия свят, сме на прав път. Това е моето разбиране за рецептата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
От член на екип един млад специалист може да тръгне или по пътя на процесен експерт, или на ръководител на екип. Искам да споделя наблюдения върху втория път, защото това е моят личен опит. Много полезно е да поемаме ръководна роля за проекти или екипи от хора тогава, когато можем успешно да я изпълняваме и същевременно успешността е многолико понятие. За едни тя е свързана със скорост на изпълнение на задачите, за други - със свързването с хората в екипа. Много години моят фокус беше върху справянето, а емпатията отстъпваше на заден план. Отне ми целенасочена работа с професионален коуч, в курсове за личностно развитие, в корпоративни програми за лидерските умения, докато се свържа с тази част от моята личност, която сега е способна да се свързва с хората в дълбочина. По времето на първите ми стъпки за вертикално развитие в началото на моята кариера екипите ми са били повече ръководени, отколкото подкрепяни. Именно по този път на израстване осъзнах ценността на менторството и коучинга и в резултат поех съзнателно и тези роли, за да върна в корпоративната среда подкрепата, която аз съм получила през годините. Важно е, когато даваме възможност за вертикално израстване на млади лидери, да им осигурим подкрепа. Важно е и те да я търсят и приемат.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който съм получавала, беше свързан с готовността ми да се впусна в ново начинание, когато пред мен се беше отворила такава възможност. Участието ми в конкретната дейност не продължи дълго, но ефектът от това, че се включих в нея, имаше голямо значение за професионалното ми развитие през годините напред. Иначе казано, „щом искаш нещо и ти се даде възможност, подхващай го, а това, което сега не знаеш, можеш да научиш в хода на процеса“.
Моята насока е да осъзнаваме, че носим отговорност за примера, който даваме с поведението си. Какво и как избираме да правим, кога, с кого, за колко време, при какви обстоятелства е видимо и със своите избори влияем на средата около себе си. За мен беше ценно да науча, че съм била пример за човек от моето обкръжение като съм вдъхновила готовността му за професионални промени и вярата му в успеха. С моята смелост за промяна съм поела отговорност да дам този пример и на друг човек. Силно препоръчвам всеки да взима такива решения, които, ако ги наблюдава отстрани, да бъдат добър пример за него.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
