Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Михаела Белорешка
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Живеем в много динамични времена, които изискват умението да можем да прегръщаме промените.“, споделя Росица Паунова-Длъгнекова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Росица Паунова-Длъгнекова и съм основател и управляващ партньор на Rosey’s Mark, първата и единствена марка за премиум функционални храни на базата на българската роза дамасцена. Това е семейното предприемаческо начинание, което започнахме двете със сестра ми Ина Абаджиева след дипломирането от магистърските ни степени. Моята част от работата е свързана с брандинга и маркетинга, продуктовия дизайн и комуникациите. Като съсобственик на малък бизнес обаче често се занимавам с всякакви задачи от оперативната дейност на компанията. Също така съм майка на две момчета, на почти 5 години и на 8 месеца.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя може би на 19 години, още през първата ми година като студент по ПР и реклама. Задочната форма на обучение ми осигуряваше достатъчно свободно време и баща ми ме покани да му помагам в неговата работа, свързана с търговия на дървообработващи машини за мебелната индустрия. Започнах със секретарска работа и ангажимент за поддържане на рекламното присъствие на фирмата. Това, че работех и получавах заплата още от първата година в Университета ми даваше увереност за изпреварващ професионален старт.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз съм привърженик на стратегическото планиране във всички житейски области. Смятам, че е важно да имаме план и посока, за да не се загубим в ежедневните дейности. Но с уговорката, че е важно да бъдем гъвкави и готови за промяна и пренастройка на плана, ако нещата не сработват както сме си представяли. Живеем в много динамични времена, които изискват умението да можем да прегръщаме промените.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Струва ми се, че за много млади хора първото работно място е бяло поле с много неизвестни, често с нереалистични очаквания. Разбира се първият досег с работна среда е важен, но според мен определящи са решенията за кариерно развитие след първите 2-3 години натрупан опит. В това число решението дали първата работна позиция е това, което човек иска за своето професионално развитие или ще реши да направи завой. Това, на което със сигурност първото работно място полага основи, са професионални навици като спазване на работно време, отговорност, учене за работа в екип. Все неща, без които не може.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Работодателите според мен са за професионалното ни развитие това, което са учителите за учениците в училище. Така че един много добър или много лош работодател със сигурност оставя отпечатък, било то положителен или отрицателен. Относно събитията, вярвам, че трудните ситуации, сътресенията и неуспехите дават най-ценните уроци и е важно да се научим да ги приемаме и анализираме, за да ги използваме като трамплин за последващ успех.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да, всички знаем на теория, че трябва да се учим от грешките си. В действителност обаче за много хора приемането и справянето с провалите е трудно. Моят начин за справяне комбинира дълбоко дишане и приемане, анализ на ситуацията и предприемане на действия, с които да трансформирам негативната енергия в градивна, позитивна движеща сила. И още едно много важно нещо – търси и анализирай грешките в себе си, не обвинявай другите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Какво означава бързо кариерно развитие? Бързо изкачване на корпоративна стълбица? Успешна дейност като фрийлансър от ранна възраст? Започване и развитие на собствен бизнес? Това всеки трябва да определи сам за себе си, защото всички сме различни. Ако има универсални качества за успех, то те са свързани с много работливост, отдаденост, умение за самомотивация и непрестанно учене.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В моя случай примера на родителите ми е определящ, дотолкова доколкото и двамата са развили успешни собствени бизнеси в даден етап от кариерното си развитие. Затова ние двете със сестра ми подходихме към предприемачеството като към нещо естествено, а не нещо страшно и сложно. В същото време нашият бизнес няма общо с бизнесите на родителите ни. Има едно хубаво правило за приемането на съвети за развитието на бизнеса ни или на кариерното ни развитие – да приемаме тези съвети както се приема подарък. Приеми го и благодари. После сам реши дали да го използваш или не.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Както семейната, така и социалната среда и приятелския кръг оказват влияние, което по-скоро според мен е свързано с обществения кръг, в който се намираме или искаме да попаднем. Чрез каква професия и кариера ще го постигне всеки от нас, за мен трябва да е базирано на личните влечения. Намирам за тъжно например някой да учи за адвокат само защото най-добрият му приятел мечтае да стане такъв. Най-вероятно такъв тип водене по чужди предпочитания няма да бъде устойчив във времето и ще се стигне до преориентиране.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Сложен въпрос. Аз съм на етап, в който балансът между семейството и децата ми и поддържането и развитието на собствения ми бизнес е много динамичен и сложен процес, който не влиза в рамки с работно време. Това определено е трудно. Всички виждаме как се променя и работната рамка, за да даде повече гъвкавост на всички нас да се справим с житейските си задачи. Ако един млад професионалист на 28 години например все още няма семейни ангажименти, спокойно може да избере ускорено кариерно развитие и да работи и по 10 часа на ден. Докато един родител на малко дете до 3 години има съвсем друг приоритет, съответно времето, което отделя за кариерното си развитие в този житейски период може да бъде значително по-малко, или никакво. Отново, важно е да разбираме ситуацията, в която се намираме и да се адаптираме правилно за съответния ни житейски етап, за да не живеем в постоянен стрес и бърнаут.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих казала комбинация от двете. Отново, универсална рецепта няма, и все пак според мен първите 5-6 години да се тестват различни професионални роли е по-разумния вариант. Намериш ли твоята предпочитана роля, след 30-годишна възраст можеш да поемеш по-спокойно пътя нагоре по вертикалата с увереност, че това твоето нещо.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Нищо не идва наготово. До успех се стига с много работа, и с времето. Затова е важно да харесваш наистина много това, което правиш. Намери Твоето нещо и дерзай.
