Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Грешките се правят по-често отколкото ни се иска и те са по-добър учител от успехите.“, споделя Дария Ралева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Дария Ралева. От 20 години се занимавам с реклама и маркетинг. Работила съм в рекламни агенции, известен период съм се занимавала със собствен бизнес в областта на търговията, след това за кратко съм била маркетинг мениджър на Voyo в бТВ, но най-голям опит имам в IT сферата – от 10 години съм част от Майкрософт, в момента отговявам за маркетинга на определени продукти за 109 държави в Европа, Близкия изток и Африка.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първите си пари спечелих като връщах колички на паркинга в супермаркет в Швеция, където бяхме на гости на семейни приятели. Била съм 10 годишна и си спомням, че бях много горда с нещата, които си купих с моите пари. По-късно в гимназията се снимах в реклама за популярна марка и рекламната агенция ме покани да започна работа при тях на половин работен ден. Бях студентка и това до голяма степен предопредели професионалния ми път – разбрах какво е рекламният бранш, ролята на медиите и изграждането и позициониране на марки и с какво искам да се занимавам професионално.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Добре е да имаме стратегия и цел, която да ни води напред. В компанията, в която работя имаме разговори с директния мениджър 2 пъти в годината, където обсъждаме настоящата позиция и следващите кариерни стъпки и как да ги постигнем. Често, за да преминем от едно ниво на друго или от един отдел в друг трябва предварително планиране, покриване на определени резултати в различни области, вземането на трейнинги и сертификати, а това не става без план и стратегия.
Но ако погледнем отвъд конкретните компании важно е да имаме план и цел през всеки период от живота си. Иначе нещата ще ни се случват поради обстоятелствата, а не защото ние ги навигираме.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място може да даде пример за добри или лоши практики и да ни накара да искаме да продължим да се развиваме в такава среда или да ни накара да бягаме от нея. От всяка работа и компания може да се научи много, но при първата е и въпрос и на късмет, защото младите хора още нямат опит и не са ориентирани.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Лидерите, които срещаме по пътя си остават голям отпечатък, защото са мотиватори и носят позитивна енергия. От друга гледна точка някои неочаквани събития или трансформации в работната среда ни учат на най-ценните уроци – как да се справяме във всяка ситуация, да вземаме решения бързо, да носим отговорност за последствията и да сме устойчиви на промени извън комфортната ни зона.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките се правят по-често отколкото ни се иска и те са по-добър учител от успехите. Научила съм се и в професионален и в личен план да не позволявам на грешките да ме спират или демотивират. Бърз анализ какво се е случило и какво може да се направи по-добре в бъдеще е достатъчен, за да се изправим и да продължим напред.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие не се случва на всеки и не е за всеки. Много хора, забързани към следващата кариерна цел, прегарят и имат нужда от дълго възстановяване. Тези, които успяват в големите мулти-национални компании са устойчиви, имат стратегия, но и способност да не пропускат детайлите, работят добре в екип и са позитивни.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е голяма. Без подкрепа вкъщи няма как да се изгради кариера, която често изисква време извън работните часове. Дори ако работата не е свързана с пътувания рядко изключваме от работния режим със затварянето на компютъра. В хибридната и онлайн среда на работа правим конферентни разговори до късно вечер и ако няма подкрепа и разбиране в семейството е възможно да възникнат сериозни конфликти.
Относно съветите от родителите, трудно е да се дават и следват съвети за кариерно ориентиране в бързо развиващия се свят, в който живеем. Наскоро разговаряхме с дъщерите ни към какво да се ориентират да учат след гимназията и на мен ми беше трудно да им дам ясна насока защото професиите, които те ще упражняват вероятно още не са измислени. По-важно е да им дадем добър пример за работна етика и ценности, а те сами ще намерят своя път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите могат да ни стимулират и дърпат напред, но могат да ни повлияят и да ни задържат на едно място. Много е важна средата още от ученическите и студентските години. От приятелски кръг научаваме много за области, които са ни непознати и за възможности, за които не сме подозирали. Случвало ми се е приятели или добри познати да ме препоръчат за даден позиция или да ми дадат информация и да ми помогнат да взема решение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Както знаем балансът работа-личен живот не е лесен, но определено е постижим с определена дисциплина и ясна комуникация. Аз самата съм залитала в работната крайност, където всеки имейл получен независимо от кого и кога ми се е струвал достатъчно важен, за да му обърна внимание и да пренебрегна личното време или семейството. С годините се научих да приоритизирам правилно и да разграничавам важните от спешните задачи. За мен е голям плюс, че мога да работя от всякъде, че управлявам календара си, а не той мен и така успявам да съм част от живота на децата, когато имат нужда от мен, а не когато остане време след работа.
Открила съм също, че да изключвам напълно от работа през уикенда или по време на кратки семейните ваканции ме прави по-работоспособна и добра в работата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете. Хоризонталното добро представяне и трупане на опит води до вертикално израстване. Хората трябва да се оценяват според способностите, мотивацията и желанието да работят, а не според възрастта. Но често младите хора нямат търпение и бързат да бъдат оценени преди да са готови. Мисля, че това е част от израстването на всяко поколение, не само на сегашното.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-доброто предстои и нищо не е на всяка цена. Първата фраза е мотивираща и ме кара да гледам позитивно, което ми помага да се развивам. Втората фраза ме кара да спра за момент, да помисля, да преценя и да взема правилното решение.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
