Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Доверявайте се на интуицията си и гледайте смело напред, въпреки предизвикателствата по пътя.“, споделя Александра Янкулова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Александра Янкулова и оглавявам MICE отдела в агенция Инсайт Ивентс. Тук съм от самото създаване на агенцията през 2017г. Кариерата ми започна в хотелиерския бизнес, каквото е и образованието ми. Преминала съм през различни стажове и почти всички нива в хотелите, в които съм работила в София, Прага и Ню Йорк. Различни фактори по пътя ми ме доведоха до това да сменя фокуса си и да премина от страната на туроператорската дейност, но все пак запазих бранша, който обичам и в който винаги съм била.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Моят баща винаги е насърчавал мен и сестра ми да работим, още преди да сме достигнали разрешената за това възраст. Взимаше ме с него по състезания и ралита, където превеждах и помагах с организацията на прес центъра, за което получавах и (така да се каже) хонорар. Иначе моята първа работа беше на 16 години, като барманка в столично заведение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не бих го нарекла стратегия, а по-скоро план, който да се основава на крайната ни цел. Реално в живота нещата не винаги се случват така, както сме си ги представяли, но с ясен план, последователност и вяра в мечтите всичко става по-лесно постижимо.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Смятам, че е много важно да попаднеш на работно място, където има ясни изисквания и стандарти на работа. Човек се учи на дисциплина и на работна етика в самото начало. Чак след това идват допълнителните умения – работни и социални.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Стресовите и конфликтни ситуации, било то с колеги, мениджъри или клиенти, оставят най-траен отпечатък и урок. Това са моментите, в които сме били поставени пред някакъв вид лично изпитание и ни каляват занапред. Като хора, оставили най-ярък отпечатък за мен, това са двата типа мениджъри, на които съм попадала – лидерите, които напътстват и насърчават и „шефовете“, които единствено и само изискват.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Често хората бързат да обвинят другите за собствените си грешки. Смятам, че правилният подход е да се вгледаме в своите действия, довели до грешката, да ги анализираме и да потърсим решение и метод, за да се избегне повторен гаф.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това са широко-скроени хора, които в общия случай притежават находчивост, приспособимост, интелект, трудолюбие, амбиция, ентусиазъм, желание да учат и най-вече увереност, че могат.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В моя случай ролята на семейството е голяма, но не защото са ме натискали да вървя по определен път, а защото са ме подкрепяли в желанията ми и насочвали, изхождайки от собствения си опит. Но не вярвам, че това е валидно за всички. Може би зависи от самите родители и роднини и нивото, до което те са (или не са) достигнали в своето кариерно развитие. Смятам, че е важно да се осланяме на съветите на близките си, но с мярка и без да загърбваме личните си влечения, талант и мечти.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Мисля, че човек е добре да е фокусиран върху себе си и собствените си идеи, без много да се сравнява с другите или да се уповава прекалено на чуждата преценка (пък било то и от приятел). Разбира се, съветите и насоките на близките приятели са важно нещо, но не бих го нарекла решаващ фактор.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта няма. Но има различни методи и практики, които ни помагат. Лично аз от години съм привърженик и абсолютно вярвам в принципите, описани от Stephen Covey в книгата му “The 7 Habits of Highly Effective People”. Седмият навик на успешните хора гласи „Sharpen The Saw” или буквално преведено „да наточиш триона“. Тоест да се стремим да имаме време, в което да обърнем внимание на себе си– емоционално, психически, духовно, социално; да презаредим, да се отърсим, да отпочинем... Само тогава постигаме истинския баланс между личния и професионалния живот и сме еднакво ефективни и в двата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е голям диапазон в годините… Според мен, за най-младите хора е по-полезен вертикалният модел, защото приемаме, че при него черпят повече опит и получават по-адекватни уроци. С натрупването на достатъчно умения и увереност хоризонталният модел става по-предпочитан, защото дава повече свобода на действие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете търпеливи, любопитни и последователни. Стремете се да се обградите с умни хора, които да ви вдъхновяват и учат. Доверявайте се на интуицията си и гледайте смело напред, въпреки предизвикателствата по пътя.
