Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Някога имах един страхотен мениджър, който винаги ме питаше как съм, когато се виждахме в офиса и аз, очевидно съм отговарял не много позитивно. Нещо от рода на „Горе-долу“, „ Бил съм и по-добре...“ и подобни. Тогава той ме извика насаме и ми каза „Когато те питат как си, отговаряй винаги „Супер“ или „Перфектно“. Хората обичат да работят с позитивни хора. Да, знам, че не всичко при теб е перфектно, но тези отговори не ти помагат-проблемите са си твои и ти ще си ги решиш...“ Той беше уникален лидер и го послушах. Да бъдеш позитивен е нещо, което винаги ми е помагало и смятам, че е нещо ценно. Все пак, важното е накрая всичко да свърши добре...и така и става.“, споделя Георги Ножаров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Георги Ножаров и работя в областта на ЧР повече от 25 години в различни български и международни компании, както в страната, така и в чужбина.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Kато ученик съм подхващал различни неща и ми е трудно да си спомня точно кога. Преди 1989г. пазарът на труда не беше толкова развит и работа се намираше трудно, но си спомням, че с няколко съученици ни „наеха“ да ....разглобим цирка, който гостуваше в града (аз съм израстнал в Благоевград) и ни платиха по 15лв. и билет за представлението. Беше здрава физическа работа, 4-5 часа, но това си бяха добри пари тогава.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Като се замисля сега, да, трябва. Но може би преди 25 години не съм мислил като за „стратегия“. Звучи доста сложно....Но определено, винаги съм имал определена цел и идея, какво искам да направя.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Абсолютно ключова роля има първото работно място върху кариерата. Имах късмета да стартирам първата си сериозна работа в голяма и известна американска компания, където на практика научих всичко, което ми трябва и ме подготви за напред. Според мен, в първата работа не трябва да се гледат пари или придобивки и позиции, а възможност за учене и изграждане на навици и умения.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията по-скоро не играят такава роля, колкото хората, лидерите, с които съм работил. Отново имах късмета да работя с изключителни лидери, от които съм научил страхотни неща. Трудно е да посоча имена, защото ще са над 10-15 човека, а и може да пропусна някой. Много от тях са били чужденци, но определено имам и 2-3 имена на българи, от които съм научил много.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всеки си има начин на реакция след допусната грешка. Моята бих резюмирал в три стъпки: първо-грешките ги правя аз и никой не ми е виновен. Не опитвам да прехвърлям причините на други хора или обстоятелства. Второ-опитвам се да огранича щетите и да видя позитивите и трето, разбира се, старая се да не ги допускам отново.
Кои основни качества демонстрират хората, които търсят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие не винаги е нещо добро...Добре е да сме търпеливи и всичко да идва с времето си, но често, както и при мен, не се случи точно така. Преди всичко е важно да сме гъвкави, като се отделя повече време, за да се планира кариерното развитие, колкото и трудно да е това. Има ситуации, когато може да се спуснем по течението и да не усетим, когато нещата вече са станали опасни или извън контрол. Казвам го, на база на грешка, която допуснах в миналото...А за качествата-желание за поемане на предизвикателства, бързина и адаптивност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите ми бяха художници-сценографи и работиха в театър. Много различно от това, което правя аз, но ролята им е огромна, защото винаги са ме подкрепяли и дори „смъквали“ на земята, когато съм се увличал или залитал в грешна посока. За тях кариерата в бизнеса не беше нещо интересно и не смятаха, че трябва да се ангажирам прекалено с това. Беше важно да се чувствам добре и да следвам своя път. Семейството ми също ме подкрепя, особено когато се е налагало да работя извън страната и да отсъствам дълго време.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Всеки малко или много се влияе от мнението на приятелите си или най-малкото се сравнява с тях. При мен винаги е било в позитивен смисъл и приятелите ми са помагали да взема правилни решения.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата е различна в зависимост от възраста. Когато си млад и сам е лесно да инвестираш повече време в кариерата си. По-късно става малко по-сложно, но все пак винаги съм се водил от правилото, че не е редно личния ти живот да страда прекомерно от професионалния. Когато вършиш нещо, което ти харесва границата е доста условна и не ти прави голямо впечатление колко време си ангажиран. Честно казано, не се занимавам в търсене на рецепта, а предпочитам нещата да се регулират според ситуацията.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Тази възраст определено е по-подходяща за вертикално развитие. Поне при мен беше така.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Някога имах един страхотен мениджър, който винаги ме питаше как съм, когато се виждахме в офиса и аз, очевидно съм отговарял не много позитивно. Нещо от рода на „Горе-долу“, „ Бил съм и по-добре...“ и подобни. Тогава той ме извика насаме и ми каза „Когато те питат как си, отговаряй винаги „Супер“ или „Перфектно“. Хората обичат да работят с позитивни хора. Да, знам, че не всичко при теб е перфектно, но тези отговори не ти помагат-проблемите са си твои и ти ще си ги решиш...“ Той беше уникален лидер и го послушах. Да бъдеш позитивен е нещо, което винаги ми е помагало и смятам, че е нещо ценно. Все пак, важното е накрая всичко да свърши добре...и така и става.
