Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Най-ценният кариерен съвет, който съм получавал и който систематично продължавам да получавам, е от сегашния ми работодател и скъп приятел Артак Арутюнян. Той често ни повтаря да бъдем смирени, да изслушваме без да прекъсваме и да мислим позитивно. С правилната нагласа можем да постигнем всичко.", споделя Илиан Апостолов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, казвам се Илиан Апостолов. На 30 години съм и съм щастливо женен! Със съпругата ми сме благословени с едно прекрасно, много палаво момченце на 3 години, което осмисля живота ни! С нетърпение очакваме и момиченце през Декември, което допълнително да подложи на тест физическите ни възможности.
По образование притежавам бакалавърска степен по бизнес комуникации, придобита от Университета на Източен Лондон, Англия и Университета в Монтевиде, Уругвай, където участвах в програма за обмен на студенти.
В професионален план винаги съм искал да бъда полезен за обществото и по настоящем съм акаунт мениджър в една от най-проспериращите компании за подбор на персонал в страната – БАБ Консулт, където отговарям за цялостното развитие на офиса ни в град София, и заедно с екипа ми, ежедневно променям съдби!
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото си възнаграждение под формата на финансова премия получих на 17 години, когато дебютирах в професионалната "Б" група на българския футбол. Последваха години, които посветих на образованието си, като съчетавах ученето с почасова работа, предимно в сферата на туризма. Първата си постоянна работа на пълен работен ден започнах на 24-годишна възраст, когато се присъединих към юридическия отдел на Университета "Куин Мери" в Лондон.
Изводът от моя опит е, че нещата не винаги се развиват според първоначалния план. Въпреки това, никога не е късно човек да насочи енергията и вниманието си към стремежа за усъвършенстване и придобиване на нови знания, които да му помогнат да се утвърди и развие на правилното място в правилния момент.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се! За да се чувстваме максимално удовлетворени от пътя, който изминаваме, и от кариерата, която изграждаме, е важно да обмислим внимателно каква е крайната ни цел. Това може да бъде финансово развитие, разпознаваемост, вътрешно удовлетворение, усъвършенстване, чувство за полезност и други. След като определим какво искаме да постигнем, трябва да обмислим как да го постигнем – кой сектор може да ни предостави тази възможност и какво сме готови да вложим като усилия, знания и време, за да се развием.
Моята стратегия винаги е била насочена към това да бъда най-добрата версия на себе си и да се чувствам щастлив. Постоянно се стремя към личностно усъвършенстване, като систематично си поставям малки цели и с леки крачки се опитвам да ги постигам. Поглеждайки назад, към пътя, който сме изминали и малките цели, които сме постигали, осъзнаваме че макар, може би, все още далеч от заветната цел, крачим в правилна посока!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място играе фундаментална роля в изграждането на работна етика и освояването на полезни, както и не толкова полезни, работни практики. Аз силно вярвам, че възможностите за личностно усъвършенстване са винаги налични за всеки, който желае да ги открие, навсякъде и по всяко време. Изборът кои неполезни работни практики да бъдат елиминирани и кои полезни такива да бъдат превърнати в дългосрочни полезни навици зависи единствено от нас самите. Въпреки това, едно нещо е сигурно: колкото повече отлагаме собственото си ‚полиране‘ като професионалисти, толкова по-резистентни към промяна ставаме. Затова е винаги по-добре да превръщаме полезните практики в навици от по-ранна възраст и първата ни работа със сигурност е добро място, от което да започнем.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Кариерното развитие на всеки един от нас представлява многослойна мозайка, изградена от различни положителни и негативлни събития и влияния.
Съответно, личностите и събитията, които оказват най-голямо влияние върху нас и кариерното ни развитие, са строго определени от способността ни да акцентираме върху положителното и негативното около нас, с което систематично се сблъскваме.
Моето мнение е, че за да се развием положително, да достигнем максималния си потенциал и да изградим успешна кариера, фокусът ни трябва да бъде насочен върху позитивните събития и вдъхновяващите личности, с които се сблъскваме, защото те ни помагат да натрупваме положителни качества, знания и опит, усъвършенствайки ни като професионалисти.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Правилната наша реакция е да гледаме на нещата в перспектива. Ясно е, че всички допускаме грешки; въпросът е как ги възприемаме?
