Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Yana Vydavska
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Успешните хора не се страхуват да грешат и умеят да се учат от грешките си.“, споделя Теодора Валентино, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Теодора и съм маркетинг консултант на свободна практика. Живея в Италия и работя онлайн с клиенти, предимно жени, от цяла Европа. Помагам им да изградят разпознаваем личен бранд и да се позиционират онлайн, за да бъдат по-лесно открити от идеалните си клиенти.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 13-14 години, когато майка ми ни ‘наемаше’ със сестра ми да помагаме в нейната книжарница преди всяка ученическа кампания и получавахме възнаграждение за това. Първата ми по-сериозна работа беше на 16 като сервитьорка, а на 18 заминах да уча в Германия и оттогава не съм спирала да работя.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не е задължително, но е добре да имаме поне някакъв план.
Аз самата не съм имала стратегия и дори в голям период от живота си не знаех какво бих искала да уча или работя. В крайна сметка съм доволна и щастлива от кариерния си път и опита, който съм натрупала.
Когато имаме стратегия, това ни дава посока, но и ограничения, които на млада възраст могат да ни попречат.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието е относително и зависи от времето, прекарано там и хората, с които сме работили. Като цяло всяко работно място може да допринесе за оформянето на кариерните ни навици и да ни научи на основни принципи като точност, отговорност и ангажираност; да ни помогнем да развием умения за работа в екип, комуникация и управление на конфликти.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голямо влияние върху кариерното ни развитие смятам, че имат нашите ментори – шефове, колеги, учители. Те формират мисленето ни и ни вдъхновяват да мечтаем и визуализираме бъдещето. Менторът помага на младия човек да разбере какво иска от живота и да си начертае кариерен план и стратегия.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо, трябва да комуникираме със засегнатите от грешката хора. След това е важно да анализираме ситуацията и да направим план как да я поправим или да се справим с последствията.
Не се страхувайте от грешките – те ни помагат да израснем и да станем по-добри, стига да научим урока си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които търпят бързо кариерно развитие, демонстрират смелост, увереност и адаптивност. Те не се страхуват да грешат и умеят да се учат от грешките си.
В моята практика забелязвам, че успешните хора често имат развит личен бранд и умеят да комуникират в какво са добри, какви проблеми решават и как помагат на организацията си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е значителна, тъй като то често е източник на подкрепа, мотивация и ценни съвети.
Но дали да следваме техните съвети? Ако родителите ни имат релевантен опит и съветите им са актуални и съобразени с нашите желания и цели, защо не! Но ако желанията и амбициите ни са различни от техните познания и опит, най-добре е да намерим ментор, който ще ни бъде по полезен.
Важно е в крайна сметка да намерим баланс между уважението към съветите на семейството и следването на собствените си цели и интереси.
Каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерното развитие?
Приятелите могат да бъдат нашата най-силна морална подкрепа. Те ни изслушват и разбират, вдъхновяват ни и предлагат ценни насоки и обективно мнение. Вярвам, че успехът зависи много от това дали сме обградени с правилните хора.
Има ли рецепта за откриване на баланс и поставяне на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, и тя е осъзнатост. Трябва да се научим да си даваме сметка как се чувстваме във всеки момент от ежедневието си и дали това е начинът, по който искаме да се чувстваме.
Често сме толкова неосъзнати в ежедневието си, вършим задачите си механично и не обръщаме внимание на сигналите на тялото. Тревожни ли сме? Стресирани, притеснени? Кое ни кара да се чувстваме така? Какво малко нещо можем да направим в този момент, за да се почувстваме по-добре?
Научим ли се да слушаме вътрешния си глас, поставянето на граници и защитаването им става лесно и автентично.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете направления имат своите предимства. На тази възраст според мен е по-подходящо хоризонталното развитие, тъй като то позволява придобиването на разнообразни умения и опит в различни области, увеличава гъвкавостта и способността за приспособяване към различни ситуации, както и изграждането на широка мрежа от контакти.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се страхувайте да изпробвате нови неща и да правите грешки! И започнете рано да градите личния си бранд, защото той може да отвори много врати не само в кариерата, но и в социалния и обществения ви живот.
