Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“В съвременния свят смятам, че качествата, които могат да ускорят кариерното развитие са адаптивност, инициативност, проактивност, бързо ориентиране в ситуациите, добри комуникационни умения. Мисля, че стават все по-ценни бързината и гъвкавостта на ума, а не толкова обемът от знания.“, споделя Веселина Нейчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Веселина Нейчева, на 35 години съм и работя в една от най-големите български софтуерни продуктови компании - MobiSystems. Продуктите ни се използват от над 600 милиона потребители по цял свят и успешно заемаме своя дял на пазари, на които се конкурираме директно с Microsoft и с други големи брандове. Отговарям за управлението, развитието и разпространението на една част от продуктите в компанията, които са с образователна и езикова насоченост. Работим в партньорство с Oxford Languages и развиваме най-популярният в света речник за мобилни телефони - Oxford Dictionary. Предизвикателството в работата по този продукт е да запазим традициите и академизма, съчетавайки ги с модерните технологии и възможности.
Професионалната ми кариера започна в KPMG Милано, където участвах във финансовия одит на големи корпорации. След като се прибрах в България, започнах да работя с италиански инвеститори търсещи възможност за инвестиране и развиване на бизнес в България. След 3-годишно майчинство и досег до няколко стартъпа и любителски проекти в обкръжението ми, реших да се насоча към технологичния сектор, в който съм в последните 4 години.
Завършила съм 2 специалности в Икономически университет Варна - Международни икономически отношения и Финанси. Във времето съм преминавала разнообразни обучения и курсове, защото съм от хората, които обичат да учат и да пробват нови неща. Докосвала съм се до много разнородни сфери - от фотография, през медиация, до програмиране. Това ме обогатява и ми дава много широк поглед, но разбира се по никакъв начин не ме прави експерт в тези области. В момента карам магистратура по психология и специализация по психотерапия и макар тези направления да изглеждат много далечни от бизнес света, всъщност са изключително практични и приложими в това, с което се занимавам.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работя от 14 годишна възраст. В тийнейджърския си период минах през няколко различни роли - сервитьор, барман, промоутър, продавач. В студентските си години пък бях брокер на недвижими имоти, спасител на басейн в САЩ, както и сервитьор в Италия. Междувременно работих в доброволчески организации и карах професионални стажове, включително 2-месечен стаж в една неправителствена организация в Братислава, която имаше за цел демократизирането на Беларус. Този пъстър опит ми е дал изключително много и не бих го заменила за нищо.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не мисля, че може да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Има хора, които са по-спокойни, когато са начертали крайната цел и стъпките как да я достигнат. За тях наличието на стратегия дава сигурност и опора. Други пък много успешно следват естествения поток на развитие и са отворени към нови възможности и промени, които често няма как да бъдат заложени в първоначалната стратегия. Аз съм от този тип. В основата и на двата подхода е човек да действа по начин, който ще му даде сигурност и стабилност. Това само по себе си е една плодородна почва за развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всяко работно място, всеки мениджър и екип са оставили следа в мен. Не мога да кажа, че първото ми работно място е имало по-голямо или пък по-малко влияние от всяко следващо.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен най-голям отпечатък са оставили хората, които са повярвали в мен и са видели потенциал, който аз самата не съм осъзнавала, че имам. Също така, много съм научила от хора, които са много различни от мен в подхода, решенията и възприятията си, защото вярвам, че се учим през различията си, а не през приликите си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първата стъпка е поемане на отговорност за грешката, но с важното уточнение, че трябва да различаваме отговорността от вината. Отговорността дава сила - моите действия доведоха до Х, но също така отново чрез моите действия мога да предприема мерки, за да поправя това, което може и да избегна същата грешка в бъдеще. Вината прави обратното - взема от нашата сила и не ни позволява да видим по-голямата картинка и да научим урока, който носи ситуацията.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
В съвременния свят смятам, че качествата, които могат да ускорят кариерното развитие са адаптивност, инициативност, проактивност, бързо ориентиране в ситуациите, добри комуникационни умения. Мисля, че стават все по-ценни бързината и гъвкавостта на ума, а не толкова обемът от знания.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ценно е, ако сме получили насоки и пример от родителите си по отношение на кариерата ни и още по-ценно е да проверим в себе си дали те са валидни за нас, нашите разбирания и цели в живота. За мен съветите са добре дошли, но изборите трябва да са лични, дори и в последствие да се окаже, че не са били най-правилните.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Няма как да не се влияем както от семейния кръг, така и от приятелския. Аз съм получавала много вдъхновение от приятелите ми, виждайки как те самите растат, с какви предизвикателства се срещат и как се справят с тях. Неведнъж съм се допитвала и за съвети. Така че, ако трябва да определя ролята им, то за мен би била извор на вдъхновение и подкрепа.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това е изключително актуална тема за мен в този етап от живота. Надали има една рецептата, защото в тази тема има много променливи - обстоятелствата в личен и работен план, типа работа, дори и темперамента на човека. В определени периоди съм имала нужда от много строго и ясно разграничение между работата и личния живот. Сега балансът за мен се изразява в гъвкавост, правилно приоритизиране и готовност за адаптация спрямо нуждите.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи както от сферата, така и от човека. Няма грешен избор.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се страхувайте да променяте посоката в кариерния си път.
