Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Успешните хора умеят да се справят чудесно в инфарктни ситуации.“, споделя Недка Младенова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Недка Младенова и към момента управлявам две НПО в обществена полза /от години управлявам Фондация Национален Фонд Свети Никола, а скоро учредихме и Фондация Социална подкрепа 2023/, като успешно съвместявам тези дейности и с ангажимента си на финансов консултант на свободна практика.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах първата си работа на 18 годишна възраст, когато бях първа година студентка задочно обучение в СУ Св.Св. Климент Охридски, специалност Социални дейности. Както и сега, така и в онази далечна 1998 година съвместявах работата си като Експерт Общо Застраховане, където доходите бяха по-атрактивни и зависещи също така и от моята проактивност за набиране на нови клиенти, с това да бъда и Организационен секретар в едно НПО, за да имам опит и в специалността, която изучавах. Спомням си, че в онези времена, ми плащаха на седмица и получавах по 50 лв. всеки петък от Застрахователната къща, отделно бяха комисионните възнаграждения за всеки новопривлечен клиент. Петъците бяха любими на целият ни млад екип, защото веднага след работа се отправяхме за вечерни уикенд забавления.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не съм сигурна, че всеки млад човек, когато стартира висшето си образование все още е наясно как и къде иска да развие кариерата си, но в процеса на израстване това неминуемо се случва. При мен, например, след първият ми задължителен от СУ стаж в държавна социална структура, си дадох сметка че това е трудна и отговорна професия / на социалния работник, имам пред вид/, а възнагражденията са пренебрежително ниски, което ме провокира да направя остър завой и да продължа образованието и кариерата си от педагогическата, в икономическата сфера. Решение, за което не съжалявам и до днес, тъй като това ми даде по-широк кръг познания, от две коренно различни специалности, които сега ми помагат неимоверно много в управлението на НПО-тата, тъй като финансовия опит и работата с документи са задължителни, а успешната социална практика е в основата на делата ни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За мен първото работно място бе основополагащо - да се научиш да работиш в екип, да комуникираш правилно, за да оставиш доволни клиенти, да работиш усърдно, според заложените цели, за да се отрази това благоприятно върху финансите ти и т.н.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Върху мен лично отпечатък оставят хората и по-малко събитията. Защото събитията отново са провокирани от хората, нали така?!? Тук визирам предимно хора, с които работата ме среща, не само колеги, а най-вече интересни клиенти, които са изискващи, образовани, успели и ти трябва да отговориш на тези изисквания, да застанеш срещу тях и да се научиш да вдъхваш подобен на техния респект, за да върви комуникацията гладко. Това определено те изгражда като човек и те провокира да бъдеш най-добрата версия на себе си. В последствие се пораждат уважителни отношения, а не рядко и здрави приятелства.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Няма безгрешни хора, всеки греши, но това не е оправдание - да си заровиш главата в пясъка, а е мотив – да вдигнеш глава, да признаеш че си сгрешил, да анализираш пропуските си и да продължиш напред без да си позволяваш да допускаш същите или подобни грешки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Трудно е да определя конкретно, тъй като хората са много различни и всеки притежава различни качества, които са го изстреляли нагоре по стълбицата на успеха. При едни е работохолизъм и пълна отдаденост на кариерата, при други са добри умения за справяне с инфарктни ситуации и редица други.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Едни хора се развиват успешно въпреки семейството, а други – благодарение на мощния семеен гръб, различно е. В моят случай, семейството винаги е стояло зад моите решения, подкрепящо и без да се бърка в изборите ми. Сякаш, родителите ми са знаели, че сама ще взема най-доброто решение за себе си. А това сигурно е така, защото са вложили старание във възпитанието ми и изграждане на мирогледа ми, предполагам.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са тези, които споделят с нас и хубавите моменти, вдигащи тост за поредния покорен от нас професионален връх, както и са там, когато сме подложени на свръх голям стрес - при смяна на работно място или при зациклил важен проект. Важно е да изпускаме парата и приятелите са тези, които ни помагат да го направим.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма рецепта, въпрос на усет е. Аз като истински представител на зодия Везни, държа да има баланс и гледам да го постигам, така че личния живот да не страда за сметка на професионалния, както и обратното. При добро желание, винаги има начин това да се случи. Определено не е невъзможно, както се опитват да твърдят някои.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи, от приоритетите. Ако говорим за жени, и тези жени искат да бъдат млади майки, за тях остава хоризонталното развитие, защото ще имат период на майчинство, чести отсъствия от работа за гледане на малко дете и т.н, ако са от тези, които искат да градят кариера, а после да мислят за семейство – то тогава за тях вертикалното развитие е подходящо. Въпрос на гледна точка и личен избор е това.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
В годините са имала удоволствието и честта да срещна много мъдри и успели хора и от двата пола, които са ми давали съвети, които аз безпрекословно съм следвала и определено не съм сгрешила, като тук не мога да посоча един съвет само, а ако аз трябва да дам кариерен съвет, то това би бил да следват интересите си, да не правят компромис със себе си, да не се примиряват с работа, която не им е на сърце, независимо от възнаграждението, а да се опитат да превърнат професията си в нещо, което обичат да правят. Ако успеят да го постигнат, положителният резултат веднага ще излезе на лице, защото неусетно ще се са се превърнали във водещи професионалисти в областта.