Ключът е да подхождаме със самообладание и спокойствие към допуснатите грешки, защото не всичко трябва да бъде постигнато на всяка цена. Според мен, всички ние, трябва да разглеждаме грешките и сложните ситуации, които са предпоставки за такива, като възможности за придобиване на нови умения, подходи, знания и опит. Само и единствено тогава, ще успеем истински да се поучим от тях.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които постигат бързо кариерно развитие, са тези, които от сравнително ранен етап знаят какво, как и кога искат, и са мотивирани до краен предел да го постигнат.
Безспорно, тези хора притежават реално себеосъзнаване, имат нужните умения и знания(или поне предпоставките и капацитета да усвоят тези умения и знания), и притежават способността да се изправят, когато паднат.
Чисто личностните качества на тези хора са подплатени от амбиция и глад за успех. Разбира се, дозата късмет играе своята роля, но без реална самопреценка, труд и постоянство нещата трудно биха се получили.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
България и българите като цяло изповядваме ценностна система, която е силно фокусирана върху семейството и семейните ценности. Съответно, семейството в България, по мое мнение, играе ключова роля в нашето професионално развитие. В ранния етап на нашето професионално развитие родителите са тези, които ни напътстват и ни насърчават да следваме интересите си и да се развиваме в сектор, който би ни обезпечил или в който бихме имали предпоставките да се развием успешно. В по-късен етап от професионалното ни развитие идва и ролята на половинката ни, с която споделяме хубавите и лошите моменти от изминалия работен ден. Тя може съзнателно или несъзнателно да повлияе на нашето по-нататъчно развитие чрез изявяване на мнение, подкрепа или размисли относно кариерния ни път и ситуациите, с които ни сблъсква.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите, по мое мнение, също играя основна роля в кариерното ни развитие.
Те имат способността да осигурят нужната емоционална подкрепа и мотивация в трудни моменти, споделяйки полезни съвети и мнения. По мое мнение, те често служат като своеобразно огледало за нашите успехи, помагайки ни да вземем по добри решения и да останем фокусирани върху целите ни. Изводът е, че трябва да подбираме внимателно хората, с които се обкръжаваме, и да създадем кръг от верни и добри приятели, които да ни дават мотивация за успех.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Границата е там, където започва да се усещат затормозяване, преуморяване и неприязъм. Според мен, личният и професионалният живот са съвместими до момента, в който не си пречат един на друг. Моментът, в който личният живот и интереси започнат да пречат на продуктивността ни на работното място, е точният момент, в който трябва да поставим своеобразната черта, да изчистим съзнанието си и да се настроим на 100% работен режим. Тази констатация е реципрочна: когато работните задължения започнат да пречат на личния ни живот, трябва да изключим служебния телефон и компютър и, образно казано, да оставим работата и задълженията ни в офиса.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонталното и вертикалното кариерно развитие имат своите предимства в периода между 20 и 35 години, като изборът зависи от индивидуалните цели и професионални амбиции на всеки от нас. Освен ако не разполагаме с изключителни знания и умения още в ранния етап от развитието си и не сме напълно сигурни в посоката, в която искаме да се развиваме, според мен най-оптималният вариант е да се комбинират и двата подхода. В началния етап от кариерата си трябва да се фокусираме върху хоризонталното развитие, за да разширим познанията, качествата и мирогледа си, а след това да се концентрираме върху вертикалното развитие за по-голямо кариерно издигане.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет, който съм получавал и който систематично продължавам да получавам, е от сегашния ми работодател и скъп приятел Артак Арутюнян. Той често ни повтаря да бъдем смирени, да изслушваме без да прекъсваме и да мислим позитивно. С правилната нагласа можем да постигнем всичко.
Ще погледна малко по-абстрактно на молбата ви да дам съвет към читателите на рубриките ви и ще заявя, че: „Нищо не е на всяка цена“. Това е констатация, с която силно се асоциирам и която се надявам да предизвика философско мислене в уважаваните читатели.
