248

Имагинерната сигурност на едно работно място е безумие, което води до много пропуснати ползи

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Винаги нещата зависят от нашите интереси, колко сме упорити, смели и амбициозни.“, споделя Велислава Мънкова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Велислава, предприемач, винаги търсеща и опитваща нови неща. Управлявам бизнесите си предимно дигитално и към момента живея в Барселона. Занимавам се с организация на модни събития и управление на голяма модна общност в България (IN&OUT), онлайн продажби на ядкови тахани Dessert Stories, а от известно време съм и Youtube влогър. Обичам динамиката и разнообразието в живота, да ми е интересно и предизвикателно и да се срещам с любознателни хора. Усмихната, позитивна и вярваща в доброто у хората съм.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първата ми истинска работа беше на лятна студентска бригада в Америка, когато бях на 20 години.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Силно препоръчително е да имаме посока и цели, а стратегията може да се променя според годините, времето и интересите ни. Ние самите като хора се променяме постоянно и това неминуемо води до промяна и в стратегията в която и да е област.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

При мен така се случи, че беше голямо. Работата ми изискваше физическо натоварване, дълги смени и кратки почивки и това ме научи на дисциплина, постоянство и на това да ценя и уважавам парите, защото знам как съм си ги изкарала. Предполагам, че когато човек започне работа на крехка възраст, заедно с оформянето на характера му, първото работно място влияе и на оформянето на професионалните му навици занапред: той ще търси и дава това, което е видял и преживяното му ще бъде коректив за правилно, грешно, добро, професионално, недопустимо и т.н.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Колеги, шефове и ментори, които сме имали по своя път, хората, от които сме се учили и са ни показали какво искаме или не искаме да бъдем като професионалисти. Относно събития бих казала възможностите, които се появяват пред нас и рисковете, които поемаме: всичко това ни оформя като професионалисти, показва нашия стил на работа и характер.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

За мен тя е винаги да призная грешката си и да застана зад нея с пълната отговорност на действията си. Хора сме и е напълно нормално да бъркаме, не смятам, че това трябва да се приема като провал. Даже напротив: грешките могат да бъдат невероятни начини, по които да опознаем себе си и да подобрим професиоалното си представяне, стига да имаме куража и доблестта да си признаем, когато сме сбъркали.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Амбиция, упоритост, адаптивност и проактивност.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Ролята на семейството е огромна и основополагаща върху всеки един аспект от нашия живот, включително и върху кариерното развитие. А дали трябва да следваме съветите на родителите си: аз бих казала зависи. Получавала съм, например, съвет от моите роднини да си стоя на работата, за да ми е сигурно. В днешно време това обаче е абсолютно неприложимо и остаряло: било е така по времето на комунизма, но с днешните темпове на развитие на света за мен да стоиш на една и съща работа поради наличинието на имагинерна сигурност, е безумие, което води до много пропуснати ползи.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Средата около нас е важна за формирането ни като личности и професионалисти и отново бих казала, че влиянието тук е голямо. Ние се стараем да приличаме на хората около нас, техните навици ни влияят и сътоветно ни издигат или снишават в кариерен и личен план. Приятелите обикновено са хората, които ни подкрепят при важно решение за смяна на професионалното поприще, поемане на риск или стартиране на собствен бизнес.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Да, това са личните граници. Всички ние сме не само работници, но и родители, приятели, хора с хобита и интереси, пътешественици, креативни създатели и още много, много други. За да намира човек баланс между всички тези неща, то той трябва да е наясно кои са неговите приоритети и да действа спрямо тях. Това изисква дисциплина и поставяне на граници, за да не става така, че едно нещо превзема целия ни живот. Умният начин на работа също е нещо, което подпомага така търсения баланс: отдавна сме наясно, че не е продуктивно просто да сме постоянно заети, стоящи пред компютъра по 12 часа и накрая незнаещи как всъщност е минал денят ни, а да се фокусираме върху важните действия, които ще ни приближат до крайната ни цел. Почивката за мен е също не по- маловажна част от откриването на баланса. Винаги по време, а и след почивка, при мен се раждат невероятни идеи, без дори да съм полагала усилия да мисля за тях. И това е 2 в 1: почивка за тялото и мозъка и фокус върху личния живот, които неминуемо след това водят до увеличена продуктивност, нови идеи и мотивация за работа.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Зависи от областта ни и възможностите, които избираме да грабнем. Може би идеалният сценарий в тази възраст би бил хоризонтално развитие, за да можем да придобием опит, контакти и професионално поведение и отношение, които след 35- 40 г. да канализираме и доразвием във вертикален план. Пак казвам, че винаги нещата зависят от нашите интереси, колко сме упорити, смели и амбициозни.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Бих дала следния съвет: имайте куража да следвате мечтите си и да бъдете верни на себе си и ценосттите си. Това изгражда характер, а той е този, който ще ни помогне в покоряването на всички върхове и цели, които сме си поставили.